Нобеловата награда за литература на Юн Фосе е най-големият възможен жест към изкуството, създавано на някой от т. нар. малки езици. 64-годишният автор пише на нинорск или новонорвежки. Това е форма на норвежкия език, която се използва от десетина процента от населението на скандинавската страна – което е под шест милиона души. Това превръща тазгодишната Нобелова награда на иновативния драматург, романист и поет в истински триумф както за преводачите, така и за режисьорите, ценители на минималистичното и камерно изкуство. Поставянето на пиеса, написана на език, чиито носители наброяват 500 хил. души, безспорно е предизвикателство.
Наградата на Юн Фосе вероятно е предизвикателство и за всички, следящи и вълнуващи се от Нобеловите отличия. Глобалният свят все повече изисква от съвременния четящ човек да премине по моста към непознатата или малко познатата култура, вместо да очаква отговор в хармония със собствените виждания. Нобеловият комитет явно разбира противоречивите реакции след своите избори – през тази година на сайта Nobelprize.org се появи опция за гласуване: „Чели ли сте нещо от Юн Фосе?“ Резултатът е съкрушителен – с „Да“ отговарят едва 11 процента от гласувалите.
Съкрушителна обаче е и творческата биография на Фосе. Британският в. „Дейли телеграф“ вече го е включвал в класацията си за 100-те живи гении. Той е най-поставяният жив автор на европейските театрални сцени и може би един от най-играните в света изобщо. Признат е за най-големия норвежки драматург след Хенрик Ибсен. А Ибсен е най-поставяният световен драматург след Шекспир. Самият Фосе не е само автор, а и преводач на художествена литература.
Юн Фосе завършва университета в Берген и започва да пише още през студентските си години. И тогава, и сега го вълнуват най-вече семейните отношения и самотата. Става известен с т.нар. минимализъм на Фосе – стилът и формата доминират над сюжета. Първата си пиеса създава през 1994 г. Необходими са му по-малко от трийсет години, за да стане най-играният жив автор, при това пишейки на новонорвежки.
През 2022 г. шестата и седмата част от неговата „Септология“ влизат в краткия списък за литературната награда Международен „Букър“. През 2015 г. му е присъдена наградата на Северния съвет. Носител е на Кралския орден „Свети Олаф“ и от 2011 г. живее в почетна резиденция, която е част от кралския дворец в Норвегия – признание, запазено за големите творци на страната.
„Бях изненадан, когато ми се обадиха по телефона, но не чак толкова“, каза Фосе, цитиран от АП по повод новината за Нобеловата награда. „През последните години малко или много се подготвях, че подобно нещо може да се случи“. Името на Юн Фосе е неизменна част от дискусията и предложенията за отличието през последните десет години. „Гардиън“ цитира литературния критик Катрин Тейлър, според която „четенето на книгите на Фосе е дълбоко духовно, почти религиозно изживяване“, а „Ню Йорк таймс“ изтъкна, че името на тазгодишния носител на Нобелова награда е като цяло непознато за американската публика, и все пак по-разпознаваемо в сравнение с тези на лауреати като Олга Токарчук (2018 г.) и Петер Хандке (2019 г.).
Юн Фосе се смята за последовател на ирландския драматург, романист и поет Самюъл Бекет, който е носител на Нобелова награда за литература през 1969 г. Години по-рано написаната на френски пиеса на Бекет „В очакване на Годо“, която днес се смята за едно от най-значимите произведения на 20-и век, предизвиква присмех сред парижката публика и критиците. Нобеловият комитет, оказва се, е последователен в политиката си да смята, че популярността, успехът и начетеността („Чели ли сте нещо от тазгодишния Нобелов лауреат?“) са относителни величини.
