От Бразилия до Бангладеш, конфликтът за вода не е научна фантастика: свободният достъп до сладка вода става лукс в някои части на света. В хода на климатичните промени Европа все повече се налага да се учи от последиците.

Според ООН на всеки градус, с който се повишава средната температура на планетата, обновяемите водни ресурси намаляват с 20 на сто.

На воден стрес са изложени близо 3 млрд. души и то по данни отпреди новата революция на изкуствения интелект, която се очаква рязко да увеличи потреблението. И без нея в много държави водата неспирно поражда кризи. Едно от всеки пет убийства в Индия между 2019 и 2021 г. е било в резултат на конфликт за вода според данни на ООН.

Следват няколко примера за конфликти, които в следващата година само може да ескалират. Други, в Европа, едва ли ще причинят въоръжено стълкновение. Ще напомнят обаче, че днес нито една държава не е защитена.

От малките инциденти

Само от 2020 до 2022 г. са регистрирани 228 водни конфликта по света според обновена миналия месец карта на платформата Water Conflict Chronology на глобалния мозъчен тръст The Pacific Institute.

В базата данни, за хилядолетия наред, фигурират 1634 (първият е шумерски спор за напояването на земеделски земи, довел до вековен сблъсък) такива конфликта. За сравнение, само за 2022 г. увеличението на регистрираните водни конфликти спрямо предишната година е 87 на сто спрямо 2021-ва.

Скокът се основава в голяма степен на войната в Украйна и на атаки по водна инфраструктура. Миналата година обаче могат да се открият и много други, които рядко се задържат в световното полезрение: демонстрации с множество ранени в Чилпансинго де лос Бравос в Мексико за достъпа до водни услуги; смъртоносна стрелба на силите за сигурност в Етиопия по протестиращи, които отказват прокопаване на кладенец под пасище; полицай е убит, участък е запален при протест в Гуадар, Балучистан (Пакистан) за достъпа до чиста питейна вода. В Сирия предполагаеми бойци на "Ислямска държава" нападат камион с вода, един човек е убит, двама са ранени.

Инцидентите от Украйна и Буркина Фасо до Виетнам и Перу, а вече и в Израел и палестинските територии, не са проблем на все още наричаните понякога на Запад "страни от Третия свят". Няколко примера от Съединените щати: семейно насилие заради вражда за достъп до кладенец в Тексас през 2014 г., иранска кибератака срещу язовир в щата Ню Йорк през 2016-а (без последици, но изложила на показ рисковете - пет години по-късно друг хакер почти отравя водата в пречиствателна станция); осуетен заговор за отравяне на водоеми и водни запаси от неонацисти с цел предизвикване на насилие през 2020 г.

Записана е дори България - с обгазяването на десетки при протести срещу водната криза в Перник през 2020-а. Всички тези конфликти не са класически войни, но, в съчетание със стотиците водни инциденти в последните няколко години, изглеждат като парченца в пъзела на нарастващата водна несигурност.

... към големите проблеми

Усещането за малкия мащаб на споменатите инциденти, които доминират количествено в списъка редом с атаките по инфраструктура в Украйна (тази година рухването на ВЕЦ "Каховка" е неизбежно първосигналният пример), се размива, когато човек погледне към точките с "истински" конфликт.

Спор за вода между Киргизстан и Таджикистан се разгоря отново миналата година по дългата 1000 км обща граница. Загинаха близо 150 (според медийни публикации) или над 250 (ако се има предвид киргизстанските власти за убитите от тяхната страна на границата) души. Танкове и бронетранспортьори бяха изпратени за сраженията. Двете страни успяха да подпишат мирно споразумение, което може и да не предотврати нова ескалация.

В други случаи мирът изглежда далеч. Талибаните подготвиха това лято самоубийци в спора с Иран за достъпа до вода в провинция Хелманд, след като отказаха да спазват споразумение на предишната власт за водните запаси в Хелманд. Сблъсъци избухнаха по границата; радикалното движение изпрати хиляди бойци и стотици самоубийци по границата, за да покаже, че е готово за война. Имаше убити и от двете страни, но всяка обвиняваше другата, че е започнала първа.

Проблемът е в подялбата на водата в река Хелманд, от която зависят милиони и от двете страни на границата, и е от над век. Хелманд, най-дългата река в Афганистан, се влива в езерото Хамун, най-голямото сладководно в Иран. Някога това бе една от най-големите влажни зони в света, с площ 4000 кв. км, и се захранваше от реката. Нивото на реката обаче спада и районът пресъхва, поради сушата и ефекта от язовирите. Споразумение за подялбата на водата от 1973 г. (когато и в двете страни има съвсем различна власт) на практика не се спазва.

Иран твърди, че Афганистан отклонява вода за напояване и че за това допринасят множеството язовири; според посланика на Иран в Афганистан Хасан Каземи Коми миналата година ислямската република е получила едва 4% от договорения дял от водата (външният министър на Афганистан Амир Хан Мотаки отрича и говори за необичайна суша).

В бедната югоизточна иранска провинция Систан-Балучистан, втората най-голяма по размер, 25 до 30% от жителите са напуснали поради недостиг на вода. В Афганистан, според Международната кризисна група, климатичните промени водят както до затопляне (температурата се е повишила с 1.8 градуса от 1959 г. насам), така и до цикъл на крайности - наводнения поради необичайно мощни проливни валежи и също толкова трудно поносими дълги периоди на суша. Измеренията на проблема за Иран обаче са национални и причината не може да се търси само "навън": протести, свързани с комбинацията от лошо управление на водата и засушаването, белязаха и югозапада през 2021 г.

