Български шафран ще залее Европа", "България скоро може да се превърне в световен лидер в впроизводството на шафран". Подобни заглавия се появиха не само в специализираните за земеделие медии преди няколко години. В основата на всички тях беше ентусиазмът по темата на един човек, който се опитваше да даде алтернатива на тютюна и на пустеещите земи.

Нищо от тези пожелателни заглавия до днес не показва, че производството на скъпия продукт може да наложи България на неговия пазар, но е факт, че вече има немалко производители. Какво ги тласка към този продукт, могат ли да се издържат с него, където го продават - на тези и други въпроси "Дневник" потърси отговор.

Хайде на шафрана

Ако човек се зарови в мрежата, ще установи, че през някои от последните 10 г. доста се е изговорило за шафрана и че не съвсем малко хора са се заели реално да го произвеждат. Има дори платформи, които правят калкулация колко инвестиция за колко площ кога и колко пари ще донесе.

Може да се каже, че в основата на това производство, за което се твърди, че България има добре забравени и останали в миналото традиции, стои един човек - Хасан Тахиров. Той бяга от България още през 70-те години на миналия век и дълго работи в Швеция и в други страни. Когато се връща в България, вижда увеличаващия се брой пустеещи земеделски площи и липса на идея какво ще замести отглеждания в района на Кърджали тютюн. "Това ми тежеше на мен. Всеки казва, че нещо трябва да се прави, но никой не даваше идеи за алтернатива на тютюна. Отнякъде трябваше да се почне", разказва той пред "Дневник". Идеята за шафрана му дошла след като при пътувания назад в годините с изненада установил, че в изглеждащи напълно неплодородни райони на Иран хората се препитават тъкмо с отглеждане на шафран.

 

Когато години по-късно се завръща в България, се опитва да проправи път на тази култура в разговори с различни институции, сред които и научни институти. Оказало се, че видът минзухар, от който се извлича подправката, може да вирее в цялата страна. Това показали и научните опити, и неговите лични, "напълно ненаучни". Самият той до неотдавна отглежда минзухари, но здравето му вече не позволява това.

Създава и асоциация, в която членуват няколко хиляди души. Не може да каже колко от тези 6-8 хил. по неговите думи все още отглеждат минзухари, защото едни започват, а други се отказват. Наблюденията му са, че се отказват тези, които решават да търсят препитание в чужбина и тръгват с първоначалното намерение да се върнат наесен за реколтата, но обикновено това не се случва.

Личната му статистика показва, че около 10 хил. са засетите декари в страната с тоз вид минзухар. Причината да вижда възможност в това за препитание в България е, че заради климатичните промени в Иран вече става неподходящо в много райони производството там. Все пак страната е най-големият производител и до този момент. Тахиров разказва, че първоначално идеята му е била пенсионирани хора да си добавят доход като отглеждат такива минзухари.

Това е работа за нищо неможещи хора, защото е 1 месец през годината.

Тахиров прави буквално пътека до няколко институции в търсене на държавна подкрепа като казва, че първоначално по-скоро е имало снизходителни усмивки зад гърба му. Участва и в правителствена делегация през 2018 г. в Иран, където се подписва споразумение за сътрудничество между двете страни от тогавашния министър на икономиката Емил Караниколов. Тахиров му разказал за идеята си и му бил поискан план, от който обаче министерството повече никога не се поинтересувало, съобщава тогава "Дойче веле". Сега пред "Дневник" Тахиров казва, че се надява след няколко години политическа криза поне с това управление да се постигне някакъв напредък.

"Не може никоя асоциация или производител сами да се справят, трябва политическа подкрепа", казва той. С уточнението, че такава подкрепа е нужна най-вече, за да се проправи път навън - за самия шафран, а и за луковиците.

