Фабрикуването на „помашки етнос“ има ключово значение за запазване на границите на Балканите,установени с Лозанския мирен договор,сключен с Република Турция на 24 юли 1923 г.През последните десетилетия, балканските държави активизираха политиката си спрямо българите с ислямско вероизповедание на техните територии в опит да ги асимилират.Всички те се опитват да ги представят за „помашки етнос”,за да предотвратят каквато и да е възможност за самоопределение като българи.Това превърна т.нар.”помашки етнос” в трансгранична общност на Балканите,подобна на кюрдите в Анадола и Близкия изток(Кулов Г., 2021, с. 254-279).

Днес българите с ислямско вероизповедание живеят в България, Турция,Гърция,Северна Македония,Албания и Косово и са известни още с названията помаци,ахряни,торбеши,горани и др.В нашата страна през годините се утвърди българи мохамедани.

Налице е и стремеж да се формира „помашка нация” със свой език, култура, флаг и химн, като се акцентира и на опити за създаване на „помашка държава” в миналото(Кулов Г.,2021, с. 254-279).”Помашки активисти” като Ефрем Моллов се опитаха да наложат понятието „помакология“ за проучванията,които се извършват върху историята,културата и езика на българите с ислямско вероизповедание.Факт е,че през последните години с налагането на политиката за превръщането на „помашкия етнос” в трансграничен фактор на Балканите, интересът към нашите сънародници, изповядващи исляма расте, съответно и опитите за фалшификация на българската история.При това не само от задгранични учени,но и от наши изследователи.Процесът у нас започна още през деветдесетте години на миналия век с финансовата подкрепа на фондация „Отворено общество”.Пръв застъпник на тезата за помашки етнос стана кметът на родопското село Жълтуша Камен Буров след учредяването на Демократичната партия на труда(Йорданов Н.,1995;68 )

Въпреки това, изследванията в ново време доказаха тясната връзка на т.нар.”помашки етнос”с българската нация. Чрез теренни проучвания се установи,че освен българи,изповядващи ортодоксалния ислям – сунизма, има и българи-шиити,принадлежащи към алевитски ордени.Нещо повече, българи алиани държат ключовото за Балканите теке на Казъл дели баба при гръцкото с.Руса,Димотишко.Те се смятат за най-посветени в алевизма,от общността на мусаибите т.е побратимите.Център на бекташизма за българите с ислямско вероизповедание е Златоград,където и до днес са съхранени алевитски гробове(Кулов Г., 2021, с. 339-378).

Фактът,че освен българи-сунити има и българи-алевити, недвусмислено навежда на мисълта на многопосочността на религиозно влияние върху сънародниците ни в годините на османското владичество.Тогава много българи приемат освен ортодоксания ислям-сунизма още и католицизма, а някои и протестанството.Промяната на религиозната принадлежност основно е продиктувана от опитите да се избегне натискът на Високата порта и Цариградската патриаршия.

През последните години станахме свидетели на публикуване на обстойни изследвания върху фалшификациите на чуждестранни изследователи на българската история.Излязоха поредица от томове „Българите мохамедани-лъжи и спекулации”, инициирани от Дружба „Родина” и издателство „ТАНГРА ТанНакРа“(ТАНГРА ТанНакРа,2016;2019;2021).Преглед на българските фалшификатори бе направен в книгата „Българската дъга на исляма”(Кулов Г.,2011).Въпреки това, опитите да се лансира тезата за „помашки етнос” и в българската наука продължават(Иванова Е.,2011, с. 11-32;Ялъмов И.,2017).Те са продиктувани от политическата конюнктура.Факт е,че т.нар. „български етнически“ модел,основан на тезата, заложена в Конституцията,че Република България е еднонационална държава търпи крах.Все повече се налага мултикултурализмът,а с него се вменява „помашко съзнание”,като стъпка към „помашки етнос”(Карахасан-Чинар И.,2005, 2015), което пряко касае националната сигурност на страната.В условията на изострена международна обстановка и ревизия на досегашния световен ред, конструирането на нови нации,по подобие на македонската, заплашват мира на Балканите.Към това трябва да добавим и отправените през последните години предупреждения от Турция за ревизия на Лозанския мирен договор,чието действие изтечена 24 юли тази година.Ще припомним,че от страна на държавите победителки в Първата световна война, договорът е ратифициран от Франция,Великобритания,Италия,Япония,Гърция,Румъния и Югославия.С него се чертаят границите на страната ни,нерегламентирани от Ньоския договор от 1919 г.

„Условията на Лозанския мирен договор, и по-специално правата на турското малцинство, са умишлено нарушавани от Гърция“, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган на 24 юли 2022 г. по повод 99-та годишнина от влизането му в сила.

