Богомили и алиани са крилата на една и съща “птица”. Алевизмът е
една богомилска фракция в исляма
Напоследък се говори все по-често за загадъчните алиани, обитавали преди векове по земите на днешна България, Турция, Албания, Македония, Босна, Близкия изток. Днес в България те наброяват около 50 000 души, предимно в Източните Родопи и Лудогорието. Тъй като религията им не е призната за официална, те вече 5 века живеят в затворени общности. Алианът Мухарем Алиосман разказва за сп. National Geographik- България, че макар и да изповядват мюсюлманството, алианите , освен Мохамед, почитат и Али, негов братовчед и зет, приемат го и за пръв от 12-те имами, преки наследници на Пророка, практикуват самобитна съвкупност от мистичен суфизъм, езически ритуали от времето на тюркменския щаманизъм. Смятат жените за равностойни с мъжете. Най-важното нещо за тях не е религията, а да бъдеш човек. Смятат, че ако си наранил някой, няма никаква полза от ритуалните ти молитви. Най-големият израз на вярата им е уважението към труда. А чрез своите религиозни практики, като сема, нефес, се стремят към съвършенство и лична връзка с Абсолюта..Най-характерните им черти са миролюбие, толерантност, прогресивност, равноправие, съпричастнаст, любов към Бога, себе си и ближния, към животните.За Месията Махди от последните дни се говори и в двете разклонения на исляма - сунитския и шиитския.Според едно пророчество, той ще се роди 12 поколения след Али и ще се нарича Ка,им /Възкресител/. Така в нас ще възкръсне Духът Божий - богочовекът и повече няма да има разделение между хората, изтребление и войни.Има пророчество, че при Страшния съд ще настъпи „възкресението на възкресенията”, тоест, всички религии ще се разтворят в чистата религия. И Исус Христос и Махди ще отслужат общо богослужение..Тогава земята ще се озари от светлината на Твореца и Доброто ще възтържествува навсякъде по света.
Мухарем Алиосман е роден през 1980 в гр. Кърджали. Завършва история и география в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски,“ филиал „Любен Каравелов“, Кърджали. В момента работи като читалищен секретар и духовен служител, имам, в с. Звиница, Кърджалийско. Автор е на книгите: „Отвъд, започва от тук“/2006/, „Шепа светлина“ /2008/ и „Потомци на дервиши“ /2012/,„Вяра и фолклор на турците алевии– къзълбаши от Източните Родопи“/2019/.Тя акцентира върху произхода, тюрбетата, топонимията, традициите, бита, приказките и песните на алианите по нашите земи. Занимава се с изследователска, краеведческа дейност, езотерика, билкарство, неошаманизъм (енергийно въздействие за изцеление и предпазване чрез древни практики, молитви, гадателство) и др.
- Мухарем, какво е алианството, кога възниква и възражда ли се вече, излиза ли от забвение?
- Алианството, като синкретично учение между тюрския шаманизъм и ислямския мистицизъм, се появява между 12 -13 век. Но корените му са свързани с зараждането на суфизма и шиизма през 7 век. А като се има предвид, че в него има практики и ритуали, характерни за зороастризма и античните религии в Мала Азия, може да се каже. че някои от първите му вариации под друго име са се срещали преди три хиляди години. Затова е сложно да се каже точно кога е възникнало. Алианството е сбор от суфи- братства, в България най-разспространени са бобаии и бекташии. Бобаизмът се свързва с Баба Иляз Хорасани, починал през 1241, а бекташиите с Хаджи Бекташ Вели, който основава свой орден след смъртта на Баба Иляз. В днешния си вид алевизмът се обособява през 15-16 в. по време на войната между Османската империя и Сефевидски Иран.
