Често се използват определенията като грип и настинка за всяка леко или тежко протичаща респираторна инфекция. Реално грип е заболяване, следствие заразяване с грипен вирус. За разлика от това т. нар. „настинка“ – представлява активиране на условни патогени, обитаващи горните дихателни пътища при подходящи за тях условия – например понижаване на имунните сили на организма.
Характерно за грипния вирус е, че може да повлиява не само върху дихателната система, но да оказва ефект и върху други органи – сърце, периферна и централна нервна система, бъбреци, както и не на последно място жлези с вътрешна секреция – например щитовидна жлеза. Най-често вирусът засяга органи и системи, в които вече има развила се патология. Съответно при пациенти с хронични заболявания съществува много по-голям риск за засягане и на други органи, освен горните и долните дихателни пътища.
Вирусът има тропност, подобно на коронавируса, към различни системи. Пример е периферната нервна система – с развитие на моно- или полиневрит. При първия се засяга един нерв, докато при втория два или повече, като той може да бъде едностранен или двустранен. Характерно за вируса е и развитието на синдрома на Гилен-Баре, когато към нервите се образуват антитела, които водят до бързо развитие на парализа. Промените могат да бъдат обратими, особено при бързо поставяне на диагнозата и започване на лечение. Риск крие засягането на централната нервна система, когато се включи дихателният център и се преустанови дишането.
До усложнения води инфекцията с грип и при пациенти с различна белодробна патология – бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест, емфизем, хроничен бронхит.
След преболедуване е възможно алергичните прояви да се засилят и по-трудно да се повлияват от терапията, която преди инфекцията е била достатъчна и е компенсирала състоянието.
Важно е да се отбележи, че при грипния вирус е налице временно спадане на защитните сили на организма. Друг вирус, който води до подобно повлияване на имунната система, е морбилният вирус, при който дори е налице изтриване на имунна памет, придобита след преболедуване или след ваксина.
Но докато след морбили и грип имунната защита постепенно се възстановява, при заразяване с ХИВ никога имунните клетки не достигат нивото преди инфектиране. Налице е единствено постепенно спадане.
Чести са и вторичните инфекции след заразяване с грипен вирус. В тези случаи вторичните инфекции се дължат на наслояване на допълнителна бактериална инфекция и тогава е подходящо да се проведе антибиотично лечение, но ако е налице само заразяване с грипен вирус – антибиотикът няма да доведе до ефект за подобряване на състоянието.
Грипният вирус е един от малкото, за които се провежда специфично лечение, тъй като при повечето вируси се прилага единствено симптоматично лечение – за намаляване на симптоматиката. Например температуропонижаващи, противовъзпалителни, капки при хрема за намаляване на отока и съответно намаляване отделянето на секрет.
Друг често засегнат орган при заразяване с грипен вирус е сърцето и то по-конкретно миокардът. Болните могат да направят миокардити, при които са налице промени в сърдечния ритъм. В по-редки случаи е възможно да бъде засегнат перикарда или ендокарда с развитие на перикардит и ендокардит.
Автономната нервна система също може да бъде засегната с прояви на промени в кръвното налягане – високи стойности, ниски стойности или редуване на ниски с високи. Налице може да бъде промяна в пулса, наличие на изпотяване, студени и топли вълни, поява на диарични изхождания.
Не за подценяване са и усложненията на захарния диабет при пациенти, заразени с грип. При тях на фона на компенсиран захарен диабет, следствие на провеждане на постоянна медикаментозна терапия, при заразяване е възможно преминаване в декомпенсирана форма и повишаване на кръвната захар, дори и на фона на лечение.
Референции:
1. Flu and Chronic Health Conditions, National Fondation for infectious diseases;
2. Influenza, World Health Organization.
