Изригването на вулкана Хунга Тонга-Хунга Хаапай през 2022 г. може да е допринесло за тазгодишната жега, но не причинява изменението на климата.

Изригването Хунга Тонга-Хунга Хаапай през януари 2022 г. бе едно от най-големите вулканични изригвания в документираната история. Детонирайки под водата със силата на 100 бомби за Хирошима, експлозията изпраща милиони тонове водна пара високо в атмосферата.

Някои смятат, че вулканът е виновен за горещите летни температури и дори се опитват да прехвърлят на вулканите по принцип цялата вина за глобалното затопляне, както съобщава The Hill.
Дали наистина гигантското изригване е отговорно за високите температури през това лято?

„Краткият отговор е не“, обясняват Глория Мани (Gloria Manney), старши научен сътрудник в NorthWest Research Associates и Института по минно дело и технологии в Ню Мексико, и Луис Милан (Luis Millán), научен сътрудник в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА за Live Science.

„Въпреки че Ел Ниньо е повишил глобалната температура и изригването Хунга Тонга-Хунга Хаапай може да е засегнало някои региони за кратко време, основният виновник е изменението на климата“, отговарят специалистите.

Многобройни проучвания показват, че масивното изригване не е причина за това изменение на климата — човешките дейности като изгарянето на изкопаеми горива са движещият фактор.

Защо някои хора обвиняват вулкана?

Масивните вулканични изригвания обикновено намаляват температурите, защото изхвърлят огромни количества серен диоксид, който образува сулфатни аерозоли, които могат да отразяват слънчевата светлина обратно в космоса и временно да охладят земната повърхност, посочват изследователите. Но изригването на Тонга няма такъв ефект, защото се случва под вода.

„Изригването на Хунга Тонга-Хунга Хаапай е странно, защото освен че причинява най-голямото увеличение на стратосферните аерозоли от десетилетия, то инжектира огромни количества водна пара в стратосферата“, коментират Мани и Милан.

Водната пара е естествен парников газ, който абсорбира слънчевата радиация и задържа топлината в атмосферата. Аерозолът и водната пара влияят върху климатичната система по противоположни начини, но няколко проучвания предполагат, че поради по-голямата и по-устойчива струя водна пара, изригването може да има временен нетен ефект на затопляне на повърхността, отбелязват Мани и Милан.

Проучване, публикувано в списание Nature Climate Change през януари, изчислява, че изригването е увеличило съдържанието на водна пара в стратосферата с около 10% до 15% - най-голямото увеличение, документирано от учени. Използвайки модел, те изчисляват, че водната пара може да повиши средната глобална температура с до 0,035 градуса по Целзий, съобщи списание Eos през март.

Някои коментатори свързват изригването с глобалното затопляне поради това откритие и други проучвания, предполагащи потенциален ефект на затопляне, но изследователите, участващи в тези проучвания, са категорични, че вулканът не е основен фактор за нашето ужасно време.

„Вероятно е честно да се каже, че влиянието на [вулкана] върху тазгодишните крайности е доста нищожно“, коментира Стюарт Дженкинс (Stuart Jenkins), климатолог и постдокторант в Оксфордския университет във Великобритания и водещ автор на януарското проучване, пред The ​​Hill.

Изглед от морското равнище към изригването на вулкана Хунга Тонга-Хунга Хаапай. Кредит: Tonga Geological Services

По-голямата климатична картина

Тенденцията на затопляне на Земята предхожда изригването. Юли може да е бил най-горещият месец в историята за глобални температури, но петте най-горещи месеци юли са регистрирани през последните пет години, по данни на НАСА.

Мани и Милан отбелязат, че са необходими по-подробни модели, за да се разкрие колко голямо е влиянието на изригването върху глобалните температури спрямо изгарянето на изкопаеми горива и Ел Ниньо, но ефектите се очаква да бъдат много по-малки от тези от изгарянето на изкопаеми горива.

„Рекордните глобални температури през юли миналата година са само преглед на това, което може да се случи, ако не предприемем по-смели и амбициозни действия в областта на климата“.

През май Световната метеорологична организация на Обединените нации предупреди, че има 66% вероятност средните годишни температури на глобалната повърхност вероятно да преминат опасния праг на затопляне от 1.5°C в някакъв момент през следващите пет години.

При затопляне от 1.5°C, екстремните горещи вълни ще станат по-широко разпространени, с по-голяма вероятност за настъпване на суши и намалена наличност на вода, предупреждава НАСА.

Източник: Did the Tonga eruption cause this year's extreme heat?,  Live Science