С търпение и упоритост рано или късно една институция се сдобива и със собствен юбилей. Тази година читалище „Юмер Лютфи“ навърши цели тридесет години. Според стара традиция 30 години е една от най-красивите възрасти. Такава годишнина е символ на оптимизма, красотата и свободата, които, в нашия случай, дават воля на душата да изброди снежните върхове на Родопите, да лети из безоблачните небеса, да чертае хоризонтите на изпълнен с надежди и очарования съвместен и споделен живот в този прекрасен край на нашата Родина. И в крайна сметка тридесет години са несекващ път към знанието и светлината.

           Няма пътища  без начало. И най-самотната пътечка тръгва след човешки крак. След вървежа на дните усещаш, че не можеш да си сам на този свят. Дните ще те отведат при себеподобните, които на своето островче изграждат духовност и се греят на това огънче. Нашето читалище „Юмер Лютфи“ е вечен знак на непреходността, място за общуване, раздумка и естетическа наслада, които създават чувство за сроденост и общност. И чувство за свобода, за полет на творческия дух. За птици, които се излюпват, после излитат от гнездата, за идват отново и отново тук.

          Ние възстановихме читалището с мисълта, че няма преходност на човешкия дух и неговото търсене на пътища и гнезда. С прекъсване на всяка традиция умира по едно начало. Ние винаги вървим по нечии следи; животът не започва от днес и няма да свърши утре. Чрез традициите оцеляват родът, общността, народът съхранява добродетелите, опита си. Те са като река през вековете, пренасят само онова, доказала своята вечност. Те не могат да бъдат заличени с подпис или заповед. Незачитането им е обречено. И така от пепелта на забраната и незабравата на 25 юни 1993 година възкръсна народното читалище „Юмер Лютфи“. Учредително-възстановителното събрание прие устав и избра управителен съвет. За председател на читалището бе избран Мюмюн Тахир, а за секретар – Мюзекки Ахмед. Непременно трябва да се отбележи, че без всеотдайния труд на учредителите това светилище на духа нямаше да съществува като неугасващ огън на творческия дух, като извор на вдъхновение и знание.

         А песните на ансамбъла „Кърджали“ към читалище „Юмер Лютфи“ са населени с близките на сърцата ни родопчани. От всеки текст блика обич и съчувствие към съдбата им – обич синовна и приятелска, обич, която стопля, пречиства и вдъхновява. Те са свързани с човешките взаимоотношения, любовта, природата, добротата, хляба, труда и красотата…

       Песните – и тъжни, и радостни, ни повеждат във времето, в спомена. За родното село, за първата любов, за горчивата раздяла. Мисълта и чувството, слети в едно изтръгват сълзи от очите. Пред нас оживява планината с дъхавите си теменуги и жилавия дрян, с високия връх, с пенливата Арда, с пътя, който събира и разделя. Оживяват приказката, голямата истина, надживяла времето. Тези песни ни дават възможност да се докосваме и да съхраним моралните дадености, завещани от нашите предшественици. Не мога да не отбележа, че наченатата от читалище “Юмер Лютфи” преди години инициатива  за среща на писателите от Балканите си постави високата цел със съдействието и съучастието на най-изтъкнатите творци на словото да подпомогне и ускори процеса на етнокултурната интеграция в региона, разбирателството и добросъседството между народите и взаимното обогатяване на националните култури от една страна и превръщането на България в естествен духовен център на района и Европа от друга.

         Като първи председател на възстановеното читалище откровено заявявам, че в дейността си винаги сме търсили диалога, обединението и единението в различните прояви на културния и обществения  живот. Тези прояви  винаги са се превръщали в празник от багри, песни, кръшни хора и танци, в които се оглежда нашият многообразен живот. Преди тридесет години, когато възстановихме читалището, си поставихме големи цели: съхраняване на нашата етнокултурна идентичност, развитие и популяризиране на нашата култура и, активно присъствие в националния културен живот.

            Буквално и дословно заявявам, че концертните изяви на ансамбъла към читалището от неговото създаване до сега се превърнаха не просто в обикновени културни прояви, а в протегната ръка към всички и сърдечно желание за взаимност, близост, сроденост, толерантност и добронамереност.  Не е нужно да казвам, че музиката и танцът разчупват понятията за граници, най-лесно преодоляват всякакви бариери между хората. И още нещо: по време на изпълненията на момичетата и момчетата от ансамбъл “Кърджали” ние се наслаждаваме на мелодиите, ритмите и багрите, усещаме силата и въздействието на живото песенно и танцово изкуство. С таланта и всеотдайни си труд певците и танцьорите от ансамбъл “Кърджали” допринасят за съхраняване и развиване на песенното и музикалното ни наследство, утвърждаване на традицията и неизчерпаемата жизненост на хората от този прекрасен край на нашата родина.

       В това осиротяло време на духовни ценности ние подаваме ръка на всички, които съхраняват и култивират танцовото, песенното и музикалното богатство. Паметта наследява, съхранява и развива всичко, създадено от предците ни  през вековете. Националното културно наследство включва  и създаденото от всички етнически общности, живели и живеещи по тези земи. То е букет от опита, настроенията, нагласите, чувствата, именно от родените в България, без оглед на етническа, религиозна, лингвистична позиция.

    Представителите на етническите общности неизменно участват в утвърждаването на националната култура. Дават своя принос в създаването на нови духовни и културни ценности.

         Пожелавам на всички много здраве, успехи в певческото и танцовото изкуство, както и творческо дълголетие! И нека читалище „Юмер Лютфи“ продължава да посочва пътя към светлината на истината, познанието и естетическия вкус!

           Проф. д-р Мюмюн ТАХИР, първи председател на читалище „ЮМЕР ЛЮТФИ“