Мара Михайлова е българска журналистка, писателка, етнографка, основателка на Тракийския женски съюз. Така кратко и сухо започва биографията в интернет пространството на може би най-известната кърджалийка, свързала дейността и живота си с Кърджали, Момчилград, Източнородопския край, Тракия и България. Думите няма как да опишат нескончаемия ѝ плам, будната ѝ журналистическа съвест, човеколюбивото ѝ сърце и родолюбивата дейност. Разговорът с журналиста Георги Кулов за Мара Михайлова е част от инициативата на Радио Кърджали да разказва за известните личности, допринесли с делата си за развитието на Кърджали в миналото.
Мара Михайлова е "вписана много сериозно в историята на Кърджали със своята дейност - един невероятен общественик, един невероятен родолюбец, който е познат на хората от различни етноси и вероизповедания в града, защото винаги е демонстрирала своето позитивно отношение към хората преди всичко и чак след това е търсила различията между тях като изследовател и като журналист", спомня си Георги Кулов, който уточнява, че е имал честта лично да я познава и да се докосне до "един човек с много широка култура, изключително дълбоки познания върху историята на Източните Родопи, на Тракия, човек, който е отдал целия си живот на на българската кауза".
Мара Михайлова е родена на 28 ноември 1901 година в село Чобанкьой, Дедеагачко, тогава в Османската империя. Годината на раждане е спорна, поради посочени различни години в документите, но се приема 1901 г. като година на раждане. Началното си образование завършва в родното си село. Тя е правнучка на бореца за независима българска църква и представител на бакърджийския еснаф в Устово Келеш Саващо. Дядовците ѝ са били ятаци на Петко войвода, поради което са осъждани на пет години затвор. Баща ѝ е първият учител в село Дутли, Кушукавашко.
Началното си образование завършва в родното си село, Омъжват я съвсем млада за заможния тракиец Аргир Михайлов. Благодарение на солидната му търговска дейност, тя завършва средно образование задочно в София, учи в Париж, където посещава лекции по журналистика. Започва да пише съвсем млада, първоначално с дописки до различни вестници, а по-късно започва сама да издава свои вестници. първите ѝ опити са финансирани от нейния съпруг: вестник „Арда“ в Кърджали (1935 – 1936), вестник „Празничен дневник“ (1937). Активно сътрудничи на централни периодични издания, като вестник „Мир“, където помества материали за живота, бита и културата на българите мохамедани в Родопите, вестник „Утро“, на който е кореспондент, списание „Изгрев“.
След Ньойския договор работи за подобряване на положението на бежанките тракийки. Тя предлага създаване на Тракийски женски съюз, имащ за цел подобряване на положението на тракийските бежанки и разкриване на техния огромен потенциал. Намира съмишленици и на 28.10.1933 г. в София е учреден Тракийският женски съюз, който съществува и до сега.
През 1938 година Мара Михайлова е приета за редовен член на Съюза на провинциалните професионални журналисти в България – първата провинциална журналистка в България. През 1940 година излиза единствената, издадена приживе, книга на Мара Михайлова „Писателите и войната“, съдържаща интервюта с видни писатели за отношението им към започналата Втора световна война.
"Жанровете, в които се насочва, са много разнообразни и тя не срещат трудности в писането, като говорим от статии за вестници до книги, пише за видни личности, пише умело за проблемите на хората...", разказва Георги Кулов и си спомни увлекателно описаната история за общинския бик на Кърджали, станал централен герой в статия на Мара Михайлова през 30-те години на миналия век във вестник "Арда".
"След това, когато България си връща Западна Тракия, тя работи като журналистка много активно във вестник "Тракия", много продуктивна и всеотдайна е. Хората я помнят на бял кон, с който обикаля села, махали и градчета, за да пише своите статии. Жена с характер, която е давал пример на жените тракийки, сломени от превратностите на съдбата. Неслучайно като човек, който отразяват техния бит, тя е и от инициаторите за създаването на Тракийския женски съюз", припомни Георги Кулов.
Според него силата на Мара Михайлова е била в теренната работа по проучването на българското минало на мистичните Родопи и Запазна Тракия. Тя е инициатор на едни от първите сондажни проучвания на Перперикон. По нейна идея се източва водата от щерната на върха, за да се търсят артефакти от българското средновековие там. "Това са първите археологически материали, които влизат в експозицията на бъдещия исторически музей", каза Георги Кулов.
Освен археологически материали Мара Михайлова осигурява за бъдещия музей и тракийски носии. Идеята за създаването на музей е на друг голям краевед от 30-те години - Никола Иванов, но благодарение на активността на Мара Михайлова и нейната събираческа дейност през 50-те години тази идея придобива реални измерения. Тя организира своеобразен протест през 1954 година, изразяващ се в сватбено шествие в тракийски носии по време на първомайската манифестация. Шествието носи лозунг „Музей на тракийското облекло и носии“. В периода на най-силна диктатура от страна на властта, това несъгласувано шествие е било истински протест. След създаване на музея Мара Михайлова е негов сътрудник до края на дните си.
Владеенето на турски език, вродената ѝ любознателност и общителност са в основата на нейните интереси към етнографията. Едва двадесетгодишна тя се включва в първото преброяване в Мастанлийски окръг. През петдесетте години тя става нещатен хоноруван сътрудник на Етнографския музей към Българската академия на науките. Извършва огромна събирателска дейност по различни теми, като „Бит на турското население от Източните Родопи“. Създава сборник „Тракийски народни песни“, завършен през 1958 година, съдържащ 150 песни от Западна Тракия. Прави пълно етнографско изследване на родното си село Чобанкьой, което е издадено много след смъртта ѝ през 2002 година. Авторка е и на етнографско описание на циганите в Кърджали и на опит за история на Кърджали.
Мара Михайлова записва и легендата за Кърджа Али, митична личност, за която някои съвременници смятат, че е основал града.
Георги Кулов припомня: "Легендата за Кърджа Али се споменава за първи път в Годишника на Одринския вилает в края на 19 век, който публикува Османската империя. Но леля Мара Михайлова записва няколко легенди. Между другото за митичния основател на Кърджали, както се говори, автори на тези легенди са хора от турската общност, но има варианти на легендата, разказани и от българите, живеещи в Родопите. Това, което трябва да кажем, е, че Мара Михайлова подчертава, че става въпрос за легенди, а не за исторически достоверни факти и че историята на град Кърджали е много по стара от това, което сега се опитват да изкарат."
Инициатор е още и за изграждане на паметник на зверски избитите от турския башибозук в местността Мъгленик край село Аврен 42 жени и деца и започва набиране на средства. Паметникът е открит едва през 1964 година. Има голям принос в събиране на стари снимки, на тракийски и турски носии, на занаятчийски сечива и всякакви оръдия на труда за музейните колекции. Важна за българската етнография е направената от нея възстановка на западнотракийскса сватба в село Гледка, заснета в документален филм от Студия за игрални филми, София през 1959 година.
Дали отдаваме достатъчно почит към бележитото дело на тази забележителна жена Мара Михайлова, се пита Георги Кулов. Факт е, че журналистическо дружество в Кърджали носи нейното име, факт е, че през 2000 г. в Кърджали е наименувана улица на името на Мара Михайлова, факт е и това, че Момчилград и Кърджали я направиха почетен гражданин. И още един факт припомни Георги Кулов: Портретът ѝ, който преди години стоеше в пресклуба в сградата на областната дирекция на МВР, е свален от стената и вече не е там.
интервю на Станислава Георгиева с Георги Кулов
БНР Радио Кърджали
