Педантичните археологически проучвания са познат и често будещ възхищение метод за разкриване на историята. По-малко известен, но също така безценен е методът на сглобяване на фрагменти от древни езици и анализиране на техните промени в продължение на хиляди години.
Историците лингвисти са реконструирали общия език на предците на повечето от езиците, които се говорят днес в Европа и Южна Азия. Английският, немският, гръцкият, хинди и урду - наред с други от индоевропейското езиково семейство [като българския] - водят началото си от един-единствен говорим език, наречен протоиндоевропейски (ПИЕ).
Лингвистични пулсации
Смята се, че езикът е бил говорен приблизително от 4500 г. пр. н. е. до 2500 г. пр. н. е. и не е оставил писмени следи.
Хората, които са говорели протоиндоевропейски, вероятно са живели в район, който сега е Източна Украйна. Тъй като през вековете групите се откъсват, за да мигрират из континента, дъщерните езици се разпростират от Ирландия до Индийския океан.
Карта, показваща възможните пътища на индоевропейските миграции. Кредит: Wikimedia Commons
И все пак моделът включва забележително изключение: един изчезнал вече клон на индоевропейското езиково семейство си проправя път от Европа на повече от 4000 км на изток, за да се озове в Таримския басейн в Северозападен Китай.
Целта на финансиран от ЕС изследователски проект е да се разбере как и кога тези хора, известни като тохари, са предприели тази одисея.
"Това ни дава интересна представа за това колко далеч са могли да мигрират хората и на какви рискове и трудности са били готови да се изложат", коментира професор Михаел Пейрот (Michaël Peyrot) от Центъра по лингвистика в Лайденския университет в Нидерландия.
Пейрот координира европейския проект, който се нарича TheTocharianTrek и трябва да приключи през декември 2023 г. след почти шест години.
Тохарският поход
Изследванията помагат да се установи къде са се намирали тохарите в периода между 3500 г. пр.н.е., когато може би са напуснали родния си дом, и първата им писмена история през 400 г. от н.е.
Накратко, инициативата картографира миграционния път от родината на протоиндоевропейските езици чак до Китай.
По време на пътуването тохарите са донесли своя диалект на протоиндоевропейски в контакт с хора, говорещи различни езици. Това повлияло и променило начина, по който тохарите са говорели, докато накрая се развили писмените си езици.
Археологическите и генетичните доказателства сочат, че тохарите първо са се преместили в Южен Сибир.
Пейрот и неговите колеги изследователи са се опитали да направят лингвистична оценка на този път. Тяхната работа разкрива, че някои от най-странните характеристики на езика наистина много добре съответстват на езиците, говорени в Южен Сибир.
"Езиците съхраняват ценна информация за своята праистория чрез въздействието на езиковите контакти", посочва Пейрот. "Наблюдението на ефектите от езиковия контакт, като например заимстваните думи, ни дава възможност да направим изводи за близостта на носителите на различни езици и за това в кой момент от време е осъществен контактът."
Като пример за заимствана дума той цитира термина за меч в езиковата нишка, известна като тохарски B: "kertte" е взет от "karta" в староирански.
Области, в които се говорят тохарските езици. Площите на квадратите са пропорционални на населението. Кредит: Wikimedia Commons
Изследователският екип е стигнал до заключението, че тохарите са пристигнали в Таримския басейн около 1000 г. пр. н. е. - по-късно, отколкото се смяташе досега.
В резултат на това прозорецът на тяхното влияние в Таримския басейн се е стеснил и на тохарите се приписва по-незначителна роля в праисторията на района, отколкото традиционно им се приписва.
За сметка на това проектът установява засилена роля на иранските езици и народи в района, особено на хотанския, родствения му тумшукски и нийския пракрит. Всички те са повлияли на тохарския език.
В рамките на проекта също така се установява кои езици първи са напуснали общността на протоиндоевропейските езици и кога.
Тъй като работата им навлиза в заключителната си фаза, изследователите са единодушни с теорията, че тохарите може би са напуснали семейството на протоиндоевропейските езици втори и със сигурност доста след анатолийците - група древни езици, говорени някога в днешна Турция.
Терминология за времето
Освен че дава представа за взаимодействията и движенията на хората, сравняването на речниците в езиците, произлезли от протоиндоевропейските езици, дава представа за материалния свят и всекидневния живот по онова време.
Вече са направени много изследвания за тогавашната семейна и социална структура, за добитъка, който хората са отглеждали, и за инструментите им в ежедневието.
Но малко изследвания са разгледали общата лексика, която тези древни народи са използвали, когато са говорили за нещо, което е също толкова популярна тема на разговор днес: метеорологичното време.
Д-р Юлия Щурм (Julia Sturm) преглежда лексиката на древните езици, за да открие всички думи, свързани с времето и климата, като част от друг финансиран от ЕС проект - IE CLIMATE, който тя ръководи.
Стенопис, изобразяващ плачеща тохарска дама с погребална урна. Намерен в сграда К-9е, Шикшински манастир, Карашар, придобит от Първата руска туркестанска експедиция, водена от Сергей Олденбург (1909–1910) и прехвърлен от Музея по антропология и етнография в Ермитажа през 1930 г. Кредит: Wikimedia Commons
"Важно е да имаме много гледни точки за това как се отнасяме към климата и как се чувстваме в този свят", коментира Щурм, постдокторант в Roots of Europe Centre (Център "Корени на Европа") към Университета в Копенхаген, Дания.
Европейският проект трябва да приключи през октомври 2023 г. след две години.
Работата включва внимателно разглеждане на писмените свидетелства на над 10 индоевропейски езика, за да се намери например дума за облак, а след това да се сглобят заключения и времеви рамки за това как един език е повлиял на друг.
Атлас на думите
Крайната цел е да се създаде атлас, който да показва къде и кога са били използвани думите. Завършеният атлас трябва да бъде достъпен на уебсайта на университета от края на 2023 г.
Докато археологът изкопава физически обекти на исторически места, Щурм съчетава формалната лингвистика и филологията - изучаването на езика в писмени и устни исторически източници - за да "изкопае" думи.
И в двата случая целта е да се направят изводи за материалния свят на далечното минало.
Извършена в тандем с палеоклиматологията, която представлява изследване на климатичните условия през различни исторически периоди, работата на Щурм дава нов поглед върху времето в миналото и отношението на хората към него.
Поразително е постоянството на метафората: как хората са олицетворявали елементите в природния свят и са се свързвали с тях.
В гръцкия, латинския и ведическия санскрит например боговете се описват като облечени в облаци, като се използва един и същ глагол, с който се описва как хората могат да облекат шал или пелерина.
"Колкото повече информация имаме за географията и времето, толкова по-добре", отбелязва Щурм. "В свят, в който климатът се променя толкова много и ние осъзнаваме ролята си в системата, погледът към миналото носи важна нова перспектива."
Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС чрез Европейския научноизследователски съвет (ЕНС).
Повече информация:
Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.