Алианите и дервишите са едни и същи хора. А пък влезлият в алианско братсво се нарича дервиш. Алианите са дервишки братства, единствените, в които мъже и жени са заедно, докато в другите братства има само мъже. Алевизмът е ново понятие. Т.н. алевитите през различните епохи са били наричани с различни имена. Те самите казват, че са от първите хора, идващи от времето на Адам. Историята ги свързва с времето на Моххамед, но виждаме че в техните практики и вярвания има отглас от зороастризма, шаманизма, орфизма. Затова не е грешно да се каже, че са една богомилска фракция в исляма. Сложно е с една дума да се обрисуват. Но са носители на древни културни пластове от старото месопотамско население, от християнството, от исляма. Може да се каже, че те са гностици, носители на древно езотерично познание. За да оцелеят, приемат названия, характерни за времето, в което живеят, съобразно тогавашната религия. Но не променят прастарите си традиции. Ритуалите им са сходни с тези на шумерите, хетите-траки, на тюрките-шаманисти-тенгристи. Убежденията им са изпъстрени с християнски и ислямски идеи.
- Твърди се, че в светилището Елмалъ баба теке, с. Биволяне, Момчилградско, е гробът на Фатима, любимата дъщеря на Мохамед и съпруга на Али. И там се пази нейната ръка. Защо тя е символ на щастие?
- Дервишите дошли първо тук по нашите земи и изградили своите теккета, оттук започва разпространението на алевизма в Европа. Неслучайно, тук в Родопите, са и центровете на древните траки, чието знание продължават богомилите и после дервишите. Нищо не се губи, само се променят имената на носителите му, защото то идва от Единния Източник.
А гробът на Фатма в това светилище е символичен, за да могат алианите да й отдават специална почит. Нейната ръка символизира семейството на Пророка, така алевиите показват, че следват предадения от Пророка завет в чист вид.
Ръката на Фатима се смята и за символ на божествена закрила, каквато представа е имало и сред някои римски вярвания, както и при траките се е почитала ръката на Дионис. Шейховете на дервишите-бекташи носели такава стилизирана ръка, така подчертавали, че следват езотеричния ислям и са пазители на древното знание, според което Фатима символизира Богинята Майка, създателката на материалния свят.
-Тогава защо, според теб, се е стигало да има различни “прозорци” към едно и също небе, към единния Бог?
- Поради това че хората са на различно стъпало в своята еволюция и на съзнанието им. А Бог дава на човека толкова, колкото може да понесе. И човекът приема толкова, колкото може да разбере. Затова всеки има различно тълкувание за света, Бога и живота. Поради това има множество школи и религии, съобразно процеса на духовното израстване на всеки човек. Но мисля, че е крайно време да отворим вратата и да излезем навън, за да видим Истината такава, каквато е, не само през призмата на нашия дом, а и през тази на съвкупността от традиции, възгледи, нагласи…
- Дали пък това не е бил и все още е начинът Творецът да достигне до всичките си творения по специфичния за тях начин?
- Сигурно, Бог знае най добре. Светът, животът ни е в Божиите ръце, рано или късно всеки от нас ще достигне до познанието, до истинската си природа - тоест Божията. В нас е Неговото дихание, което ни прави живи и не се губи, отглежда се като цвете, имащо нужда от специфични грижи. Затова Бог обгрижва всеки, според природата му. Всеки ще израсте и разкрие Божествената красота, която носи. Тя се оглежда и в природата край нас, която е разгънатата ни душевност. Показва всичко това, което е в нас. Многообразието в цвят и форма във външния свят отразява вътрешното ни съдържание. И е съвсем естествено Слънцето да докосва всяко цвете и то да израства и разкрива своето съдържание под формата на цвят и аромат. Така и ние хората сме като цветята - различни и прекрасни в своето многообразие.
- Но един ден, както се казва и в Библията, и в Корана, разделеното от хората отново ще се обедини от Бога и ще има едно “стадо”, един Пастир…
- В действителност, ние никога и не сме се разделяли, само така ни се е струвало, защото още сме в някакво неосъзнато, сънно състояние. Но когато станем осъзнати, вече ще знаем, че да се наричаш християнин, мюсюлманин, будист или някакъв друг, ще бъде като да дадеш имена на различните цветя - роза, карамфил и т.н. Сиреч, осъзнатият човек, разбиращ и приемащ реално Божествената природа, вече ще знае, че няма разделение, че е част от Цялото. Че винаги е имало едно “стадо” и един “пастир” - Бог. Но сега още се опитваме да постигнем Божествената природа, като спазваме догми и правила извън нас, но Божиите закони са вградени вътре в нас и те са нашата Първоприрода. И когато ги открием, когато ги живеем, ще се освободим от оковите на ума, ще се слеем с Истината, която ще ни направи свободни, потопени изцяло в живота в Бога.
