Синдикалните организации подкрепят новия размер на минималната работна заплата, а работодателските организации – не. Това каза на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Мария Габриел, която обобщи резултатите от днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Заседанието на съвета имаше дневен ред от две точки. Първата бе проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, регламентиращ труда от разстояние, а втората - проект на постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. в размер на 933 лева.
„По точка първа от дневния ред социалните партньори принципно подкрепят, но с допълнителни предложения към направените предложения от вносителя, с които се усъвършенства нормативната уредба във връзка с работата от разстояние и се регламентира отговорност за изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители на изпълнителя при веригите от подизпълнители. По втората точка – в проекта на постановление на Министерския съвет се предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. да стане 933 лева. Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда „Подкрепа“ подкрепят проекта на постановление на Министерския съвет, а работодателските организации не подкрепят предложения размер на минимална работна заплата и настояват за изработване на нов механизъм“, обобщи Габриел за резултатите от днешните разговори.
"Първата точка касаеща законопроекта за изменение и допълнение на кодекса на труда, според нас, отговоря на адекватността на новите форми на заетост и новите организации на труда в следствие на пандемията от COVID-19 и дигитализацията, която навлиза в ежедневието. Смятаме, че този законопроект отговаря и на взаимоотношенията между работник и работодател", заяви Инж. Иоанис Партениотис, КТ "Подкрепа".
"КНСБ подкрепи размера на минималната работна заплата от 933 лв., защото когато нараства тя, нараства и заетостта в България. Безработицата намалява, икономическия растеж се вдига и се стимулира вътрешното търсене, което е основния двигател на растежа у нас от години", посочи Любослав Костов, КНСБ.
