„Да го духат бедните“. Емблематичната фраза е от гениалната комедия „История на света“ на режисьора Мел Брукс от 1981. Актуална от времето на Рим, та до днес. Не може да не прави впечатление масираното присъствие на представители на бизнеса във всички нива на властта. Включително в местната власт в Хасково. Близо една трета от общинските съветници са или шефове на големи фирми или свързани с тях лица. Те са там, за да защитават интересите на гражданите или поне така би трябвало да бъде. Един приятел навремето обичаше да казва: „Прави добро, но започвай от себе си“. Това звучи не като теорема, а като аксиома, не подлежи на доказване. Защото е човешко. Твърде човешко, както би отбелязал Ницше. Залисана около големите проекти на Хасково, в които, естествено, има голям залък и за местния бизнес, общинската власт пропуска да види, или по-точно казано, гледа, но не вижда, много от проблемите на обикновените хора. На бедните. За пример ще дам Домашния социален патронаж, който обслужва възрастни, болни, самотни и беззащитни хора. Капацитетът на Патронажа в момента е около 150 потребители. Не защото нормативно е определен лимит, а защото в Наредбата на общината е записано, че броят на потребителите зависи от възможностите на Патронажа. А те са за толкова хора, и то пряко сили, с наличните шофьори, които разнасят храната, както и социалните работници, които помагат на възрастните хора в ежедневните им нужди. Преди три години, докато все още бях в Общинския съвет, си направих труда да проверя как стоят нещата в другите общини на областта. Изненада! В Харманли капацитетът бе за около 300 потребители, в Димитровград 255, в Любимец – 600, а в „селската“ община Стамболово – 100. На всичко отгоре храната на Патронажа в Харманли бе значително по-евтина от тази в Хасково. Причината – там имат общинска кухня-майка (по тази тема ще има продължение. Дълго продължение). В областния град, с най-много нуждаещи се възрастни и болни хора – 120 (толкова бяха към онзи момент). Поисках среща с председателя на ОбС Таня Захариева и показах данните от моето проучване. Тя ахна. „Значи сме за бой!“. Ами да, даже боят е закъснял. Тогава бях поискал и информация дали има списък с чакащи. Оказа се – да, около 15-20 души, макар списъкът да се актуализира често. Сред чакащите – възрастна сляпа жена без близки, за която се грижат съседи, парализиран възрастен мъж, също без близки, и още няколко подобни случая. На всичко отгоре се оказа, че възрастните болни потребители на Патронажа плащат обяда си по-скъпо, отколкото общината плаща на фирмата, която доставя храната. С няколко стотинки на ден, но за мизерните пенсии на тези хора всеки лев е скъп. Причината – цената на храната бе фиксирана в Наредба на общината, а междувременно след обществена поръчка спечелилата фирма бе предложила по-ниска цена. Но фиксираната в Наредбата по-висока цена си бе останала и на никого в общината не му бе хрумнало да я промени, защото се ощетяват най-беззащитните и уязвими граждани на Хасково. Така де, гледаме многомилионните проекти, покрай които ще намажем филиите, на кого му пука за бедните и уязвимите. „Да го духат бедните“. След тези разправии цените в Наредбата на общината бяха променени, щатът на Патронажа бе увеличен с още един шофьор, доколкото знам. Така възможностите се увеличиха до 150 потребители. Наскоро обаче отново попитах в Патронажа дали имат списък с чакащи. Имаха. 15-20 души. Колкото бяха и преди. Чакащи някой от потребителите да умре, за да се включат в списъка на социалното подпомагане. Разбира се, сред потребителите на Патронажа със сигурност има и хора, на които не им е там мястото, нямат такава огромна нужда от подкрепа. Това обикновено се случва с връзки, свой човек в общината, който те „урежда“. Този български феномен, наричан от Захарий Стоянов „зетьо-шуро-баджанакизъм“ обаче е неизтребим като корона вируса и едва ли ще изтребим в обозримо бъдеще. Така че сега в ОбС ще се дебатира за летище Узунджово, индустриални зони, инфраструктурни проекти за милиони и други сериозни теми, което, разбира се, е необходимо. А малкият, беден и безпомощен човек отново ще бъде забравен и изтикан като стар бюфет в дъното на коридора. Та това е положението. Да живеят милионите! Бедните да го духат!

заглавието е на автора

Текст от блога на Тодор Кръшков