Пойните врани (известни още като австралийски свраки) решиха да осуетят плановете на хората и да се отърват от своите проследяващи устройства с взаимни усилия. По този начин, съвсем случайно, изследователите стават свидетели на безпрецедентен пример за птичи алтруизъм, разказва IFLScience.
Технологичната миниатюризация позволи на учените да поставят проследяващи GPS устройства по животни, които някога са били смятани за твърде малки, за да носят подобно нещо. Това от своя страна ни разкрива изключително богат набор от данни за тяхното придвижване. Информацията няма за цел да задоволява единствено човешкото любопитство. Често тя е ключова за спасяването на застрашени видове. И все пак, както д-р Доминик Потвин от Университета в Съншайн Коуст и нейните колеги признават в Australian Field Ornithology, всичко това върви ръка за ръка с различни етични проблеми.
„Някои животни изглеждат напълно необезпокоени от проследяващите устройства, докато други ги мразят – казва Потвин пред IFLScience. – Човек никога не може да предскаже как [един нов вид] ще реагира. Отчасти поради тази причина провеждаме пилотни проучвания.“
Като цяло се смята, че птиците с малък и среден размер носят спокойно тези устройства. От една страна, би било неетично да ги натоварваме с повече тежест, отколкото биха могли да понесат. От друга, не можем да смятаме за представително поведението на животно, променено от тежестта на проследяващото устройство. Това просто е „лоша наука“, казва Потвин.
Ето защо орнитолозите не поставят подобни устройства върху представителите на семейство врабчоподобни. Пойните врани в Австралия обаче (които нямат връзка със свраките в Северното полукълбо) са толкова големи и умни представители на това семейство, че повечето хора смятат, че принадлежат към вранови. Учените смятат, че те би трябвало да могат да бъдат напълно необезпокоени от проследяващите устройства. Ето защо те решават да поставят няколко на тези австралийски икони. За да избегнат повторното улавяне на птиците, те създават специален сбуря с механизъм за бързо разкопчаване – благодарение на него проследяващите устройства падат автоматично, когато се доближат до магнит.
Идеята е веднъж щом учените натрупат достатъчно данни, да поставят мощен магнит до хранилка и той да освободи автоматично устройствата. Също така до въпросната хранилка са разположени устройства, които могат безжично да презареждат батериите и да свалян данните.
Потвин казва, че тя и колегите ѝ са били особено горди от своето изобретение. Учените обаче не взимат предвид колко интелигентни и социални са пойните врани (и, очевидно, че когато става дума за защита на лични данни, имат специфични предпочитания).
Почти веднага, след като ги пускат на свобода, пойните врани започват да кълват своите проследяващи устройства. Те не могат да ги свалят самички, но Потвин и колегите ѝ виждат, че други птици се притичват на помощ и започват да кълват сбруята, докато не откриват слабото ѝ място и не освобождават своите събратя.
В рамките на три дни и петте птици, снабдени с изобретението на орнитолозите, се освобождават от своите проследяващи устройства (макар че в повечето случаи това се случва на твърде големи височини и съответно учените не стават преки свидетели на процеса и, за тяхно най-голямо съжаление, не успяват да си възвърнат скъпите джаджи).
Въпреки че не получават данните, на които са се надявали, изследователите се сдобива с нещо далеч по-важно – доказателство за алтруизъм. Подобно поведение - да помагаш на друг, без да очакваш награда – почти не съществува сред птиците, но в случая изглежда като най-подходящото обяснение за ситуацията.
Не става дума и за принципа „танто за танто“. Напротив, учените виждат как птици, които нямат проследяващо устройство, се притичват на помощ и махат сбруята на своите очевидно обезпокоени събратя.
Екипът също така подозира, че птиците демонстрират и умения за решаване на проблеми – те идентифицират слабата точка на сбруята – тази, която да позволи лесното ѝ сваляне – и се съсредоточават именно върху нея (макар че на този етап не разполагат с достатъчно доказателства, които да показват, че случат действително е такъв). Това потенциално би могло да потвърди потвърди предполагаемата интелигентност на свраките. Вероятно тази интелигентност и здравите социални връзки карат членовете на техните групи да си помагат взаимно.
