За втори пореден път работещите в сферата на културата излязоха на протест в рамките на два месеца.
В Деня на народните Будители-1 ноември беше изразено първото мнение срещу изключително ниското отношение към стойността и разбирането от необходимостта от страна на управляващите у нас за култура-0.4 % средства в Държавния бюджет.
Днешният протест е в деня, в който в Народното събрание влезе за разглеждане Финансовата рамка на страната за 2024 година.
Недоволството е под надслов "Народ без култура е народ без бъдеще!“.
Исканията са обобщени в три основни точки: Законови промени, които да гарантират в бюджета, необходимите средства за увеличаване на всички доходи и възнаграждения в сферата. Осезаемо и устойчиво увеличение на бюджета за култура, за да спре унижението, на което са подложени всички, работещи в сектора. И ясна политика за опазване и развитие на професионалните общински оркестри, професионалните общински фолклорни ансамбли, Камерна опера-Благоевград и професионалните общински театри. А също и минималният размер на възнагражденията на работещите в тези състави да бъде гарантиран от държавата.
Пред театъра в Хасково протестът също беше изразен за втори път.
Този протест не е просия за пари, той е протест в защита на достойнството:
Стелиян Николов, директор на ДКТ “Иван Димов„-Хасково
Подкрепяме напълно колегите от всички институти за култура в страната. Заплатите в сферата са по-близо до минималната, отколкото до средните у нас. От първи януари минималната заплата се вдигна на 933 лв. и тя почти ще изравни заплащането за квалифициран и неквалифициран персонал. Без да обиждам чистачката- тя ни е изключително ценна, но за останалите, също не е честно. Проблемите в сферата на културата са много. Конкретно в хасковския театър винаги сме се старали да поддържаме ниво и да се развиваме, но не можем да останем на принципа „На мен ми е добре, на Вуте че му е зле- не ми пука“. В театъра в Хасково не виждаме чак такава тежест, защото общината полага доста грижи в подпомагането на културата, в осигуряването на материалната база. Но има места, където положението е наистина трагично. Понеже обикаляме с трупата в цялата страна, действително се сблъскваме с много нелицеприятни гледки. На места колегите работят при нечовешки условия. Трябва да се помисли не само за творческия, но и за технически персона, а и за условията на труд, за подобряване на сграден фонд. Със заплатите, които сега мога да дам в театъра, на практика няма как да задържа кадрите.
Затова, едва когато всички са добре, тогава мога да кажа, че всичко в системата е наред.
Ние разбираме, че в пирамидата на Маслоу, сме на място, за което хората могат винаги да си кажат: какво ме интересува мен културата, като в страната ни и здравеопазването и образованието не са на желаното ниво. Но истината е, че културата обединява всички тези сфери, защото говорейки си за култура, ние говорим за културата изобщо. Културата е общуване, добра дума, живот... всичко е култура. Без нея ще страдат и всички останали сектори. Няма как да искаш да имаш добро отношение в лекарския кабинет или в автосервиза, ако я няма подложката на културата. Тя играе основна роля в изграждането на човек, в която и професионална сфера той да се развива.
Този протест не е просия за пари, той е протест в защита на достойнството.
0,4 % е убийство за и без това оставената ни на издихания култура:
Мартин Антонов, диригент на Представителен смесен хор „Родна песен“, композитор
Това, което ще се случи в културата, ако не се вземат адекватни мерки, веднага мога да асоциирам с ковид кризата, която ни свари неподготвени и то най-вече с липсата на кадри в болниците. Видяхме колко е страшно да останем с лекари, които работят на предела на силите си, защото младите са излезли от страната в търсене на по-добро бъдеще. С оскъдния бюджет за култура сега виждам идентичен проблем, но погледнат през призмата на духовното съществуване. Културата няма как да бъде сама по себе си икономически оправдан сектор, целта е да развива естетическите търсения в работата, която професионалистите извършват в различни сфери.
При все че последните данни за грамотност и на образование у нас са потресаващо тревожни, остава и културата да сведем до ниво на оцеляване с предлагания бюджет. Ние и в този момент със зъби и нокти се опитваме да водим нормален живот.
Работата ни не е да носим приход в бюджета, защото духовното трябва да възпитава и извисява. Професията ни, като хора на културата, е да облагородяваме.
0,4 % е убийство за и без това оставената ни на издихания култура.
Сигурно тази ниска ставка е обоснована от икономическа гледна точка, но културата не е икономически фактор сама по себе си. Тя има духовно и нравствено измерение.
В този протест не става въпрос за подаяния, борим се за идеята чрез труда си, който ни е призвание, да имаме възможност да извисяваме хората, но едновременно с това да можем да си позволим да вършим това, за което сме учили, и да продължаваме да живеем, не да вегетираме. Тоест изкуството, което ни е работа, да не ни бъде натрапвано, че трябва да ни е хоби.
Чърчил, от когото правителството поискало в навечерието на Втората световна война да увеличи бюджета за отбрана, попитал откъде да спестят и вземат парите. Отговорили му: от културата и образованието, а той отвърнал : "Господа, тогава какво всъщност ще отбраняваме?". За това става въпрос.
В промените да бъдат включени и хората, които работят в читалищата мрежа:
Милена Налбантова, хореограф, председател на СОЛИ
Съюзът на организациите за любителско изкуство /СОЛИ/ също имаме представители на Националния протест, за да изразят подкрепата ни към исканията. Поставените теми за промени касаят цялата сфера на културата у нас. Няма как само един сектор да бъде ухажван.
Ние сме като скачени съдове и действително трябва да бъде преразгледан бюджета в целостта му. А в промените да бъдат включени и хората, които работят в читалищата мрежа. Там трябва да се случат промени в субсидираната бройка. Освен преизчисления спрямо минималната заплата, които се направиха, възнагражденията на работещите в школите в читалищата, не са мръднали. В нашата организация имаме и немалко членове, които развиват дейност именно в читалищата. А читалищните школи са като инкубатор за кадрите, които по нататък се развиват в професионални училища и висши учебни заведения. По темата сме изпратили отдавна писмо до новия министър на културата, но засега нямаме отговор.
Действително ситуацията в сектор култура е тежка. От бюджет с 0,6 % за култура и с тенденция за увеличение към 0,8 %, ставката беше намалена на 0,4 %-крайно недостатъчно.
Красимира Славова