- Влезлите в алианското братсво се наричали дервиши - носители на сърдечното познание, единствено можещо да обедини хората и религиите. Идва ли вече това дългоочаквано време?
- Докато се занимаваме с осъждането и изправлението на другите, това време няма да дойде. Но като започнем от промяната в себе, ще открием, че всичко си е на мястото и ще започнем да живеем естествено и правилно, по законите на най-важния вселенски принцип - Любовта, обединяващата всичко в едно сила. Тази, която още не се осъзнава и проявява в пълна степен, защото още не сме готови да я понесем. Дервишите са я определяли като изключително опияняваща и екзалтираща духовна сила с живо, осезаемо присъствие за тези, които търсят стабилност, защита в нейното поле, а не в материален план.
- Затова ли за суфите адресатите на молитвите и на любовните обяснения почти не се различават?
- Да, защото Бог е Възлюбеният.
- Вероятно, част от философията на алевизма се разкрива и в това че пътеките към единния Храм, никога няма да обраснат в трева…
- Има такова разбиране и приемане, че хората носят спомена за Единния Бог и Единния Храм в душите и сърцата си. Затова и за алевитите е било така естествено през различните епохи свещените места за различните религиозни общности да бъдат на едно и също място. Голяма мъдрост има в тази приемственост, в тази увереност, че всичко идва от един Източник и че всички хора са еднакво любими деца на Бога. И в алевизма тази идея е изведена до пантеизъм, до възможното сливане с Бога на всяко едно място и във всяко време, особено в Храма на Природата. И това може да стане и чрез молитва, и чрез съзерцание, и чрез безмълвие… Защото Бог е във всичко и във всеки. А когато знаеш, че всичко е Негово проявление, тогава приемащ всичко случващо се в живота като необходим опит, от който си изваждаш поуки.
- Това че свещените места за траките и за алевитите се припокриват или са били в съседство, също подкрепя тази идея. Така е и с текето на Елмалъ баба при село Биволяне, Момчилградско, където е гробът на Фатима, любимата дъщеря на Пророка Мохамед и тракийското светилище Харман кая…
- Нали се знае от древната мъдрост, че там, където е текло, пак ще тече. Че там, където е горял духовен огън, се поставя енергиен отпечатък на цялото пространство. И когато дойдат нови поколения по тези земи, те го припознават, чувстват и изграждат своите обители там, защото това са портали между световете. Затова има и много сходства между вярванията на траките и алианите в региона на Източните Родопи. Дали това е вследствие на духовна приемственост или на друга причина, се опитах да отговоря в книгата си за алианите.
- Нека пак се върнем на ръката на Фатима – символ за защита и щастие, благослов, търпение и вяра. На търсенето, прославянето и пътуването към Бога чрез петте човешки сетива… Какво още се знае за нея?
- Фатима е погребана тайно. Никой не знае къде е истинският й гроб. Старейшините на алианите твърдят, че са кръвни потомци на пророка Мухаммед по линия на Фатима, че са от това свето семейство. Нейната ръка символизира семейството на Пророка. Петте й пръста означават Мухаммед, Али, Фатма, Хасан и Хюсеин. Изображението й е древен религиозен символ, срещало се е при траки, римляни, китайците… Ръката на Фатима изобразява също и единството на хората и религиите. Пръстите са различни, но всички те са част от една ръка
- Знае се, че третото пророчество на Света Богородица, явила се пред овчарчета от португалското село Фатима, има връзка и с България. Но каква и защо точно там се е явила тя?
- Фатима за алианите е това, което е Богородица за християните. Тя изразява женския принцип, от който е изградена нашата вселена, наричана през вековете като Богинята Майка, Изида, Ма, Материя, Мая. Неслучайно, Фатима е избрана от Създателя да продължи кръвното потомство на Пророка. А Испания и Португалия са били владени от арабите.Така ръката на Фатима е благословила тези земи и те приели нейното тайнство. За просветените е ясно, че Божествената природа може да се прояви в различни форми. От потомците на Фатима ще се появи и Махди. А щом като в духовно отношение България е много важен център и за християнския, и за ислямския мистицизъм, се предполага, че пак от нея ще се възроди древното познание. Затова, не случайно, богомилите и алианите са крилата на една и съща “птица”. Птицата Феникс, която винаги ще възкръсва. И съвсем не е случайно, че у нас има духовен център, посветен на Фатима.
