Meжду ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС няма разлика в европейски контекст

Можем да погледнем на евроизборите в две перспективи. Едната е партийната перспектива, а другата е общоевропейската. Колко проевропейски и антиевропейски депутати ще излъчи България? Тук между ГЕРБ, ПП-ДБ, включително и ДПС, няма разлика, защото независимо в кои политически семейства ще отидат, те ще са част от проевропейски фамилии“, коментира за Mediapool предстоящите през юни 2024 г. избори за Европейски парламент проф. Светослав Малинов, ръководител в катедра „Политология“ на Софийския университет, бивш евродепутат от групата на ЕНП и бивш народен представител.

Изборите за Европейски парламент, които ще се проведат в началото на месец юни, са сред ключовите избори през тази календарна година. През 2024 г. ще има парламентарни и/или президентски избори в повече от 40 държави по света. Те ще бъдат с голямо значение за бъдещето на демокрацията и международния ред.

Колко важни ще се окажат предстоящите през юни европейски избори за развитието на Европейския съюз в контекста на нестабилния през последните няколко години международен ред? С какво ще се различават от тези през 2019 г?

Европейските избори, когато става въпрос за европейските институции, са най-важните, тъй като няма как и да се предизвикат. Те винаги стават веднъж на 5 години и в този смисъл проследяването на тенденциите при тях е много по-лесно, тъй като липсва това накъсване, което понякога се получава в националния политически процес на всяка държава, особено в България през последните 3 години.

Голямата промяна в сравнение с предходните евроизбори е войната на Русия в Украйна. Това предизвика размествания, заличаване на стари съюзи и създаване на нови. Беше модерно да се говори за Вишеградската четворка, но сега такова нещо вече не съществува и с оглед позициите на Унгария – никога няма да съществува в този вид. Виждаме нови конфигурации в ЕС, пълната изолация на Унгария, към която може да се присъедини и Словакия. Всичко е свързано с отношението към войната в Украйна и това ще бъде най-голямата разлика. Може да отбележим, че ситуацията е по-благоприятна за националистическите сили. Мнозинството ще бъде различно, разбира се, то ще се запази в полза на проевропейските сили, но ще бъде по-малко. То ще бъде различно като пропорция, но няма да се обърка.

Проучванията в края на 2023 г. сочат, че се очаква крайнодесните партии да увеличат своето влияние в европарламента. На какво се дължи това? Какво би се променило, ако прогнозите се окажат верни?

Не мисля, че нещо би се променило, защото за да има промяна, е нужно мнозинство, а националистическите партии и крайнодесните няма да имат такова. Проевропейските сили включват християндемократи, социалдемократи, либерали и зелени. Това мнозинство ще се запази. Антиевропейските и националистически сили ще бъдат малцинство.

Тенденцията те да увеличат влиянието си е малко спорна. Те ще увеличат своя брой, но голяма част от тях не са в състояние да действат заедно, докато проевропейските сили имат различия помежду си, но стъпват на една обща основа: увеличаване силата на европейските институции, повече общи европейски политики, за които може и да спорят. При националистическите и крайнодесните сили разликите са фундаментални и нямат тази съгласуваност. За мен няма да настъпи принципна промяна, а отчитам факта, че ще има повече на брой такива евродепутати, но това не е сигурно, защото до изборите има достатъчно време.

Кои ще бъдат основните теми и фактори, които ще определят резултатите от тези избори и разпределението на политическите групи в Европейския парламент? Как би изглеждал той?

Независимо че в по-старите демокрации има солидни традиции при провеждането на евроизбори, дори там често вътрешнополитическите проблеми са водещи. Неслучайно изискванията за европейските избори са да не съвпадат с други национални. Европейските политици се опитват да държат настрана евроизборите от националните политики, но това е невъзможно.

Решаващи в някои държави ще бъдат вътрешнополитическите проблеми, може би това ще се случи и в България. Все пак общите теми ще бъдат свързани със сигурността на Европа и проевропейските сили има какво да кажат, тъй като по време на този мандат на Европейската комисия се създадоха доста солидни алтернативи на руските енергийни източници.

Основен проблем ще бъде този с миграцията. Той стои от години и се търсят различни решения. Крайнодесните сили имат възможност за нарастване по този въпрос, тъй като те са за още по-рестриктивни политики и това се харесва в някои страни. Това ще са две от големите теми. Кампаниите на големите политически фамилии винаги са били открити поне по тяхното отношение към Европа. Мнозинството от европейските граждани искат по-силен съюз, но винаги през последните 20 години има едно малцинство, което не иска ЕС да се засилва, не иска разширяване, иска рестриктивни политики. Тези неща ще бъдат определящи за тази кампания. Независимо от желанието да се води наднационална, паневропейска кампания, нещата винаги се обръщат към националните политики и спецификите на отделните страни. Да се надяваме, че изборите няма да решават вътрешни проблеми.  

Кои ще са най-важните въпроси в дневния ред на бъдещото ръководство на Европейския съюз?

Това са неща за средносрочно бъдеще. Първо се виждат резултатите от изборите, после се структурира европарламентът, избира се неговото ръководство и едва тогава се минава на работа за нова Европейска комисия.