Две седмици след като през март 2020 г. България обяви извънредно положение заради коронавируса, до медиите бе изпратено съобщение, че се отлага планираната за месец по-късно среща в Китай на инициатвиата "17+1", която е за сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа. В рамките на срещата е планирано подписването на протокол между България и Китай за износ на шафран и шафранови луковици. За месец по-късно е било насрочено и посещение на китайска делегация в България. До днес обаче тези планове остават на пауза.

За този случай си спомня и Тахиров. "От Китай бяха готови да плащат по 10 евро на килограм луковици", казва той.

По данни за 2023 г. Топ 5 на производителите на шафран в света са:

Иран
Индия
Испания
Гърция
Мароко

Сред десетте най-големи са още Италия и Турция. До редакционното приключване на текста "Дневник" не получи данни от Министерството на земеделието за обемите в България.

Шафранът може да стане новия тютюн

В годините назад, когато все още предстоеше спирането на субсидиите и интереса към изкупуването на тютюн, се говореше за различни инициативи с какво производителите му да го заменят, за да имат нов поминък. Имаше идеи за маслинови насаждения, за биволи, но нищо от това не се състоя. Засега изглежда, че и минзухарите още не са на дневен ред, макар самият Тахиров да описва, че срещу скромна инвестиция хората могат да си докарват прилични доходи. А и наистина в тютюневия район има хора, които се занимават с това.

Тахиров и съпругата му правят нещо реално. Купуват от Турция 70 кг луковици и ги раздават на различни хора в кърджалийско. През 2015 г. той основава Българската национална асоциация за производство на шафран и биологични шафранови продукти.

"С 20-30 евро инвестиция на човек може да се създаде поминък. Може да звучи като приказка от 1001 нощ, но е истина", казва той пред "Дневник". Според него приходите от 1 декар шафран се равняват на прихода от 300 декара пшеница или поне 70 декара лозе.

Личната му статистика също сочи, че един човек сам може да се грижи за 2 дка минзухари на пълен работен ден.

Размерът има значение

Някои минзухари цъфтят на първата година, други на четвъртата, което зависи от размера им.

Може да се отглежда на практика във всички части на страната, като по-сложно е това на височина над 1500 м, обяснява пред "Дневник" Антонио Бонев, председател на друга организация в сектора - Сдружение на шафранопроизводителите в България. Казва, че в нея членуват всички големи производители. А до края на годината предстои издаването на наръчник за отглеждането на минзухари за шафран. На членовете в тази дейност помага научен сътрудник.

"Винаги препоръчваме на хората да се сдобият с посадъчен материал от утвърдени производители в България, защото по-лесно се адаптират луковиците, отгледани тук", казва Бонев. Допълва и той на свой ред, че деленето на луковиците започва още след първата година като някои членове на организацията ги ползват, за да увеличат площите си, а други ги продават.

Членовете на организацията, в която най-големият производител се разпростира върху 40 дка, обичайно развиват и други дейности, тъй като пазарът на шафран вътре в страната е силно ограничен, а за износ още пътищата не са отъпкани и е трудно с ограничените обеми това да стане в обозримо бъдеще.

В различни сайтове, сред които и OLX, може да се намерят оферти за продажба на луковици. В някои от тях дори се дава примерна сметка за инвестицията в такова производство. Много от тях дори го посочват като алтернатива на спестовния влог, от който все още не се печели нищо. Такава примерна калкулация показва, че при инвестиция в най-дребните луковици, която ще е около 6 хил. лв. за засаждане на 500 кв. м. Тогава при първата година на прибиране на шафран може да се очакват 100 г, а през всяка следваща още по 100 г. Цената на шафрана на световния пазар варира като е от 4-5 хил. евро за трето качество до 20 хил. евро за кг от първо.

"Знае се, че шафранът е най-скъпата подправка, но от 1 г може да се направят 150 чая. И така погледнато не е толкова скъп", казва Бонев. И други негови колеги, с които "Дневник" се свърза, дават пример с чая, за което често използват произведения от тях самите продукт. Допълва, че в момента микс качествени адаптирани луковици върви около 22 лева за 1 килограм, а в един декар приблизително може да се вложат 150 килограма в зависимост от начина на засаждане.

