Сплесканата форма на газовия гигант е била началната стъпка на еволюцията му
Използвайки суперкомпютър, екип от астрофизици симулира как газовите гиганти като Юпитер са се разраснали. Учените стигат до извода, че те вероятно са имали сплескана форма, подобна на шоколадови дражета в началото на своята еволюция.
"Ние изучаваме формирането на планетите от дълго време, но никога преди не сме мислили да проверим формата при формирането им в симулация", казва астрофизикът от Университета на Централен Ланкашир Димитрис Стамателос. Той е съавтор на нова статия, която ще бъде публикувана в списанието Astronomy & Astrophysics Letters.
"Бяхме много изненадани, че се оказаха сплескани сфероиди, доста подобни на шоколадови дражета!" добави той, имайки предвид бонбоните M&M.
Въпреки над 5500 планети, открити само в нашия Млечен път, учените все още не са напълно сигурни как те са се образували.
Според настоящите теории, масивни облаци от газ и прах, обикалящи около звездите, започват да се струпват заедно поради гравитационните сили, за да образуват планети, комети, астероиди и луни.
Поне такъв е случаят с малки, скалисти планети като Земята и Марс.
За газовите гиганти с размерите на Юпитер и по-големи, учените смятат, че са образувани от "разпадането на големи въртящи се протозвездни дискове около млади звезди за кратки времеви мащаби", както водещият автор и наскоро завършил докторант в Университета на Централен Ланкашър Адам Фентън обяснено в изявлението. Теорията е известна като "нестабилност на диска".
Според компютърните симулации на екипа, газовите гигантски планети вероятно първо образуват сплескана форма - или "сплескани сфероиди" - поради включените центробежни сили и падащия материал.
Изследователите твърдят, че откритието може да промени начина, по който търсим планети.
Използвайки суперкомпютър, екип от астрофизици симулира как газовите гиганти като Юпитер са се разраснали. Учените стигат до извода, че те вероятно са имали сплескана форма, подобна на шоколадови дражета в началото на своята еволюция.
"Ние изучаваме формирането на планетите от дълго време, но никога преди не сме мислили да проверим формата при формирането им в симулация", казва астрофизикът от Университета на Централен Ланкашир Димитрис Стамателос. Той е съавтор на нова статия, която ще бъде публикувана в списанието Astronomy & Astrophysics Letters.
"Бяхме много изненадани, че се оказаха сплескани сфероиди, доста подобни на шоколадови дражета!" добави той, имайки предвид бонбоните M&M.
Въпреки над 5500 планети, открити само в нашия Млечен път, учените все още не са напълно сигурни как те са се образували.
Според настоящите теории, масивни облаци от газ и прах, обикалящи около звездите, започват да се струпват заедно поради гравитационните сили, за да образуват планети, комети, астероиди и луни.
Поне такъв е случаят с малки, скалисти планети като Земята и Марс.
За газовите гиганти с размерите на Юпитер и по-големи, учените смятат, че са образувани от "разпадането на големи въртящи се протозвездни дискове около млади звезди за кратки времеви мащаби", както водещият автор и наскоро завършил докторант в Университета на Централен Ланкашър Адам Фентън обяснено в изявлението. Теорията е известна като "нестабилност на диска".
Според компютърните симулации на екипа, газовите гигантски планети вероятно първо образуват сплескана форма - или "сплескани сфероиди" - поради включените центробежни сили и падащия материал.
Изследователите твърдят, че откритието може да промени начина, по който търсим планети.