Французинът Еманюел Рондо е филмов режисьор, продуцент, писател и фотожурналист, отдаден на темата за опазване и съхранение на дивата природа. Проектите му са отличени с общо над 60 международни награди, сред които и приз за най-добър фотограф на дивата природа. Сред редките видове, които е заснемал, са сибирски тигри, ягуари, азиатски носорози, американски бизони, африкански лъвове и европейски вълци. Вдъхновен от идеята публиката да бъде докосната емоционално и провокирана, Еманюел използва визуални разкази, с които представя истории от дивата природа, както и от живота на хората, които се грижат за нейното опазване. Снимал е на труднодостъпни диви места на почти всички континенти, работейки с Nat Geo Wild, Animal Planet, BBC, с природозащитни организации като Rewilding Europe, WWF, както и с UNESCO и много национални паркове.

Разговаряме с Еманюел Рондо по повод един от последните му режисьорски проекти, заснетият в България "Кръговратът на живота в Родопите". Премиерата на филма пред софийска публика ще бъде на 5-ти декември, като част от програмата на фестивала "Дни на предизвикателствата".

Мисията на Вашата продуцентска компания White Fox Pictures е да вдъхнови хората да се грижат за планетата. Как смятате, че се променят тези нагласи чрез филмите през последните години?

- През последните 60 години филмите за дивата природа и околната среда оказаха огромно влияние върху съзнанието на хората. Мисля, че наративът, при който природата е най-невероятният и крехък спектакъл на Земята, става все по-важен в световен мащаб за всички на планетата и това не беше така през 60-те години! Моето усещане и усещането на мнозина е, че филмите, въпреки че са само филми, трябва да имат истинско въздействие и да се търси промяна в начина на мислене.

Можете ли да споделите някои от по-ярките си преживявания, свързани със заснемането на редки видове?

- Имам толкова силни спомени, че се страхувам, че избирайки един, ще предам останалите. Спомням си обаче как например в Коста Рика, докато снимах в наводнена гора през нощта, стъпих върху кайман, скрит под поднали листа. Или как в Непал бях преследван от носорог.

Чувстваш се невероятно малък и крехък в такива ситуации и мисля, че това ми харесва. Очарова ме не самата опасност, разбира се, а чувството, че съм заобиколен от естествени сили, по-мощни от мен.

Провокирайки хората да мислят за опазването на дивата природа, кое смятате за най-значимото свое постижение?

- Наскоро завърших документален телевизионен филм за дивата природа, посветен на европейските лешояди. Те са типичен пример за видове, за които хората обикновено не знаят много и като добавка имат лоша слава.

Моята цел беше както да променя напълно мисленето за тези животни, така и да вдъхна гордост на всички хора, участващи през годините в повторното въвеждане в природата на тези великолепни птици. Филмът вече спечели няколко награди и мисля, че постигна целта си и много се радвам за това. Отсега нататък той ще бъде показван на всички политически заинтересовани фигури на местно ниво, за може да ги докосне емоционално преди да се ангажират с каквото и да е решения, засягащи живота на тези редки и ценни животни.

Вашата способност да заснемате отблизо редки диви животни в естествената им среда е впечатляваща. Бихте ли разкрили какви подходи използвате за тези интимни и завладяващи кадри?

- До голяма степен всичко зависи от вида. Аз например работя много с горски хищници като тигри и ягуари. За видове като тях шансът човек да ги срещне, докато се разхожда из дълбоката гора на Амазонка или в планините на Хималаите, клони към нула. Единствената възможност да се заснемат толкова редки и потайни животни е с инсталиране на камери, които трябват да останат на избраните места толкова дълго, колкото е необходимо, и които ще се задействат автоматично, когато голямата котка в крайна сметка реши да премине пред обектива.

Другото предимство на подобна техника е, че можете да направите наистина добри кадри в близък план, които, за жалост, са невъзможни, ако се намираш там, поради очевидни съображения за сигурност. Разбира се, за други животни използвам още много техники. В някои случаи снимам от укритие или пък ползвам камери с дистанционно управление.

От всички животни, които сте заснели, срещата с кое се откроява като най-запомняща се?

- Има момент, който никога няма да забравя. В националния парк Бардия в Непал. Тигър беше блъснат от кола и поставен в голямо заграждение, за да бъде лекуван. Той беше покрит изцяло с черно одеяло, така че да не може да свикне с човешкото присъствие, тъй като това заграждение се намираше в централата на националния парк.

Управителят на парка ме попита дали искам да видя ранения тигър и аз отидох. Нямах представа какво да очаквам. Когато се повдигна одеалото, раненият мъжки възрастен тигър скочи на оградата с цялата си мощ, страх и ярост, на които беше способен. Ревът беше толкова невероятно силен, че тълпа служители от централата на парка, хора, работещи в сгради на повече от 200 метра, се втурнаха към нас.