Ердоган каза в послание към нацията: "С Лозанския мирен договор бяха очертани нашите сухопътни граници, капитулациите бяха отменени, правата на турското малцинство, останало в Гърция, бяха гарантирани, а демилитаризираният статут на гръцките острови в близост до нашите брегове беше потвърден".

"Въпреки това, в последно време условията, записани в договора, особено правата на турското малцинство, са пренебрегвани или умишлено подкопавани от Гърция", подчерта турският президент,цитиран от БТА.

В свое изявление преди посещението си в Гърция през 2017 г., турският държавен глава заяви, че е необходима ревизия на Лозанския договор от 1923 г. Подобно изказване породи напрежение не само преди началото на визита му в Атина, но и в България, защото това е документът, който определя границите на Турция с Гърция и България.Това пише в статия във в. „Труд” доц.д-р Спас Ташев(Ташев С.,2022).В Западна Тракия се накърняват правата на една специфична българска религиозна  общност – тази на българите с ислямско вероизповедание. След изселването на българите християни, в Западна Тракия остава единствено тази българска група, населяваща най-вече района на Южните Родопи между Ксанти и границата с България,известна като Скеч. Проблемът се усложнява поради неправомерно предоставени от Гърция на Турция права. Чл. 45 от Лозанския договор предвижда правата, с които се ползват немюсюлманските малцинства в Турция, по аналогичен начин да бъдат дадени от Гърция на мюсюлманското малцинство на нейна територия. Странен е фактът, че иначе противостоящите си Турция и Гърция по един и същи начин тълкуват този член, а именно, че едва ли не Анкара има някакъв монопол над културните права на мюсюлманското население в Беломорието(Ташев С.,2022).

През юни 2023 г.направихме анкета сред българи с ислямско изповедание в Скеча,Република Гърция..Ето и някои от мненията:

Исмаил М. от граничното с.Термес е категоричен,че с изтичането на действието на Лозанския договор,ако клаузите му не бъдат веднага подновени се очаква сериозна криза в Западна Тракия.Може да се стигне до нова промяна на границите и до размяна на население, от което ще пострадат най-много „помаците”,които искат да си останат по родните места.„Ние винаги сме били тук и тук искаме да си останем“,категоричен е той.

Мустафа Б., от с.Ехинос смята,че до ревизия на Лозанския мирен договор може да се стигне заради реваншизма на Гърция и присъщия на гърците национализъм.

Ендер Х., от Ксанти и от семейство на потомствени депутати в гръцкия парламент е на мнение,че в момента има затишие в конфронтацията между Гърция и Турция и няма основание за ескалация на напрежението около Лозанския договор.

Турция е основният фактор във формирането на „помашки етнос” на Балканите,като стъпка към турцизирането му.В турската историография доминира тезата,че българите с ислямско вероизповедание са потомци на тюрки-на куманите(Гюншен А.,2011, с. 46-60 ).Затова и е наложен терминът „помак-тюрклерери”т.е „помаци-турци”.Тезата е в съзвучие с основните постулати на пантюркизма.Идеологът му Зия Гьокалп пише през 20-те години на миналия век:”Днес помаците говорят български,но са турци и утре под влияние на исляма ще научат турски и ще забравят днешния си език”(Йорданов Н.,1995;65  )

Желанието на турския президент Реджеп Таип Ердоган да осигури перспектива за еврочленството на страната си е в основата на т.нар. „Помашка пролет” в югоизточната ни съседка, която започва през 2009 г. и е част от предоставените права и свободи на етническите малцинства за сдружаване,ползване на езика, вкл. радио и телевизионни предавания. През същата година е регистрирано и първото „помашко” дружество в с.Османие, Ескишахирско, последвано през следващите години от дружества в Истанбул, Чанаккале, Бига, Бурса, Измир, Маниса и др.Следват срещи на представителите на „помашките дружества” в Измир и Истанбул през 2012 г. През 2013 г.с т.нар. „Помашка закуска“ следва нов етап - на нея се взема решение за създаването на Федерацията на помашките дружества в Турция - PODEF, като за председател е избран Байрам Ерат. След конгреса в Измир,следва и конгрес в Бига-сърцето на „помаклъка” в Турция. Форумът подкрепя Ердоган за президент на югоизточната ни съседка. В Турция се заговорва за помашки етнос и се допуска българите с ислямско вероизповедание да учат български…от руски учебници.

По инициатива на „помашката” федерация  PODEF, чието седалище е в Истанбул, в Турция  се провеждат курсове за изучаване на „помашки език”. За учебници се ползват български и руски буквари.  В употреба са и родни речници. Това сподели пред сайта „Кърджали БГ вести“ председателят на федерацията Байрам Ерат. Той посочи, че три са основните цели на създадената от седем помашки дружества организация: запазване на т.нар. „помашки език“, на помашката култура и изследване на помашката история.

