Международен екип от учени е издигнал теорията, че животът на нашата планета може да се е зародил в органичната мъгла, която е обгръщала Земята по време на хадейския еон в първите половин милиард години от нейното съществуване.
Изследването е прието за публикуване в The Planetary Science Journal и достъпно на сървъра за препринт arXiv, пише Phys.org. Учените предполагат, че мъглата може да е съдържала необходимото количество от градивните елементи на живота, включително основи на нуклеинова киселина и аминокиселини. Изследването се оказало интригуващо, защото органична мъгла е откривана по-рано и например на Титан, най-голямата луна на Сатурн. Тоест условия за възникване на живот потенциално биха могли да съществуват на Титан.
Съавторът на изследването д-р Бен Пиърс разказва, че минали лабораторни изследвания, включващи Карл Сейгън, са открили, че най-високото разреждане (или добавяне на разтворител като вода), за да се задействат химичните реакции, е 100 микромолара, или приблизително 10 части на милион (ppm). Ако разреждането е твърде силно, молекулите в химическата смес няма да се намерят една друга, обяснява той.
„Ранната Земя е била мъгливо място, много подобно на спътника на Сатурн Титан - казва д-р Пиърс. – Преди повече от 4 милиарда години Земята е имала атмосфера, богата на водород, метан и азот, подобна на Титан! Интересното в частиците от мъглата е, че те представляват биомолекулни снежинки, т.е. големи агрегати от градивни елементи на живота, свързани заедно. Когато тези частици са паднали на повърхността на Земята преди повече от 4 милиарда години и са попаднали в езера, връзките са се разкъсвали и е възниквало езеро, богато на градивни елементи на живота."
В рамките на изследването учените създали в лабораторията атмосферна органична мъгла, съдържаща 0,5% до 5% метан, и я анализирали за следи на нуклеобази и аминокиселини с помощта на газов хроматограф/масспектрометър. Експериментаторите също така нагрявали пробите до 200 градуса по Целзий, като по този начин пресъздавали условията, които се смята, че са съществували на повърхността на Земята по това време. След това екипът сравнил резултатите с компютърни модели, за да изследва броя на нуклеобазите, които ще присъстват в същите тези среди. Получените данни са залегнали в основата на компютърното моделиране.
В крайна сметка екипът открил, че нуклеобази може да са съществували в "топли малки езера" на Земята през хадея. С експеримента за нагряване учените установили, че такива проби не могат да оцелеят на гореща повърхност. Накрая те стигнали до извода, че органичната мъгла може да създаде градивните елементи на живота само в богата на метан атмосфера на древната Земя, „но не толкова богата, че да създаде необитаема повърхност“, пояснява д-р Пиърс.
