Нова технология може скоро да позволи на мъже в еднополови връзки да имат дете, генетично свързано с двамата бащи, съобщи ЮПИ. Технологията използва кожни клетки от един мъж, за да промени генетиката на дарена яйцеклетка, посочиха изследователите в статия, публикувана в списание „Сайънс адвансис“ (Science Advances).
След това тази яйцеклетка може да бъде оплодена от сперматозоид, за да се създаде жизнеспособен ембрион, съдържащ комбинираната генетика на донора на кожа и донора на сперматозоиди.
Това би могло да помогне на еднополовите двойки да създадат свое дете, както и на жени, които не са в състояние да създадат жизнеспособни яйцеклетки поради напреднала възраст, лечение на рак или други причини.
„Целта е да се произвеждат яйцеклетки за пациенти, които нямат собствени яйцеклетки“, каза научният ръководител Шухрат Миталипов, директор на Центъра за ембрионална клетъчна и генна терапия към Орегонския медицински университет.
Това е същата техника, която изследователите използваха през 1996 г., за да клонират овца в Шотландия на име Доли, казват учените.
В този случай изследователите са създали клонинг на единия родител, докато учените от Орегонския медицински университет са се фокусирали върху създаването на ембриони с генетични данни, получени от двамата родители.
Екипът е следвал процес от три стъпки, за да постигне това при експерименти с мишки. Учените първо лишили миша яйцеклетка от ядрото ѝ, след което трансплантирали ядрото на миша кожна клетка в мишата яйцеклетка.
След това те накарали ядрото на имплантираната кожна клетка да изхвърли половината от хромозомите си в процес, подобен на този, който се случва в клетките, делящи се за получаване на зрели сперматозоиди или яйцеклетки.
Накрая изследователите оплодили новата яйцеклетка със сперматозоиди, използвайки инвитро оплождане, в резултат на което се получава здрав ембрион с два набора хромозоми, дарени по равно от двамата родители.
Този процес би могъл да се окаже по-прост вариант на конкурентна техника, която се тества от други лаборатории по света и при която кожните клетки се препрограмират напълно, за да се превърнат в яйцеклетки или сперматозоиди.
„Ние прескачаме цялата тази стъпка на клетъчно препрограмиране. Предимството на нашата техника е, че се избягва дълготрайното култивиране, което е необходимо за препрограмиране на клетката. В продължение на няколко месеца могат да настъпят много вредни генетични и епигенетични промени, казва изследователката д-р Паула Амато, професор по акушерство и гинекология в Медицинския факултет на Орегонския медицински университет.
Изследователите обаче предупреждават, че ще минат години, преди тази техника да бъде достъпна за хора.
„Това ни дава много информация“, казва Амато и допълва: „Но все още има много работа, която трябва да се свърши, за да се разбере как тези хромозоми се сдвояват и как правилно се разделят, за да се възпроизведе действително това, което се случва в природата“.
