„Няма безплатен обяд“, казват от Асоциацията на индустриалния капитал

След синдикатите и ректорите, които разкритикуваха намерението на правителството да премахне таксите за студенти в държавна поръчка, и бизнесът се обяви против безплатното висше образование. В своя позиция от Асоциацията на индустриалния капитал в България заявиха, че „няма безплатен обяд“ и че лансираната мярка, подготвена без диалог със социалните партньори и без смислен анализ на настоящите социално-икономически условия, ще доведе до още по-голям дисбаланс между потребностите на предприятията и бъдещата работна сила. Те директно призоваха за оттегляне на проекта на МС и за стартиране на дискусия за „цялостна и добре обмислена реформа на система на образованието, дори това да включва непопулярни мерки“.

От АИКБ посочват, че винаги са настоявали за механизми за задържане на работната сила в България, за повишаване на качеството на образованието, както подкрепят и политиката да се търси баланс между финансирането на университетите и обезпечаването на равен достъп до образование за различни социални групи - такива, каквито са целите и на предложения от МС проект за промени в закона за висше образование. Те обаче твърдо се разграничават от предложения от кабинета подход.

И сега има равен достъп

Оттам смятат за несъстоятелен мотивът, че „премахването на таксите за обучение … ще гарантира равен достъп до висше образование и ще доведе до повишаване на броя на обучавани студенти“. Работодателите изтъкват, че и в момента има специалности, за обучението в които не се изисква такса - като педагогика на обучението, математика, физически науки, химични технологии и др. „Тази мярка бе въведена, за да стимулира интереса на студентите към специалности, от каквито има недостиг на пазара на труда. Многообразието от специалности е достатъчно голямо, за да може всеки кандидат-студент да избере подходящо за него висше образование, без да заплаща такса. Мярката доказа своята полезност във времето, но с предложената промяна ще се върне старото положение, от което ще пострада не само бизнеса, но и цялата ни икономика“, предупреждават от АИКБ, допълвайки че и сега е налице достатъчно равен достъп до висше образование за всеки млад човек, който има интерес да се обучава, има и достатъчно места - при 36 хил. завършващи средно образование през 2022 г. обявеният план-прием за след средно образование е за 36 457 бройки.

„Ако се направи реален анализ на ефекта от премахването на таксите, ще бъде видно, че това ще доведе до негативен икономически и социален ефект. Държавата ще заплаща обучението на хора, които ще запишат висше образование, просто за да са висшисти. А средствата за това обучение идват от данъците, основно на бизнеса, който по този начин инвестира в бъдещата работна сила, но и от малоимотните семейства също. С предложената промяна, не само че няма да се постигне равенство, но и богатите ще станат по-богати, защото таксите ще отпаднат за всички (включително за заможните), но това няма да реши проблема с издръжката на студентите в затруднено финансово положение. Същевременно кандидат-студентите ще се насочат към специалности, които не изискват полагане на много усилия и не са търсени на пазара на труда. Което ще доведе до отлив от търсените професии, които обаче изискват повече усилия от страна на студентите. В крайна сметка това ще е поредното „хвърляне“ на пари на данъкоплатците за висшисти, които ще се реализират на места за среднисти. В момента това са над 40% от завършилите висше образование“, изтъкват от АИКБ. И питат: защо данъкоплатците да плащаме за изграждането на нужните ни специалисти, а да получаваме висшисти, които никой не търси - например продавачи (видно от рейтинговата система голяма част от завършилите нетърсени специалности стават продавачи).

Ако можеш да дадеш 7000 паунда за по-високо качество навън, как безплатното висше ще те задържи у нас?

За „напълно лишено от аргументи“ се определя и очакването на кабинета за стимулиране на „младите граждани, които са бъдещето на нацията, да се насочат към обучение във висшите училища в страната“. „Решението за обучение в чужбина по никакъв начин не е свързано с наличието или не на такси за обучение в България. Повечето кандидат-студенти считат завършеното висше образование в чужбина за по-престижно и качествено, а не за по-евтино“, казват от АИКБ и дават примери с таксите в някои от предпочитаните други държави - във Великобритания те са между 7500 до 9000 паунда на година за бакалавър, в Германия се заплащат административни такси от 50 до 300 евро на семестър, в Нидерландия - над 2000 евро и т.н. „Дори в държави, в които няма такси, отново е по-скъпо, защото не се отпускат стипендии, а издръжката на живот надвишава тази в България, като се има предвид, че само една квартира започва от 700 евро. Докато в България таксата за обучение е средно около 1000 лв.", казва бизнесът.

Качеството на образованието ще се влоши

Бизнесът смята, че няма как с отпадането на таксите да се повиши качеството на образованието, без да се премахне порочният принцип на финансиране „парите следват студента“. „За пореден път не се обръща внимание на качеството на висшето образование, а на количеството. Ако студентите не участват активно в процеса на обучение и не ценят възможността да получават образование, това може да доведе до намаляване на качеството на образователния процес. Таксите могат да служат като мотивация за студентите да се ангажират по-сериозно с учебния процес“, посочват от АИКБ.

Те казват, че освобождаването от такси се явява критерий за насочване на кандидат-студентите към търсени специалности от бизнеса, те са и репер за повишаване на конкурентоспособността на висшите училища. „В момента има огромна нужда от инженерни специалисти, като по-ниската такса за тях или освобождаването им от такса би насочило повече кандидати към тях, за сметка на по-високи такси по нетърсени специалности. Безработицата сред тези, които завършват хуманитарни профили, за разлика от тези, които завършват технически, природо-математически и технически специалности, е много по-голяма. Т.е. с премахване на таксите правителството показва готовността си да произвежда безработни или постъпващи на работа на позиции НЕизискващи висше образование“, посочват оттам и предлагат вместо това да се потърсят стимули за подкрепа на дефицитни специалности като по-високи стипендии, облекчени условия за студентско кредитиране и др.

„Предвидените пари могат да се използват за повишаване на стипендиите в дефицитни специалности, като по този начин се стимулират студентите да наблегнат на обучението и на стремежа към по-високи резултати от учебния процес. Премахването на таксите за всички, ведно със запазване на принципа на финансиране „парите следват студента“, ще влоши допълнително подбора и качеството на обучение и ще увеличи производството на ненужни „специалисти“", смятат от АИКБ.

Университетите стават зависими от политическата воля

„Висшите училища изискват значителни финансови ресурси за поддръжка на инфраструктура, обучение, научни изследвания, привличане на висококачествени преподаватели и други дейности. Фактори, които също са свързани с повишаване на качеството на учебния процес. Ако таксите бъдат напълно премахнати, университетите могат да изпитат затруднения в осигуряването на достатъчни средства за своите нужди, както и ще зависят изцяло от една или друга политическа воля. Съответно в момента се предлага един законово гарантиран приход да бъде заменен с компенсаторен механизъм, който ще зависи от симпатиите на съответния министър към определени ректори или висши училища“, казват от бизнеса. Оттам, смятат, че автономията на висшите училища трябва да бъде ограничена, но не и по този начин. „Възможно е увеличаването на броя на студентите без такси да доведе до недостиг на средства за подкрепа на студентите като стипендии, научни проекти, менторство и други образователни и кариерни възможности, като се има предвид че средствата за компенсация на таксите не са предвидени в настоящия бюджет“, заключават от АИКБ.