В този момент разбрах нещо за тигрите, за което нямах представа преди две секунди. Този тигър, който се втурна към мен, ми внесе страх, който нашият вид напълно е забравил, нещо, което вероятно само нашите неолитни предци са знаели. Никога не съм бил толкова уплашен през целия си живот. Само за секунда се превърнах от напълно нормален в... напълно изпотен. Дори не знаех, че тялото ми е способно на толкова бърза трансформация. Случи се и още нещо - буквално не можех да помръдна. Останах напълно неподвижен, докато тялото ми не разбра, че решетките са спрели тигъра. Дотогава бях парализиран. Мисля, че тялото ми отвътре каза "Това беше! Чао-чао, Еманюел!".

Когато тигър се втурне към вас, вие вече сте мъртъв отвътре, страхът, предизвикан от тази сила, размер, рев, широко отворени жълти очи, тичащи към вас, е поразителен. Той е развит през милиони години еволюция, за да превърне това животно в перфектен сухоземен хищник. През онзи ден разбрах на какво е способен един тигър. Нищо не може да те подготви за това и никакви думи не могат да го опишат.

Вие имате опит и с не толкова опасни видове. Докато работихте над филма "Завръщането на лешоядите", какво ви очарова най-много от близките Ви срещи с тези огромни птици на върха на хранителната верига?

- Техните характери. Всички тези птици са невероятни личности, точно като вас и мен. Все повече хора приемат факта, че животните са интелигентни и емоционални същества (най-сетне!), но по-малко са тези, които съзнават, че те имат уникални характери. Докато снимах как лешоядите се хранят например, наистина имах чувството, че снимам семейно барбекю с хора, които се познават от дълго време и имат много теми, за които да спорят.

Вие сте режисьор на документалния филм "Кръговратът на живота в Родопите", който скоро ще бъде представен на голям екран в София. Бихте ли ни разкрили малко повече за него?

- Въпреки че самите Родопи са много специални по отношение на биоразнообразието, мисля, че уникалността на хората, които срещнах, наистина направи този филм специален. "Кръговратът на живота в Родопите" разказва за визията на група хора, които вярват, че естествените пасищни животни като коне, елени и зубри могат да играят основна роля за запазването на Родопите такива, каквито са. За мнозина това е тема, която остава напълно скрита от радара и се надявам, че филмът може да разкрие повече за нея, но също така да помогне на хората, които се гордеят със своята планина и природата ѝ, както и с работата, която се върши за тяхното опазване.

Интересно е, че филмът се ръководи от самите хора. Той няма глас зад кадър, така че единствената мисъл, която чувате, са самите местни жители. Това е нещо, което беше много важно за мен и концепция, която запазих за цялата поредица. Филмът е вторият епизод от поредица, фокусирана върху инициативи за повторно "подивяване" на природата в Европа.
 

С какво Ви плени дивата природа на Родопите?

- Родопите са едно от най-дивите места в Европа. В един обикновен преход можете да намерите 20 вида диви орхидеи, летящи над вас лешояди, следи от вълци в калта и костенурки, бавно движещи се под дърветата. Сигурно само там е възможно. И как да не спомена лалугерите? Гледката на това животно ме накара да се замисля за миналото му географско разпространение и защо нямаме лалугери в Западна Европа.

Докато снимахте документалния филм в Източните Родопи, имаше ли конкретни места, които бяха особено въздействащи за Вас?

- Град Маджарово остави специфична следа в мен. Това е място, което само по себе си разказва почти цялата история на тази нова глава в историята, която регионът отваря. В един кадър от птичи поглед можете да видите стария свят с остатъците от мините и съветските сгради и новия свят, идващ със силната колония от лешояди, туристи на каяк в река Арда и млади двойки, които се връщат в региона и възстановяват стари къщи.

Как си представяте Източните Родопи през следващите години? Смятате ли, че районът има потенциала да се развие като популярна дестинация за природен туризъм?

- За мен е очевидно, че региони като Родопите, които успяха да запазят голяма част от дивата си природа, ще имат огромно предимство през следващите години в сравнение с други, които са загубили това богатство. Това важи не само за сферата на туризма, но и за привличането на нови хора, които да започнат нов живот. Мисля, че много хора търсят места точно като Източните Родопи, които предизвикват много стремежи.

Това интервю е част от партньорство на Дневник и Фондация "По-диви Родопи", целящо популяризацията на Източни Родопи и развитието на устойчив туризъм в района.

Дневник