„Изненадващо е колко са ограничени знанията за медицинските престъпления на нацистите сред представителите на днешната медицинска общност. Вероятно единственото изключение тук са експериментите на Йозеф Менгеле в Аушвиц“, казва Хервиг Чех от Медицинския университет във Виена.
Затова преди три години Чех и негови колеги предлагат на главния редактор на научното списание „The Lancet“ да бъде създадена комисия, която да проучва сведенията по темата.
Принудителна стерилизация на над 350 000 души
Сега комисията представи подробен доклад за жестокостите, извършвани от медици по времето на националсоциализма. От данните излиза, че са били направени принудителни стерилизации на над 350 хиляди души, които според расовите закони на нацистите са били смятани за „генетично непълноценни“.
На много от стерилизираните хора това причинява тежки физически и психически проблеми, не са малко и онези, които умират в резултат от процедурата. Най-малко 230 000 души, страдащи от различни увреждания, са били убити по време на така наречените „програми за евтаназия“ в Германия и в окупираните територии по времето на Втората световна война. Десетки хиляди са били използвани за провеждането на медицински експерименти, например в концентрационни лагери.
Евгениката се използва като оправдание за зверствата
Националсоциалистическата расова теория е използвана като оправдание за тези жестокости. Основа за тази „расова хигиена“ е евгениката, която се базира на псевдонаучни теории за наследствеността. Евгениката се основава на Теорията за еволюцията, публикувана от британския учен Чарлз Дарвин в средата на 19 век. Според тази теория в процеса на естествения подбор се налагат само най-приспособимите и силни екземпляри, докато останалите изчезват.
Последователите на евгениката прилагат този естествен подбор към човешките общества като цяло. Според тях възпроизвеждането на хора с предполагаемо добри наследствени гени трябва да се насърчава, а на хора с предполагаемо лоши - да се осуетява. В годините на националсоциализма в Германия и други държави евгениката се превръща в теория, която намира последователи във всички партии и обществени прослойки и довежда до ужасяващи страдания.
В началото на 20 век тези идеи намират особено плодородна почва в Германия. Масовата безработица довежда до мизерия милиони хора, престъпността нараства драстично, болестите също, а смъртността е висока. Евгениката проповядва, че „непълноценната биологична маса“ е отговорна за това развитие. Нейните последователи твърдят, че само драстични мерки като насилствена стерилизация или убиване на „непотребния живот“ могат да спрат упадъка на обществото. Според тях парите, храната и „жизненото пространство“ са твърде малко, за да се споделят с „непотребния живот“.
Медици помагат в извършването на зверствата на нацистите
Нацистите използват евгениката като оправдание за своята расова мания. От една страна, те насърчават отглеждането на „чистокръвни арийски деца“, а от друга - искат да унищожат така наречения „непотребен живот“ чрез принудителна стерилизация, евтаназия и систематични убийства, включително в концентрационните лагери. Учени и лекари участват активно в този процес.
Публикуваният сега доклад се основава на 878 източника и е най-изчерпателният документ за тези зверства, публикуван някога, пише „The Lancet“. В него се проследява развитието на медицинските изследвания през нацистката епоха и се представят отделни извършители, както и жертви и задържани лекари.
Въпреки всички проучвания, правени по темата, от много извършители и техните помагачи изобщо не е потърсена отговорност след войната или това е станало прекалено късно. Често натрупаните от нацистите знания продължават да се използват безкритично. Атласът по анатомия на австрийския анатом Едуард Пернкопф например се използва и до днес. Убеденият националсоциалист включва в него и снимки на хора, екзекутирани по време на нацистката епоха.
„Трябва да изучаваме историята на най-лошото, за да насърчаваме най-доброто”
„Студентите по медицина, учените и здравните експерти трябва да знаят откъде и от кого произлизат основите на медицинското знание. Те дължат това на жертвите на националсоциализма“, казва Шмуел Пинхас Рейс от Еврейския университет в Йерусалим, който е съпредседател на комисията.
„Нацистките медицински зверства са едни от най-екстремните и добре документирани примери за участие на медици в погазването на човешките права“, казва Сабине Хилдебранд от Медицинско училище на Харвард, която също е съпредседател на комисията. „Необходимо е да изучаваме историята на най-лошото, за да разпознаваме и противодействаме на подобни модели в настоящето и да насърчаваме най-доброто“, допълва тя.