Сдружението влага доста усилия в това да популяризира шафрана първо пред българите. "Въпреки че Сдружението не е търговско дружество, не спираме да работим за утвърждаването на българския шафран и търсенето на реализация включително във влагането му във вторични продукти", допълва Бонев.

Шафран произведохме, а какво да го правим

Засега никой от производителите, с които "Дневник" разговаря, не казва, че се издържа от производството на шафран. Това е и причината множеството му производители да почват с него като хоби, да увеличават производството, но все още да не разчитат изцяло на това.

Глътка въздух на производителите, докато търсят къде да пласират реколтата, дава възможността да го съхранят в изчакване на купувачи. Антонио Бонев обяснява, че при правилно съхранение продажбата може да почака, но все един ден трябва да намери реализация. Допълнително облекчение напоследък е, че сертификат може да се получи от лаборатория в България, допълва той. Преди това е ставало в чужбина.

Затова и според Бонев все още не може да се очаква лавинообразно нарастване на производството както се случи с маслодайната роза или лавандулата. Основният проблем е в липсата на кой знае какъв пазар в страната. Затова при всеки производител изниква въпросът какво да го прави.

Шафран в сиренето, сапуна и бирата

Надежда Панайотова е счетоводител по професия и работи това от 42 г. От числата е започнала да се разтоварва като отглежда малко минзухари заедно със съпруга си в монтанско село. "Като цъфнат са божествени", казва тя пред "Дневник". За пръв път със семейството й засаждат през 2018 г. и опитът дава добри резултати, въпреки че луковиците са от Нидерландия. Техният шафран има френски сертификат, а единственият тор, който използват, е от калифорнийски червей.

Веднъж при разходка в района на Тетевен чува за зеленото сирене от Черни вит и заедно с най-известния му производител и популяризатор Цветан Димитров решават да го направят с шафран. Както е известно, заради липсата на регламент за масова продажба на домашни храни това сирене и други подобни може да се опитат само по изложения и малки фермерски пазари. Най-близката възможност за това е на 23 септември на празника на домашните сирена.

С шафран сиренето е по-различно, по-ориенталско, става оранжево и по-различно на вкус, казва Надя. Нейните експерименти обаче не стигат дотук. Добавяла е скъпата съставка досега в сладко от праскови, в мед, в ябълков оцет като основните продукти обичайно са създадени от нейни съседи, за които знае, че произвеждат качествени храни. Прави и бисквити с шафран.

Антония Вълкова пък прави четири козметични продукта със съдържание на шафран - отново от семейни насаждения. Има сапун и няколко вида крем. На този етап поръчките са през сайта, продуктите могат да се намерят и в няколко физически локации. Като цяло разчита на директни поръчки, а удовлетворение й носи това, че вече има постоянни клиенти.

[Шафранът - земеделие за хора, които не могат нищо]

© freepik

Производството започва преди година и половина като преди това семейството се е занимавало с търговия на различни стоки и никога със земеделие, макар да живее в района на Димитровград. Майка й решава да отглежда минзухари за удоволствие. С първата реколта обаче изниква въпросът какво да се прави. Извън готвенето вкъщи и запарването на чай.

Така идва идеята да се прави нишова козметика като се залага на силните анкиоксидантни качества на шафрана. Към продуктите се добавят и други екстракти от растения, поради което се ползват полезните вещества от различен спектър.

В козметиката си Антония не ползва листчетата или цветовете, а само стигмите (част от плодника), за да бъде продуктът с високо качество. Стремежът й не е да се продава масово. "Не може да е масов продукт, а и ние не се стремим към това. Това си е нишова стока", казва тя пред "Дневник".

Дали това ще се превърне в основен източник за прехрана на семейството времето ще покаже, казва тя.

И Надежда, и Антония членуват в Сдружението на шафранопроизводителите в България.

Дневник