Творчеството е най-голямата арена за сътворяването на един по-добър свят
Като част от културните прояви на Община Кърджали по случай 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и славянската писменост, в пресцентъра на БТА бяха представени три нови книги на кърджалийската поетеса и детска писателка Виолета Михова. Виолета Михова е родена на 13.10.1959 г. в Пловдив. Магистър по психология е от ПУ”Паисий Хилендарски”. Живее и работи в град Кърджали като психолог в Дома за медико-социални грижи за деца. Авторка е на детските книги:„Кристалната фея” (2016),„До чудесата” (2016), „Зайко награден е всеки ден“ (2022) и на стихосбирките “Илюзиите не умират” (2017), „Разповивам пелените на залеза” (2018), „Погали ме слънцето“ (2020). Членува в Дружеството на пловдивските писатели и поети от 1979 г. Публикува литературни творби в списания и вестници. Носителка е на множество награди от национални и международни конкурси. Нейни творби са публикувани в 56 издания - наши и чужди. Текстовете й водят читателите в света на любовта и свободата, отключват сърдечния храм на вълшебствата на мечтата.
- Вили, как, според теб, се вписва по новому учителя в празника и в делника на своя град, на своята страна?
-Българският учител работи с най-фината материя на детското съзнание. Затова е призван и отговорен за израстването на духовно, социално зрели, умствено грамотни и емоционално наситени личности. Днес, обаче, това не се осъзнава достатъчно. Призван е да буди малкия човек към отвореност, приемане, трансформиране. И то не толкова в посока на резултатите, а повече като стремеж и полет за обновяване, като поощрява всеки малък успех, всичко постигнато, не да демотивира, а да окрилява. Затова е много важно да има учители, които творят и създават красота, вяра, надежда, любов. И докато ги има, ще имаме и по-добро, по-красиво бъдеще.
- Ти винаги си била сърдечно отдадена на децата в работата си. Стремиш се и да стимулираш творческите възможности на твоите възпитаници. Били сте отличавани с награди. Какво ти дава това?
- Да развиваш тези най-фини душевни нагласи е достатъчен повод да бъдеш щастлив, удовлетворен и на мястото си. Светът на изкуството е по-добър от действителността, която ни заобикаля. Хубаво е да създаваш, да будиш съзнанието, красотата, добротата на малкия човек, за да не бъдат заглушени, приспани и обезличени заложените в него най-съкровени човешки черти.
- И дарбата ли, според теб, се предава, за да развие тези изконни дадености? И как се събужда тя?
- Талантите, дарбите се дават от Твореца точно затова, да се умножат и предадат на другите. Те не са наши, а на Този, който ги е подарил. Имат си своето предназначение - да създават друг възвишен поглед към света, да събуждат скритите възможности у човека Човекът си има творческо призвание. Всеки, според спецификата на дареното му, да извърши своето творческо служение. Ние сме създадени от Твореца по Негов образ и подобие, за да се стремим към съвършенство. И чрез свобода и отговорност да разгръщаме, добавяме нещо ново, непознато. Затова творчеството е най-голямата арена за сътворяването на един по-добър свят. То е навсякъде, но най-вече в познавателния процес, който може да отвори човешките нагласи към нови кръгозори. Затова творецът във всички сфери е “оръдие” на Божието дело в света. И този най-висш дар се събужда с непрекъснато творчество, с много отдаденост и любов.
- Коя е вълшебната пръчица за обвързването на училищното обучение и на възпитанието с изкуството, с духовните радости и ценности, които най-трайно формират смисъла и удовлетворението от живота?
- Това се получава, ако учителят се стреми да постави училищния процес на духовни основи, ако поощрява възпитаниците му да осъществят своето призвание и предназначение да създават добро. Тогава и познанието ще служи на тази цел. А така наречената вълшебна пръчица, е в душите ни през целия живот. Тя се нарича благодат, вдъхновение, любов. Важното е да знаем, че я носим в себе си и че можем да си служим с нея подобаващо.
- Представяш ли си да работиш нещо друго? И по какъв начин можем да правим повече за нашите деца?
- Отново със събуденото ни призвание да служим, да раздаваме безусловно с много обич дареното ни. Ето защо и аз не бих могла да си представя живота без детската усмивка и белия лист. Прекрасно е да водиш диалог с целия свят със сърце и очи на дете.
- Първите си книги, посвети на децата, а със следващите зарадва и по-възрастните си почитатели. Словото поддържа ли връзката между поколенията, развива ли човешкото в човека?
- И словото, и всички други средства за творене, водят към вътрешното познание за нашата същност. Ролята на творческия огън е да създава нов живот, ново битие на любовта. Словото прави същото. То събужда творческия огън в човешкото сърце. Този, който може да потуши брътвежите на всекидневието и да разкрие красотата на прекрасния живот.
Интервюто взе: Лияна Фероли