Проблемите, пред които се изправя ЕС, няма да се решат до изборите и ще бъдат с нас и през следващите години. Дори войната в Украйна да приключи, въпросът за наследството, репарациите, възстановяването на Украйна ще останат. В мирно време дневният ред изглеждаше доста ясен, в него се включваха и новите зелени политики, но не мога да преценя до каква степен може да се ускоряват тези процеси в ситуация на война в Европа, която изисква повече компромиси, включително и с енергийната стратегия на Европа. Дневният ред е ясен и всяка европейска комисия ще се придържа към него, като въпросът е какво мнозинство ще има в парламента.

За мен мнозинството на проевропейските сили е сигурно, важното е да бъде убедително и да не се получат пробиви от отделните национални държави. ЕК не е началник на ЕС, не е правителството, което взима решения въз основа на мнозинството. Решенията се взимат от Съвета, където са главите на изпълнителната власт на страните членки. Там е важно да няма пробиви. ЕК е само функция на Съвета на ЕС, защото той я одобрява. Не е методологически издържано да се отделят евроизборите и евроинституциите от структурата на изпълнителната власт на отделните национални държави, особено големите като Германия, Франция, Испания и Италия.  

Какво можем да очакваме от европейските избори в България? Ще се повтори ли разпределението от 2019 г. или ще има нови водещи партии?

Можем да погледнем на евроизборите в две перспективи. Едната е партийната перспектива, а другата е общоевропейската. Колко проевропейски и антиевропейски депутати ще излъчи България. Тук между ГЕРБ, ПП-ДБ, включително и ДПС, няма разлика, защото независимо в кои политически семейства ще отидат, те ще са част от проевропейски фамилии на хрисияндемократи, либерали и социалисти, oсвен ако в последния момент не се вземе нестандартно и радикално антиевропейско решение. Поне 14 от 17 евродепутати ще бъдат в проевропейските сили. Тук няма да има новина и структурата на вота от 2019 г. ще се запази.

Ако минем на българската национална перспектива, имаме цяла политическа партия - „Продължаваме промяната“, която има сериозни претенции и още не се е определила. Тя ще се определи или към либералите, или към християндемократите. На национално ниво това е любопитно, но на общоевропейско България ще излъчи солидна група евродепутати в проевропейските семейства.

Не очаквам пробив от страна на „Възраждане“. Те се провалиха на местните избори и така спряха тенденциите си за растеж, които продължаваха през последните две години. Те могат да се представят по-добре на евроизборите, но в контекста на това, което споделих, те няма да променят никакви пропорции.

Не виждам каква нова партия може да се появи до евроизборите. Единствената заявка е този мъгляв политически проект на президента, но не знам дали евроизборите са добро начало за нов политически проект. Така че от тази гледна точка очаквам нещата във вътрешнополитическите план да се стабилизират още повече, тъй като алтернатива на управлението през евроизборите няма да се появи.

Все пак напомням, че през 2013 г. едни евроизбори предизвикаха в България предсрочни парламентарни, но тогава се появи опозиционният „Реформаторски блок“. Подобен сценарий не се вижда как може да се случи отново, така че евроизборите няма да имат пряко влияние върху българската политика.

Към кои политически семейства ще се насочат ПП и „Възраждане“, които досега не са били част от Европейския парламент?

Може да се каже, че се чува за един, максимум два варианта за политическа фамилия за ПП. Говори се най-вече за либералната политическа фамилия. Обръщам внимание, че Либералният интернационал се казва по един начин извън европаралемнта и по друг начин в институцията, но винаги се образува тази политическа фракция след изборите и се наименува по различен начин.

„Възраждане“ ще отидат при антиевропейските сили, които също се определят и структурират след изборите, но също са ясни. Това се хората, които са против Европейския съюз и членството на националната им държава в ЕС. Националистите не могат да провеждат общи политики, а са единствено против европейските такива.

„Продължаваме промяната“ трябва да се определи, като има две възможности. Първата е либералната политическа фамилия, която сега се нарича „Обнови Европа“, където са и ДПС, а другият вариант е Европейската народна партия (ЕНП). Тя има изключително широк обхват и няма никакъв проблем ПП да бъдат приети и там. Но те трябва да решат преди изборите.

Как според вас е по-добре да се явят ПП и ДБ? Отново в коалиция или да действат самостоятелно?

ПП-ДБ също трябва да датат отговор как ще се явят на изборите. Защото могат да се явят с обща листа. Това не означвава, че ще има проблем при разпределението на мандатите, защото в европарламента са налице на всички възможни практики при разпределянето на мандати и може от една листа няколко човека да отидат в различни политически фракции, могат да изкарат по половин мандат и дадат място на останалите в листата. Европейският парламент използва всички политически инструменти. Няма никакъв проблем да има общо листа, от която част от депутатите да отидат при либералите, а останалите при християндемократите. На национално ниво това не се случва, но е постоянна практика в европарламента.

Разбира се, остава логиката за голямото проевропейско мнозинство и антиевропейско малцинство, но е недопустимо хора от една и съща листа да сменят тази ориентация. В границите на проевропейското мнозинство може да има свобода, но да се преминава от тях към националистите и крайнодесните е недопустимо.

Според мен е по-добре двете партии да се явят заедно, защото те ще имат свободата да изберат партийни фамилии, но в българския политически процес те се мислят като цяло и дори да е временно, тяхното отделно явяване ще предизвика смут и напрежение, което трябва да бъде спестено на техните избиратели. Те само могат да се разочароват от едно разделение, защото спокойно биха гласували и за различни политически семейства, стига да са проевропейски. Излишно е да се разиграват фалшиви аргументи, че понеже ще са в различни политически семейства, трябва да се явят отделно.