Постъпките на страната ни за членство в Европейския център за ядрени изследвания са от 1991 г.

България става 20-ата страна членка на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), преди 25 години, на 11 март 1999 г.

Европейската организация за ядрени изследвания е създадена през 1953 г. като правителствена организация за фундаментални изследвания в областта на физиката на високите технологии и ядрената физика. България си сътрудничи с ЦЕРН от 1963 г. насам.

БТА информира за събитието в своите емисии „Международна информация“ и „Вътрешна информация“:

България стана член на Европейския център за ядрени изследвания

Женева, 12 март 1999 г. /БТА/ България стана 20-та страна членка на ЦЕРН - Европейския център за ядрени изследвания. Решението бе гласувано на 112-та Извънредна сесия на Съвета на ЦЕРН, съобщи за БТА службата на говорителя на Министерството на външните работи.

На церемонията по приемането присъства постоянният представител на България в ООН в Женева Петко Драганов. Той благодари от името на българското правителство и изрази увереност, че активното участие на страната ни в дейността на Центъра ще бъде полезно и резултатно както за България, така и за Организацията.

***

България е приета за член на Европейската организация за ядрени изследвания, съобщи вицепремиерът Методиев

София, 15 март 1999 г. /БТА/ България бе приета на 11 март за член на Европейската организация за ядрени изследвания /ЦЕРН/ със седалище Женева, съобщи днес на пресконференция вицепремиерът и министър на образованието и науката Веселин Методиев.

България е 20-ият член на организацията, в която членуват всички страни от Европейския съюз, както и Швейцария и Норвегия. През 1991 - 1992 г.  в ЦЕРН са били приети Полша, Словакия, Чехия и Унгария.

Постъпките на България за членство в ЦЕРН са от 1991 г., когато министър на образованието бе проф. Матей Матеев, каза Веселин Методиев. Според него членството на България в ЦЕРН има пряк икономически ефект за българската индустрия, тъй като дава възможност за сключване на договори между ЦЕРН и български промишлени предприятия за изработване на детайли за ядрената индустрия.

Просветният министър съобщи, че ЦЕРН е сключила през тази година договор с Комбината за цветни метали /КЦМ/ - София за 5 милиона долара. КЦМ ще изработи адронен калориметър /детектор/ за ядрен ускорител, строящ се в момента в Женева.

Ядреният ускорител, в строежа на който участват учени от над 100 научни институти от 40 страни, ще се използва за изследване на произхода на Вселената или на така наречения Голям взрив, обясни проф. Матей Матеев. Ускорителят ще даде сведения за процесите в Големия взрив, както и за най-ранната степен от еволюцията на Вселената, допълни той.

Годишната членска вноска на България в ЦЕРН e процент от брутния вътрешен продукт и ще е 1 милион германски марки, каза проф. Матеев. По думите му годишният бюджет на ЦЕРН e 1 милиард швейцарски франка.

Европейската организация за ядрени изследвания е създадена през 1953 г.  като правителствена организация за фундаментални изследвания в областта на физиката на високите технологии и ядрената физика. България си сътрудничи с ЦЕРН от 1963 г. насам.

***

Депутатите ратифицираха Конвенцията за учредяване на Европейската организация за ядрени изследвания - ЦЕРН

София, 2 юни 1999 г. /БТА/ Парламентът ратифицира днес Конвенцията за учредяване на Европейската организация за ядрените изследвания - ЦЕРН и финансовия протокол, приложен към нея.

Решението за приемане на България за член на организацията е гласувано на 11 март от Съвета на ЦЕРН.  На следващата сесия на Съвета на ЦЕРН от 14 до 17 юни България ще бъде официално обявена за 20-та страна членка на организацията.

Организацията със седалище в Женева осигурява сътрудничество между европейските държави в научните ядрени изследвания, както и на други изследвания, свързани с тях.

Според конвенцията ЦЕРН се въздържа от всякаква дейност, свързана с военни цели.

Според резолюция на Съвета на ЦЕРН, България като страна член се задължава да внася членски внос, чийто размер за 1999 година ще бъде на основа на брутния вътрешен продукт /БВП/ за 1997 г., за 2000 г. ще бъде на основа на БВП за 1998 г., а след 2001 г. ще се изчислява според общите правила на ЦЕРН.

Освен размера на задължителния членски внос от България ще се изисква да влага всяка година допълнително поне 30 на сто от тази сума за участие в програмите на ЦЕРН с хора и материални ресурси.

Предвижда се средствата за членския внос и за участието на българските специалисти в програмите на ЦЕРН за 1999 г. в размер до 800 милиона лева да се осигурят от бюджетите на Министерството на образованието и науката /МОН/ и Министерството на енергетиката. От 2000 г. разходите по членството ще се осигуряват от бюджета на МОН.

