Сирни заговезни (Неделя сиропустна, Сирни поклади, Сирница, Прошка или Прошка неделя) е от пролетните празници в народния календар. Празникът се пада седем седмици преди Великден и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи, предаде КРОСС. 

Това е празник, с който се поставя началото на най-продължителния пост през годината. На този ден близки и познати се опрощават помежду си. Прошката си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумуве с думите "Прощавай ..." - отговорът обикновено е "Простено да ти е от мене и от Бога".

Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се). Популярен е обичаят хамкане и паленето на огньове наречени Сирнишки или Сирници. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва мамуляк (обелки на царевица) или хвойна и се прескача за здраве. Около тях се играят хора и се пеят песни. 

Друга игра от миналото е в съд с вода да се сложи ярма (смляна зърнена смес, предназначена за храна на животните), която изплува отгоре; в съда възрастните пускат по някоя пара и децата трябва да ги извадят с устата, без участието на ръцете. Около кръста на децата се навързват чанове (кукерски звънци), които дрънкат при движенията на децата. В някои райони на България с този празник се свързват и кукерските игри и обикалянето на къщите от кукерски дружини, а също така и обичаят оратници (огруглици) - факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

По време на постите не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден. През 1920-та година църквата започва да разрешава един път седмично да се яде месо, но не и в петък.