"Тя разобличава пропагандата на Путин" - това е едно от заглавията в немскоезичните медии, които обръщат голямо внимание на новата книга на Мари Елиз Сароти, историчка от университета "Джонс Хопкинс" в САЩ. Книгата "Нито инч повече", посветена на източното разширяване на НАТО, вече получи редица награди, а на немски излезе под заглавието "Нито крачка повече на Изток".
Професор Сароти е посветила 20-годишното си проучване в архивите и стотиците проведени интервюта на това да изнесе историческите факти, които според нея се изопачават още от времето на Михаил Горчабов - и особено днес от Владимир Путин, който се опитва да оправдае агресията срещу Украйна именно с мита за измамата от началото на 90-те.
Професор Сароти, можете ли да си представите една днешна Европа, в която бившите членки на Варшавския договор (още) не членуват в НАТО?
Трудно ми е да си го представя. Аз не съм противничка на източното разширяване на НАТО, тъкмо напротив - смятам, че беше правилно алиансът да се разшири на изток. Но най-вече вярвам в правото на самоопределение. Още в заключителния акт от Хелзинки се казва, че всяка страна има право да избере в кой военен съюз да участва. Този акт е подписан и от Москва, да не забравяме това. Което означава, че държавите от Средна и Източна Европа имаха пълното право да кандидатстват за членство в НАТО, а НАТО имаше пълното право да ги приеме. В този смисъл не мога да си представя днешна Европа без тези страни да членуват в НАТО.
Проправителствените гласове в Москва твърдят, че навремето СССР бил измамен - такива твърдения могат да се чуят и в Европа, и в САЩ. Според тази теза тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-старши и неговият държавен секретар Джеймс Бейкър в преговорите с Михаил Горбачов и Едуард Шеварднадзе били гарантирали, че НАТО няма да се разширява на изток. Доколко основателно е такова твърдение според вас като изследовател, който най-внимателно е проучил всички документи по въпроса?
В източниците не се намират доказателства за това. Да, Владимир Путин обича да го повтаря като оправдание за зверствата си в Украйна, но според мен нищо не подкрепя това твърдение.
Подробно описвам детайлите в книгата "Нито инч повече", но ето отговора в конспект. В началото на разговорите, които доведоха до Обединението на Германия, такива размишления наистина имаше. В сондажните разговори се е обсъждала и такава опция, но всичко е било в ключа: "Какво би било, ако? Какво би могло, ако?" Държавният секретар Джеймс Бейкър мислено разиграва и такъв сценарий, когато става дума за Обединението на Германия. В края на този процес обаче се стига до Договора за Обединението на Германия, така нареченият "Договор 2+4", т.е. ФРГ и ГДР плюс страните - победителки във Втората световна война. Този договор изрично позволява на НАТО да се разширява и отвъд тогавашната "фронтова линия".
Москва е подписала и този договор, съгласила се е с това. Нещо повече - тя е получила пари за това. Ето, този факт в момента непрекъснато се премълчава, Путин се концентрира единствено върху разиграваните предварителни сценарии и умишлено забравя какво е било скрепено с подписи. Защото валидно е само това, което пише в договора.
И още нещо важно по повод новоприетите и държавите кандидатки: каква е връзката между членството в НАТО и демокрацията? Дали всички държави - членки на НАТО, са и демократични държави? Длъжни ли са да бъдат такива?
Това е много интересен въпрос. НАТО е съюз не само на страни, но и на ценности. В Договора от Вашингтон, с който беше основана организацията, пише, че това е съюз, изграден върху ценности, и държавите членки трябва да споделят демократичните ценности. Разбира се, днес може да се запитаме: "А колко демократична в момента е Унгария?"
Или Турция
Според експерти Унгария в момента навярно е единствената недемократична държава в ЕС. Големи въпросителни има и по отношение на Полша. Смятам, че ние трябва да държим на идеалите. Та нали в договора пише именно това - че членките трябва да споделят демократичните ценности.
Но вижте до какъв интересен извод стигат политолозите: демократизацията се насърчава не от само членуването в НАТО, но и от перспективата една страна да бъде приета в алианса. Когато една страна се стреми към членство в НАТО, тя има силен мотив да се демократизира. Но вашият въпрос е напълно основателен и ние трябва да правим разграничение между идеала и реалността. За мен все пак идеалът, ценностите са на първо място.
Александър Андреев разговаря с Мари Елиз Сароти в рамките на тазгодишния Humanities Festival във Виена.