Приемането ни в ЦЕРН ще окаже положително влияние за приемането ни и в други европейски структури, посочи председателят на парламентарната комисия по енергетика и енергийни ресурси Кирил Ерменков. Според него, програмите на организацията ще дадат и добра реализация за младите специалисти.

***

България стана 20-ят член на ЦЕРН

Женева, 18 юни 1999 г. /БТА/ България бе приета за член на Европейския център за ядрени изследвания /ЦЕРН/ на заседание на Управителния съвет в Женева под председателството на Ханс Ешелбахер, съобщи АФП.

Един от приоритетите на нашето правителство е да развива и поддържа в България конкурентоспособна научноизследователска дейност и приемането ни в ЦЕРН е важна стъпка в тази насока, заяви на церемонията в седалището на ЦЕРН вицепремиерът и министър на образованието на България Веселин Методиев, цитиран от АФП.

Приемането на България е принос за напредъка на европейското сътрудничество във фундаменталната физика, заяви от своя страна генералният директор на центъра Лучано Маиани.

България стана 20-ят пълноправен член на Европейската лаборатория за изследване на ядрените частици, заедно с Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Унгария, Холандия, Финландия, Франция, Чехия, Швеция и Швейцария. САЩ, Русия, Израел, Япония, Турция, Европейската комисия /на ЕС/ и ЮНЕСКО имат статут на наблюдатели.

***

По време на свое посещение в Швейцария през 2019 г., когато се навършват 20 години от членството на страната ни в организацията, българският президент Румен Радев посещава ЦЕРН и се среща с български учени, които работят там:

Президентът Румен Радев заяви, че трябва да се привличат инвестиции за изграждане на центрове за научни изследвания в България

Женева, 25 юни 2019 г. /спец. кор. на БТА/ В България трябва да бъде разгърната научна инфраструктура и програми за научни изследвания, и то перспективни. Това заяви президентът Румен Радев по време на дискусия в ЦЕРН с български специалисти, работещи там.

При хора като вас не само заплащането е определящо, вие търсите и предизвикателствата, където да реализирате потенциала си, искате да се включите в екипи, където се извършват изследвания на световно ниво. Затова навсякъде, където мога, съдействам да се ускорят процесите за изграждане на центрове за научни изследвания, посочи държавният глава.

Той отбеляза, че поставя този въпрос на срещите си на международно равнище и по време на посещенията си - да привличаме като инвестиции не само производство, инфраструктура, магистрали, пътища и газопроводи, а и да привличаме като инвестиции изграждането на центрове за научни изследвания.

Радев каза, че по време на посещението си в Китай другата седмица също ще постави темата за подкрепа от китайската страна за изграждане на съвместен център у нас.
Той припомни и инициативата си за институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа. България има всички основания да бъде лидер в пози проект - и като научен потенциал, и като условията, които може да предостави, и като опит, посочи държавният глава.

Моята кауза е вие да имате възможност да се реализирате в България, да се чувствате пълноценни, да работите в съвременна среда за научен развой и изследвания, с добре платени и осигурени програми, обърна се президентът към младите български специалисти.

Според Радев няма как да имаме модерна икономика с висока добавена стойност, ако не трансформираме науката и приложните научни изследвания.

Държавният глава поздрави българските специалисти за успехите им, но ги призова да не забравят за България. Много се радваме, много сме горди, че се реализирате тук, но ще се радваме един ден тези успехи да ги предавате на други млади хора в България, пожела той.

Президентът отбеляза, че ЦЕРН се е утвърдил като стандарт за качество. Вие сте хората, които работите в тази среда, излизате с печат за този стандарт и разчитам на вас да го мултиплицирате в България, обърна се той към българските експерти.

Той посочи, че ЦЕРН е брилянтен пример за силата на съвременната наука. Когато държавите се обединят около една обща визия за бъдещето на света чрез обединена наука, виждате резултата, коментира той.

Днес Румен Радев посети ЦЕРН и беше посрещнат от генералния директор на организацията. Президентът разгледа тунела, в който е разположен Големият адронен колайдер.

Тунелът с апаратурата се затваря в кръг с периметър около 27 км. Тунелът и всички детектори към него са на дълбочина между 50 и 150 метра под земята. ЦЕРН се намира до Женева, на границата между Швейцария и Франция, и е създаден през 1954 г. В него членуват 23 държави, сред които и България, има и асоциирани членове. Над 13 хиляди учени от цял свят провеждат научни изследвания там.

Президентът беше на двудневно посещение в Швейцария, където участва в 41-вата сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева.