Няма забрана деца да влизат в пунктовете и да залагат за мачове, алармира експерт

Държавата дава нов тласък на развитието на хазартния бизнес, който и без това отчита бурен разцвет. Един от сравнително новите и по-малки играчи на пазара – „Инбет“ (Inbet), потвърди пред Mediapool, че започва изграждането на мрежа от букмейкърски пунктове в страната, като до момента обектите са над 100. Това се случва месец-два след свалянето на държавната хазартна такса, което е по същество данъчно облагане.

„Инбет“ отговори на въпроси на Mediapool по сигнали на читатели, които са забелязали масово откриване на пунктове из страната – спортни барове за залози, от края на януари насам. Социалните мрежи също са пълни със снимки на украсени с балони новооткриващи се обекти.

Целта е възраждането на традиционното букмейкърство, казаха от „Инбет“. Тази ниша остана незаета след акцията на държавата срещу бизнесмена Васил Божков в началото на 2020 г. Тогава лицензът на най-известния български букмейкър „Еврофутбол“ бе отнет заради неплатени 329 млн. лв. данъци и такси, които НАП така и не си събра, защото държавата окончателно загуби делото срещу компанията, а актът за сумата бе обявен за нищожен от съда.

На 26 януари тази година дружеството „Инбет онлайн“ е получило удостоверението си от Националната агенция за приходите за лиценз за наземни спортни залози, става ясно от публичния регистър на хазартните лицензи, поддържан от данъчната агенция. Това означава, че практически може да започне да организирането на игрите.

Спортен бар във Велинград

От НАП отказаха да отговорят на Mediapool има ли и други кандидати да се лицензират за букмейкърски мрежи.

„Компанията („Инбет онлайн“, б. р.) е в процес на изграждане на букмейкърски пунктове, като отворените на този етап са над 100. Имаме желание да развиваме тази мрежа и в бъдеще. На този етап нашата букмейкърска мрежа е единствената на родния пазар, а организацията е на изключително високо ниво“, казаха от „Инбет“. „Букмейкърските пунктове на inbet са спортни барове, в които клиентите могат да споделят емоцията, докато гледат спортни събития заедно. Няма опасност (това) да се превърне в хазартна мания. Нашата букмейкърска мрежа работи усилено в посока към корпоративно-социалната отговорност и в дейността си стриктно спазва българското законодателство“, твърди хазартният оператор.

26-годишният Александър Валтер Папазки държи собствеността на „Инбет“ чрез други фирми.
Свалянето на таксата

Прераждането на букмейкърството у нас идва около месец-два след изненадващото приемане на законодателни промени, с които управляващите намалиха хазартното облагане на наземните спортни залози.

В средата на декември, с промени в „12 без 5“ на Закона за държавния бюджет за 2024 г., парламентарното мнозинство коригира станалия злополучен текст в Закона за хазарта по отношение на таксите (практически данъци, б. р.) върху тото, лото игрите, лотариите, както и залаганията върху резултати от спортни състезания, организирани наземно (не онлайн).

След промяната, която влезе в сила от 1 януари 2024 г., облагането стана с 20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби, а не с 15% върху събраните залози, какъвто беше законът до Нова година. Макар да изглежда като по-висока, таксата от 20% всъщност е по-ниска, защото се изчислява върху значително по-ниска база. По закон операторите са длъжни да раздадат като печалби над 50% от събраните залози, а някои дават и по-висок процент. Това означава, че въпросните 20% се изчисляват само върху 30-40% от постъпленията от залози.

Обява, заснета в началото на февруари на автобусната спирка на „Окръжна болница“ в София.

В същото време досегашната ставка от 15% се изчисляваше върху 100% от събраните залози.

Според мениджъри в хазарта намаляването на ставката им е необходимо, защото при предишната по-висока ставка букмейкърството не би могло да издържи финансово заради коефициентите на печалба на играчите, които трябвало да са конкурентни на онлайн игрите (които до Нова година бяха с по-ниско облагане), както и заради останалите разходи по обслужване на бизнеса.
Кого засяга промяната?

Намаляването на таксата засяга най-вече държавното тото, лотария и моментна лотария, които след скандала с фирмите на Божков станаха държавен монопол. Досега на практика нямаше действащи частни букмейкъри, но още през декември в. „Капитал“ съобщи, че два от големите български играчи от хазартния бизнес замислят и офлайн пунктове за всякакви залози, включително спортни.

Обява във фейсбук за работното време на бар в Добрич.

Според сайта на „Инбет“ букмейкърската мрежа на компанията вече обхваща над 100 обекта в големи градове като София, Пловдив, Варна, но също и в по-малки населени места, включително в села – Куклен, Чепеларе, с. Дорково, с. Бенковски, с. Кирково, Мъглиж, Симитли и др.

От условията на хазартния оператор е видно, че той работи с пунктове на търговци, които трябва да отговарят на определени изисквания – площ не по-малко от 50 кв. м., разположение на оживено място, наличие на поне 5 броя телевизори от поне 50 инча, два компютъра с два монитора, които трябва да имат постоянна връзка с интернет. Задължително е да бъде осигурена охрана чрез СОТ или ролетна охранителна щора, като в помещението задължително трябва да има бар, на който се предлагат напитки – тип спортен бар или спортно кафе. За приемането на залозите букмейкърът получава възнаграждение от „Инбет“, а компанията осигурява безплатно необходимата техника за приемане на залозите в реално време.

Спортен бар в Добрич отвътре.

През есента друг от по-малките играчи на пазара – „Алфабет Гейминг“ на Любомир Захаринов (познат с марката „Alphawin“) обяви афилиейт програма, чиито замисъл бе в търговски обекти из цялата страна – кафенета, барове и др., да се разположат терминали (киоски) за онлайн залози. Впоследствие обаче Захаринов сам се отказа от програмата с аргумента, че трябва да се обмислят ефектите ѝ върху обществото. Към днешна дата все още не е ясно дали компанията смята да рестартира програмата си и дали е възможно това да стане без специален наземен лиценз.

Междувременно НАП обяви, че започва мащабна проверка на опитите на хазартни фирми да превърнат кафенета, барове, будки за плащане на битови сметки и други търговски обекти в места за онлайн залагания. Резултати от проверката обаче така и не бяха обявени, а НАП отказа да отговори на въпросите на Mediapool по темата.
Димитър Терзиев: Има пропуск в закона за децата и хазартно зависимите

Адв. Димитър Терзиев, бивш председател на Държавната комисия по хазарта

Адвокат Димитър Терзиев, бивши председател на закритата Държавна комисия по хазарта, обясни пред Mediapool, че разгръщането на мрежа от „барове“ и „кафенета“ за наземни спортни залози, които на практика са букмейкърски пунктове, е законно само ако фирмата има такъв лиценз, какъвто е случаят с „Инбет“. Терзиев подчерта, че фирма, която има лиценз само за онлайн залози, не може да открива такива пунктове, защото според него това би било нелегален хазарт.

Терзиев заяви още, че всеки един от пунктовете, в който се приемат залозите (независимо дали е собствен на оператора или нает по договор), трябва да бъде вписан в лиценза му, за да е законен. Според тълкуването на адвоката законът предвижда ограничение на броя наети пунктове, с които може да работи една хазартна компания – до 2600, по аналогия с ограничението за държавното тото.

Адв. Терзиев подберта, че законът изрично забранява да се смесват хазартни игри по различни лицензи. Това значи, че не може в една и съща зала да се ползват игрални автомати и да се приемат спортни залози.

Най-големият проблем обаче е как ще се гарантира, че новите букмейкъри не допускат до залозите младежи до 18 години и хора, включени в регистъра на НАП за хазартно уязвими лица. Тези граждани вече са над 24 000, а хазартната зависимост трови живота на стотици хиляди български граждани.

Според Терзиев в момента има пропуск в закона, тъй като на практика не е забранено в пунктове за залози да влизат деца и хазартно зависими. Такова ограничение има само за игралните зали и казина. „Законодателят, умишлено или не, е изпуснал пунктовете за залагания и следователно в тях могат да присъстват и непълнолетни лица и лица, вписани в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта“, коментира Терзиев. Въпреки че в чл. 10д има обща забрана хазартните оператори да не допускат хора от регистъра до игрите, член 45 съдържа изрична забрана за допуск само в игралните зали и казина, но не и в пунктове за спортни залози. Най-тревожното обаче е, че в закона липсва каквато и да е забрана за допуск в букмейкърските пунктове на деца до 18 години.

Отделен е и въпросът как търговците, които оперират обектите по договор с хазартния оператор, ще получат достъп до регистъра на НАП, за да се знае дали дадено лице е записано в него или не. По закон достъп до системата имат само служителите на хазартния оператор. Очевидно всички тези въпроси са оставени от управляващите и НАП единствено на съвестта на търговците, които може дори да не знаят дали даден клиент е хазартно зависим или не.

Следва пълният текст на интервюто с Димитър Терзиев:

Адв. Терзиев, законно ли е отварянето на мрежа от спортни барове за наземни залози върху резултати от спортни състезания?

Съгласно чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за хазарта (ЗХ), игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета могат да се организират след издаване на съответен лиценз от изпълнителния директор на НАП. Този вид игри може да се организират както наземно, така и онлайн. В конкретиката на въпроса ви отговорът е: „Да, могат да се отварят такива т. нар. „спортни барове“ при получен лиценз от организатора на играта за откриване на наземни пунктове за залагания“. Това на практика са букмейкърски пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби в размерите, предвидени в чл. 47 от ЗХ. Следва дебело да се подчертае, че организатор на игра със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирана онлайн, не може да разкрива наземни пунктове за приемане на залози, тъй като ще е в нарушение на закона, изразяващо се в организиране на нелегален хазарт.

Какви са най-важните условия, на които трябва да отговарят тези барове, за да са законни?

В закона няма изрични разпоредби за това на какви условия следва да отговарят тези барове. Има разписани някакви условия само за пунктовете за залагания на държавното предприятие „Български спортен тотализатор“. Поради това считам, че тези условия би следвало по аналогия да се прилагат и за пунктове за приемане на залози (спортните барове) на други организатори на хазартни игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета. Например, тези пунктове могат да са собствени на организатора или да са чрез договор за извършване на дейност по приемане на залози. Следва да се отбележи, че законът предвижда ограничение в броя на пунктовете на до 4000 за цялата страна – ако са тяхна собственост. Но ако са по договор, броят на пунктовете не може да бъде повече от 2600 (чл. 13а от ЗХ). Но дори и тези пунктове следва да бъдат вписани в удостоверението на организатора по чл. 34, ал. 2 ЗХ. Под прилагане по аналогия текстовете за пунктовете на тотализатора имам предвид, че в противен случай би се стигнало до неравноправно положение между държавния и частните организатори. И отново тотото би било поставено в неизгодна позиция относно броя на пунктовете за залагания.

Трябва ли всеки един от тях да е включен в лиценза на хазартния оператор?

Задължително е всеки пункт да бъде вписан в удостоверението по чл. 34, ал. 2 от ЗХ, като копие на това удостоверение следва да е окачено на видно място в пункта.

Може ли, например, такъв бар да е разположен в офис на платежна институция?

Законът, в частност чл. 13а, ал. 2, забранява пунктовете да са разположени в имоти публична държавна или общинска собственост, както и в сгради и обектир в които се развива дейност на платежна институция.

Може ли да е разположен в игрална зала?

Законът изрично забранява да се смесват хазартни игри по различни лицензи. Тоест, ако един организатор има лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала или игрално казино, и лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания, то организирането на тези игри следва да е в различни помещения. Застъпването на противното води само до пристрастяване към хазарта, което не е цел на закона. За съжаление, с лесния достъп от телефони до онлайн сайтове за залози те могат да се правят едновременно, докато участникът играе и на игрално съоръжение в игралната зала, и от телефона си в съответния сайт.

Има ли значение дали залогът се прави онлайн (чрез устно диктуване на служителя, който приема залозите) или върху хартиена бланка?

В пункта за приемане на залози за игра, която се организира наземно, задължително се издава удостоверителен знак за участието, като образецът на същият следва да е утвърден от изпълнителния директор на НАП при издаване на лиценза на организатора. Така всеки участник в играта, който е направил залог в такъв пункт, следва да получи хартиен удостоверителен знак по образец – чл. 60, ал. 3 от ЗХ. За съжаление, ако тази разпоредба се нарушава, тоест издава се удостоверителен знак, но не по утвърден образец, то законодателят не е предвидил административнонаказателна разпоредба за налагане на наказание.

Как се гарантира, че в баровете не влизат лица под 18 години и че не се допускат лица от регистъра на хазартно зависимите?

В чл. 45, ал. 1 е регламентирана възможността на игралните казина, игралните зали и пунктовете за залагания да работят денонощно. Но в следващата алинея 2 на същия член са предвидени лимитативно изброен кръг лица, които не трябва да присъстват, забележете, само в игралните казина и игралните зали. Законодателят умишлено или не е изпуснал пунктовете за залагания и следователно в тях може да присъстват и непълнолетни лица, както и лица, вписани в регистъра по чл. 10г от ЗХ. В този случай отговорността за недопускането им е върху служителите в тези пунктове. Проблемът се състои в това, че достъп до регистъра по чл. 10г имат само определени служители на съответния организатор, а букмейкър, работещ по договор с организатора, не е такъв служител и следователно не би могъл да проверява посетителите в пункта дали са в регистъра за зависими лица.

Това връщане на букмейкърството от типа на „Еврофутбол“ ли е и няма ли опасност да доведе до нова хазартна мания у нас?

Това е нормална дейност по организиране на хазартни игри със залагания върху резултати от спортни състезания в наземни пунктове за залагания. Законът предвижда, както споменах, ограничаване на броя на тези обекти, поради което не мисля, че би се стигнало но нова хазартна мания, както питате.  

*Използваните в материала снимки са разпространени в социалните мрежи и се публикуват с цел да илюстрират информацията, а не за да рекламират хазарт.