„Големите“ езици са известни - английски, мандарин, испански. Но и най-малките са ценни, а те са под сериозна заплаха.
В момента в света съществуват 7186 майчини езика. Но най-разпространените 23 се използват от над половината човечество. Номер едно безспорно е английският, сочи актуално проучване на Института за германска икономика - той е майчин за 380 милиона души, а още един милиард го владеят като втори език. Респективно почти всеки шести човек в света може да общува на английски.
На второ място е мандарин, най-важният китайски език - основно средство за комуникация на 1,138 милиарда, хинди - на 610 милиона, испански - на 559 милиона, френски - на 310 милиона. Оттам нататък следват арабски - 274 милиона, бенгалски - 273, руски - 264, португалски - 255 и урду - 232 милиона. Обяснението за челните места в класацията на английския, испанския, френския и португалския е свързано и с колониалното минало на съответната държава, посочват германските учени.
Немският заема 12-о място - на него общуват към 133 милиона души. Освен в Германия, Австрия и Швейцария, той се ползва и в Белгия, Италия, Дания, Франция и в бившата германска колония Намибия.
Хиляди езици са застрашени от измиране
Езиковото разнообразие обаче е в опасност, изтъкват от Института за германска икономика. Около 40 процента от съществуващите езици по света са застрашени от измиране, което произтича от тяхната ограничена употреба: много езици на коренното население в Америка и Австралия се говорят от по-малко от стотина души. Застрашени езици има обаче и в Германия - това са сатерландският фризийски, долносорбският или източнофризийският долнонемски.
С отмирането на езиците изчезват неизбежно и „непреводимите“ думи, т.е. понятията, на които аналог в друг език може да се намери само чрез описание. На немски например такава дума е „ракиената идея“ - едно напълно неуместно или ненавременно хрумване, дребнавият педантичен „брояч на грахови зърна“ или пък „усещането с върховете на пръстите“, т.е. максималната деликатност.
Подобни конструкции естествено има и в други езици. Италианската дума „Attaccabottoni“ описва хората, готови от сутрин до вечер да говорят на други хора. Индонезийското понятие „Jayus“ се използва за зле разказан виц, който не буди смях, но от слушателите въпреки това се очаква да се смеят. А на японски думата „Komorebi“ служи са описание на потъващите в короните на дърветата слънчеви лъчи при залез.