Заплахата за друга голяма река - Нил - поддържа огъня на напрежението в спора между Египет и Етиопия за водите на Нил, за който "Дневник" разказа подробно преди две години. През септември Етиопия обяви, че вече е напълнила успешно огромния язовир е на притока Сини Нил, откъдето идват 85% от водите на Нил. Съоръжението на 30 км от границата със Судан, най-амбициозният водноелектрически проект в Африка и сплощ колкото почти цялата област София - град, е замислено така, че да захранва с електричество 60% от населението, което в момента няма достъп до този ресурс.

Проблемът за Египет е в риска от спад на водите, около които живее (и на които разчита) по-голямата част от 107-те млн. жители на страната. Това се отнася и за Судан, с неговите 48 млн. души. Кайро се опасява, че ако потокът вода, идващ по Нил, спадне с 2%, може да бъдат загубени 81 хил. хектара обработваема земя. Етиопия напълни язовира само за три години - вместо за между 12 и 21, както искаше Египет. Засега компромис, който да облекчи напрежението, няма, въпреки че и тази есен имаше преговори. Международната кризисна група допуска възможността за нов конфликт.

Най-дългата река в Африка спада далеч не само поради наличието на голям язорир на Нил. Как ще реагира Кайро и кого ще обвини, когато водната несигурност в резултат на това нарасне застрашително, предстои да се види.

Няколко климатични доклада говорят за риск от конфликти в Южна Азия заради водни ресурси, докато те намаляват в хода на измененията. Индия, Пакистан и Бангладеш например са въвлечени в спорове за това как се поделя (или дали да се поделя) водата в няколко реки.

И богатите и запасените с вода страдат

Звучи ли далечно? Рискът от задълбочаваща се водна несигурност насред климатичните промени засяга Европа.

Първо, той не се ограничава до държави, бедни на водни ресурси. Бразилия е страната с най-големи запаси сладка вода (12% от всички на човечеството; цяла Африка има 10, цяла Европа - 7). Конфликтите за достъп до водни ресурси обаче се вихрят от години: 3000 случая са регистрирани от 2003 г. насам, въвличат предприемачи, фермери, коренни общности, други, които разчитат на реките за поминъка си.

Второ, той вече е в Европа, където понятието "водно богатство" вече променя измеренията си.

Едната причина е системна: съсредоточаването на водни ресурси в ръцете на свръхбогатите. Около 80 хил. литра вода на ден използва вилата на богат бизнесмен в градчето Кьонихщайн, край Франкфурт - 625 пъти потреблението на домакинство с един човек в Германия. Подпочвените води намаляват в региона и градът опитва да наложи икономии, но няма как да приложи правилата. Потоци и реки в района започват да пресъхват, а жителите - да се изправят едни срещу други, разказа "Политико" тази година. Припомня се и оценката на Европейската агенция за околната среда: близо една трета от европейците са изложени на воден стрес.

Заедно с изследване в сп. "Нейчър": неусточивата употреба на вода от елита може да изостри градските кризи поне толкова, колкото климатичните промени и ръста на населението."
Към това се прибавя сушата - период, наблюдаван отчетливо няколко години на континента, въпреки няколко случая на катастрофални наводнения (следвани и предшествани от валежи над нормалното). Заглавието в "Блумбърг" през май по тази тема: "Белязаното от суша бъдеще на Европа е тук, десетилетия преди очакваното."

Няма по-красноречив пример от Испания.

Миналия месец министърът на екологичния преход в Мадрид Тереса Рибера обяви, че Испания ще инвестира 1.4 млрд. евро в райони около националния парк Доняна в опит да спре пресъхването му. Властите ще опитат да насърчат земеделците да не отглеждат култури, силно зависими от води от подпочвени ресурси. В последните години прекомерното напояване изправи Испания пред неочаквана равносметка: Доняна пресъхва. Оказа се, че от 2007 г. са издадени десетки присъди за нерегламентирано напояване. Но до последните няколко години никой не обясняваше мащаба на проблема, който доби и политически привкус с обвиненията, че предишната власт - на консервативната Народна партия - е разширила възможностите за напояване.

Доняна е най-голямата влажна зона в Европа. Тя е обект от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Защитени видове обитават Доняна; милиони птици гнездят или мигрират през парка. По данни на Рибера към лятото на 2023 г. близо 4000-те хиляди лагуни са наполовина празни.

Конкуренция дори с технологиите

Ако климатичните промени и огромното (и често неефективно) потребление създават риск от оскъдица в части на света, развитието на човечеството само увеличава рисковете.

За вода човек все повече се конкурира дори с технологиите: за един единствен разговор на нашумелия чатбот ChatGPT с 50 въпроса му е необходима половин литър вода според проучване на университета "Корнел" в Итака, Ню Йорк. Само обучаването на GPT-3 в центровете за данни на "Майкрософт" в САЩ е изисквало 700 хил. литра вода.

А подобни услуги с генеративен изкуствен интелект едва започват да се развиват. В същия доклад се очаква глобалните нужди от вода на изкуствения интелект да достигнат 4.2 - 6.6 млрд. куб. м. към 2027 г. Това е 4 или 6 пъти колкото годишното изтегляне на вода в Дания или половината във Великобритания.

С други думи, технологиите едновременно ще увеличават рисковете и ще подтикват държавите да се запасяват за целите на технологичната си надпревара. Дори това да не подхрани конфликта, технологичните гиганти, чието значение в глобалното общество нараства, ще трябва все повече да мислят за взаимосвързаността между операциите си и природата: изграждането на центрове за данни и друга изискваща много вода инфраструктура в сухи местности например звучи все по-опасно.

Още по-кратко, надпреварата за водни ресурси не спира да се ожесточава. На места войната за тях вече е в ход.