Потомците на българите с ислямско вероизповедание в Турция са с корени предимно от Родопите. Те попадат в южната ни съседка след Балканската война и при подписването на Лозанския мирен договор . „Те пазят езика си“, споделя Байрам Ерат.

Не така стоят нещата обаче с турската политика спрямо българите с ислямско вероизповедание в Гърция. Официалната позиция на Анкара не включва признаването на българите с ислямско вероизповедание за отделна съставна част от мюсюлманското малцинство в Западна Тракия.Това обаче не означава,че не се провежда отделна политика спрямо „помаците”. Тя е добре организирана,мащабна и последователна години наред и цели тяхното асимилиране.”Помаците” не са равнопоставени в борбата за запазване на своята идентичност. Въпреки,че са само два пъти по-малко от турците в Западна Тракия,те нямат нито тяхната организация, нито подкрепата на  Ана Ватан-„Майката-родина”.Използвайки добрата си организационна структура и зависимостта на местната власт,протурските сили съумяват да парират почти всяка изява на „помашкото”,в която има държавно гръцко участие.

„Помашката пролет”в Турция активизира гръцките власти,които отдавна налагат тезата за „помашкия етнос”,като опит да се противодейства на евентуално българско влияние през границата.

Гърция трескаво търси адекватна научна обосновка на своите опити да фабрикува наличието на „помашка нация”,като трансгранична общност.От 17 до 19 март 2017 г., по инициатива на „Демокритовия университет“, в Комотини се проведе международна научна конференция,посветена на „помашката”тема.Бяха поканени и изследователи от България. Подборът целеше да се акцентира на културоложки аспекти на темата, а близостта в бита се лансираше като етноопределящ признак.

 Под гръцко влияние, Европейски институт „ПОМАК” на Ефрем Моллов разпространи два доклада до международните институции,в които се твърди,че правата на „помаците” в България са потъпкани.Категорично е посочено,че българите с ислямско вероизповедание са етнос:„Помаците са транснационална етническа общност, пръсната в различни райони на Балканите и Мала Азия и изповядваща исляма.”(Моллов Е.,2013)

Разбира се официалната българска дипломация прави съответния демарш пред Гърция.Още през 1996 г. България изразява становището,че не признава наличието на отделен „помашки език”,както и на някакъв специален статут на „помашкото население” в Западна Тракия,подобен на нация.България настоява да се прекрати „пасивното толериране на подобни прояви”.

"В Страсбург имаше едно предложение към България да се отправи призив страната да признае помашко и македонско малцинство. Аз внесох предложение за отпадането на такъв текст в проекта за Резолюция № 1915", призна българският депутат Лъчезар Тошев в специално изявление за vesti.bg,през 2013 г.

Междувременно Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките излезе с отворено писмо, в което се порицава инициативата на италианския докладчик в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Лука Волонте за признаване на помашко малцинство.Изразява се,че това е опит за подкопаване на мира на Балканите(ТАНГРА ТанНакРа,2019,с.329-340).

Тезата за „помашки етнос” и „помашка нация” се отхвърля от нашите съюзници от САЩ.В ежегодните доклади на Държавния департамент за религиозните свободи в света е записано недвусмислено:„…помаци (потомци на българи славяни, приели исляма по време на османското владичество)”.

Георги Кулов

Председател на УС на Балкански форум за мир-Кърджали

Литература:

Българите мохамедани.Лъжи и спекулации.ТАНГРА  ТанНакРа.,С.,т.1-3;2016;2019;2021

Гюншен А.,Помаците като балканска общност и доказателства за турската принадлежност в разбирането им за идентичност.В сб.Помаците,версии за произход и съвременна идентичност,София,2013, с.46-60

Иванова Е.,Идентичност и идентичности на помаците в България. В сб.Помаците,версии за произход и съвременна идентичност,София,2013, с.11-32

Йорданов Н.,Патюркизмът и европейската идея.,С.,1995

Карахасан-Чинар И.,Етническите малцинства в България,София,2005;Етническа и религиозна мозайка на България,София,2015

Кулов Г.,Българската дъга на исляма,София,2011

Кулов Г.,Помаците,балканските кюрди. В сб.Българският ислям,Габрово, с. 254-279

КуловГ.,Българите,изповядващиалевизма в Родопите. Всб.Българският ислям,Габрово,с.339-372

Моллов Е.,Нов доклад за положението на помаците в България, София,2013

Ташев С.,Лозанският договор и къде е България днес, в.”Труд”,12.12.2017

Ялъмов И.,Нови тенденции в общественото и религиозно мислене на българските мюсюлмани,София,2017