Андрей Янкулов, старши правен съветник в Антикорупционния фонд, бивш прокурор и действащ адвокат коментира по БНР промените в антикорупционния закон, които влязоха в сила в началото на месеца, но едва преди два дни се разбра, че всички новозадължени по него публични длъжности трябва да подадат имотни декларации до 6 ноември.
Задължени лица по Закона за противодействие на корупцията
Става дума за ръководителите и органите на управление и контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие, представителите на държавата или общините в такива юридически лица, началниците на регионалните управления по образованието, директорите на областните дирекции "Земеделие" и директорите на териториалните дирекции на службите за сигурност.
С новия Закон за противодействие на корупцията се въвеждат и нови обстоятелства за деклариране. Сред тях са договорените лихви по кредити, криптовалути и участие в граждански дружества, тайни и неформални организации и общества. Публичните личности вече нямат право да скриват данни за имената и имуществото на лицата, с които живеят на съпружески начала, съобщиха от Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
Често се случва напоследък такива закони да не получават отзвук в публичното пространство. Така беше с тази история за отнемане на автомобили след употреба на алкохол. Напоследък често се случват такива събития.
Големи последствия от декларирането на обстоятелства в имотните декларации няма. Правят се едни формални проверки за съответствие на декларираното с реалното състояние, но например не се изследва, то не е предвидено и в закона, съответствието между реалното състояние на имуществото на лицето и неговите доходи.
Това е големият проблем, който трябва да се изследва - какво е имуществото, притежавано лично или със свързани лица, и съответства ли на доходите, които получава за длъжността си. Това няма да се прави и след промяната.
Някакъв сериозен обрат и промяна в картината на борбата с властовата корупция вследствие на приемането на този закон няма да се случи. Това, че се създава нова агенция, която да инкорпорира дейностите по разкриване на корупционни престъпления на висши държавни служители, само по себе си няма как да доведе до драстична промяна в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Това не може да стане без сериозна промяна в прокуратурата и без сериозна концепция за промяна и реформа на системата на наказателното правосъдие в България.
И досега не е известно колко корупционни престъпления на висши държавни служители е разкрила КПКОНПИ за времето на съществуването си. Няма яснота какво е вършила тази комисия.
Липсва анализ какво се е случило след предишната реформа на антикорупционното законодателство и се пристъпва към поредната реформа без такъв анализ.
У нас дейността по разследване на престъпления е така заложена, че разследващите органи имат малко значение на фона на подобни органи в други държави, където те са с по-голяма автономност.
Какво ще се случва след редуцирането на правомощията на главния прокурор и какво ще се случва с йерархичните връзки, не става ясно нито от самия проект за промени, нито от политическото говорене по темата. Не съм убеден, че има ясна визия за прокуратурата и бъдещото ѝ управление.
Един от най-големите проблеми в наказателното правосъдие е липсата на възможност за външен контрол как прокуратурата си върши работата.
Подходът би трябвало да бъде всеобхватен, а не парче по парче. Всъщност ние хващаме тук едно нещо, там едно нещо, промените са в голяма степен ситуативни. Ако за едно нещо се постигне мнозинство, то се случва. Оттам се променя цялата картина какво можем да очакваме от въпросните поредни промени и поредна реформа.
