На днешната дата през 1960 г. френският писател, философ и журналист Албер Камю загива в автомобилна катастрофа. Той е само на 46 години, а вече е спечелил Нобелова награда за литература (вторият най-млад след Ръдиард Киплинг) и е наричан „Съвестта на света“ и „Съвестта на Запада“. Бил е година е половина член на френската комунистическа партия, но е изключен за увлечение по Троцки, след което става последователен и ярък антикомунист. Това може би се оказва фатално…  

Албер Камю е брилянтен писател, който се опитва да превърне живота и творчеството си във философия, а не обратното. Той се стреми да живее свой собствен живот, да не подражава на никого и мразел много популярността и похвалите.

Един от най-ярките представители на екзистенциализма; самият той не се е смятал нито за атеист, нито за екзистенциалист, нито дори за философ.

Албер Камю е роден през 1913 г. във френски Алжир, в бедно семейство. Баща му загива през Първата световна война, когато момчето е едва на годинка. През ученическите си години Камю е отличник и много талантлив футболист (вратар). Казвал, че на този пост няма опасност обувките му да пострадат…

На 17-годишна възраст Камю заболява от туберкулоза и е принуден да прекъсне образованието си и да спре да спортува завинаги.

През 1932–1937 г. Албер Камю учи философия в университета в Алжир.

Получава магистърска степен по философия с работата „Неоплатонизмът и християнската мисъл“. Алберт чете много древни философи, сощо и  Ницше, Толстой и Достоевски.

През 1936 г. създава аматьорския „Народен театър“ и организира постановка на „Братя Карамазови“ по Достоевски, където самият той играе Иван Карамазов. След две години закрива своя театър.Около година е член на Френската комунистическа партия, откъдето след това е изключен, обвинявайки го в троцкизъм.

По време на Втората световна война Албер Камю се премества в Париж, присъединява се към редиците на Съпротивителното движение и става член на нелегалната организация Combat. Издава и вестник на съпротивата.

През 1943 г. се запознава с Жан-Пол Сартр. Камю участва в постановките на неговите пиеси и именно той за първи път произнася фразата „Адът е другите“ от сцената. По-късно пътищата на двамата философи се разделят поради противоположни нагласи по въпроса за допустимостта на насилието за политически цели. Сартр е ляво настроен, а Камю критикува остро комунистическия режим в СССР и опитите за налагането на комунизма в други страни.Въпреки туберкулозата, Камю е пушил много през целия си живот.

Трудно се намират негови снимки без цигара. Той дори кръстил любимата си котката Цигара. През 1957 г. той получава Нобелова награда за литература „за неговия огромен принос към литературата, подчертавайки важността на човешката съвест“.

В словото си по повод награждаването, характеризирайки житейската си позиция, той каза, че „бях твърде здраво прикован към галерата на своето време, за да не греба с другите, дори вярвайки, че галерата вонеше на херинга, че имаше твърде много надзиратели и че, преди всичко, е поет грешен курс.„Приживе Албер Камю получава прозвището „Съвестта на Запада“, а според някои „Съвестта на света“.

Той подкрепя френското правителство за войната с Алжир, за което е критикуван от левицата във Франция.

През 1960 г., на 46-годишна възраст, Камю катастрофира в автомобилна катастрофа - колата, в която пътуваше със семейството на приятеля си, излетя от пътя и се блъсна в дърво.

Смъртта била мигновена.

Според чешкия писател, преводач и изследовател на творчеството на Камю - Ян Забран, катастрофата е била инсценирана от съветските тайни служби като отмъщение на писателя за това, че осъжда бруталното потушаване от страна на СССР на унгарското въстание през 1956 г.  Той открито възроптава и срещу потушаването на бунтове в Източен Берлин на германски граждани срещу съветската окупация от съветски военни части.

Камю е женен два пъти. Първият му брак със Симон Гиет приключва през 1939 г. Вторият път писателят се ожени за Франсин Форе, която му роди две деца: дъщеря Катрин и син Жан.

„Мама почина днес. Или може би вчера – не знам“ – това са думите, с които започва романът на Албер Камю „Чужденецът“. Книгата е едно от най-скандалните произведения на световната литература на 20 век. В онези следвоенни години Камю е вече много известен обществен интелектуалец. Главният редактор на Partisan Review Уилям Филипс го нарича „най-привлекателния човек“, когото е срещал, а френските студенти дори го обявяват за жива легенда, литературен рокер, звезда от световна величина. Младите са луди по него, защото Камю защитава свободната любов и я изправя като оръжие срещу политиците и военнолюбците.

В своето философско есе „Митът за Сизиф“ Камю, наред с други неща, говори за „психологията на Дон Жуан“, специалната „етика на количеството“, според която любящият човек трябва да има възможно най-много партньори. Камю смята полигамията за освобождаваща: Той казва, че трябва да обичаш рядко, за да обичаш много?

Към тази философия писателят се придържа през целия си живот. От писма, които са оцелели до днес, е известно, че Камю е кореспондирал едновременно с четири момичета от различни страни.

Сред неговите любовници са били копирайтърът на списание Vogue Патриша Блейк, дъщеря на влиятелна испанска републиканка Мария Казарес и актрисата Катрин Селърс. Самият писател е бил женен два пъти и не е крил изневерите си от жените си. В същото време Камю твърди, че е морален човек: „Дон Жуан е същият като всички останали. Той има морален кодекс със своите харесвания и нехаресвания“.

Когато КГБ не те харесва

На 4 януари 1960 г. Албер Камю шофира от Прованс за Париж. На стотина километра от града колата излетя от пътя и се блъсна в крайпътно дърво. В резултат на сблъсъка писателят умира незабавно, той е само на 46 години.

Дълго време се смяташе, че това е инцидент, но през 2011 г. италианският изследовател Джовани Катели извършва ново разследване и описва по съвсем нов начин трагичното събитие. Според него катастрофата е предизвикана умишлено от съветските тайни служби, за което Катели представя свои доказателства.

В мемоарите си „Целият ми живот“ приятелят на Камю, чешкият поет Ян Забран, споменава среща с „информиран човек“, който е бил свързан със съветското разузнаване.

Този информатор казва на Забран, че автомобилната катастрофа е инсценирана от агенти на КГБ, повреждайки едно от колелата на автомобила, така че гумата да се спука при по-висока скорост. Лично външният министър на СССР по онова време и главен редактор на „Правда“ Дмитрий Шепилов е наредил ликвидирането на Камю. По този начин политикът отговорил на унищожителната статия на Албер Камю в списание Franc-tireur, в която нобеловият лауреат критикува бруталното потушаване на антисъветското въстание в Будапеща през 1956 г.

Казано и написано от Камю

Неизбежно е само едно нещо – смъртта. Във временното пространство, което отделя раждането от смъртта, няма нищо предопределено – всичко може да се промени, може дори да се спре войната и да живееш в мир, ако го желаеш както трябва – много силно и продължително.

Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.

Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.

Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.

Всеки час е щастие.

Нещо като духовен снобизъм кара хората да си мислят, че могат да са щастливи без пари.

Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.

Трябва да се почитат пострадалите от войните, а не тези, които са ги започнали.