- Има много предсказани знаци, по които ще се разпознае Второто пришествие на Христос и на Месията-Спасител за алевитите Махди, които ще въдворят мир, ред и справедливост. Един от тях е развяването на черните знамена на терора на Изток. А в свещените ислямски хадиси има предсказания, че Исса/Исус/ и Махди ще воюват заедно в последните времена на злото, в края на старата епоха /Кали юга/ и Исса ще убие Даджал/Антихриста/ и двамата ще отслужат общо богослужение…
- Не всичко трябва да се приема буквално, светите писания често се изразяват чрез символи. А някои писания, за съжаление, са били редактирани от силните на деня в съответната епоха.Затова по-правилно е Христос и Махди да не се възприемат като различни персонификации, защото тяхната единност изразява пробудения човек, съединил се с Божествената природа. Махди е 12-ят Имам, който изчезва от нашия свят като дете и се вярва, че ще се завърне, за да положи началото на новото човечество. Тъй като алианите вярват в прераждането, вероятно, Махди ще се роди от потомците на 12-те имама и ще бъде Месията, който ще промени съзнанието на хората. Напълно е възможно да се роди и в България, защото старейшините на алианите, чиито главни светилища са в Източните Родопи, са до известна степен преки потомци на 12-те имама. Махди е и символ на детската чистота, на невинността, който напомня на мюсюлманите, че когато станат чисти и невинни като децата, ще заживеят в мир, любов и справедливост, както самия Махди.
Така и чрез любвеобилния Христос се напомня на християните, че когато заобичат Бога и ближния като себе си, вече ще са станали единосъщни с Бога, ще са сигурни, че Той живее в душите, сърца и умовете им. Само така мюсюлмани и християни ще разберат, че макар и с различни ритуали и имена служат на един и същ Бог. И само когато това се случи, дяволът няма да има власт над тях, ще са освободени от неговите качества - егоизъм, алчност, гордост, завист, омраза, невежество, насилие и пр. Така побеждавайки злото вътре в нас, ще можем да победим и неговото проявление извън нас.
Интересно е и това, че и двамата са носители на възкресенската Светлина. Махди се нарича Ка`им (Възкресител). Това доказва, че всички пътища на прослава и почит към Твореца водят в една посока…
- Мухарем, твоите книги ни дават вярата, че никои земни претенции и съображения за разделение на хората няма да надделеят над Божествения промисъл. Би ли илюстрирал тази вяра с някое твое любимо арабско благопожелание?
- Създателят има свой промисъл и ние сме част от него. Колкото и да се величае човекът, след време става на прах, губейки всичко, което е трупал през живота си. Тъй че е смешно един “червей” да се пъчи пред волята Божия и да си мисли, че е над Онзи, Който е. В тази връзка много обичам арабската поговорка: “Пътищата към Бога са многобройни като душите на синовете човешки.”
- По тези многобройни пътища сега обаче, плъзнаха и много бежанци, емигранти. Това също ли е част от Пътя, водещ към Бога?
- Това е един от знаците на Апокалипсиса, на идващата голяма промяна в света. И това е само прелюдия към по мащабните процеси, които ще се случат в световен мащаб в близките десетилетия, като промяна на климата, на земния релеф, смяната на магнитните полюси, като обществените, икономическите, политическите, духовните промени.
Но за нас е много по-страшно, че бежанците бягат от България като дявол от тамян. Защото бягащите от войната и смъртта, намират страната ни за по-бедстваща от техните страни. Но в срещата на различните цивилизации става обмен на духовни енергии, възгледи, водещи до взаимно обогатяване. Нищо не е случайно, само трябва да внимаваме с онези престъпници, които се представят за бежанци, за да избягат от правосъдието на своите страни.
Интервюто взе :Лияна Фероли
