България е готова да изпробва предварително договорена смяна на министър-председателя по средата на правителствения мандат - амбициозен модел за държавно управление, който досега почти никъде не е доказан като успешен. За него има международно приет термин - ротационно правителство.

Според източници на "Дневник" в ГЕРБ дават пример с това как са подходили в Израел, а в "Продължаваме промяната" говорят за опита на Ирландия. В действителност израелският опит много бързо се оказа неуспешен, а ирландският експеримент още не е приключил. Румъния е пред такава размяна в следващите месеци и там споразумението също не е стигнало до крайния си резултат.

Идея за съкратен мандат на върха е известна още от антична Гърция, но в една от пиесите на Есхил от трилогията "Едиподея" (основаваща се на митове за град Тива), където договорката завършва с война. В съвременността са опитвали и в Турция, Малайзия и Северна Македония, а е било обмисляно и за Германия. Но никъде плановете не са се реализирали или са се проваляли по средата.

Какво се случи в Израел?

Десният блок "Ликуд" на Бенямин Нетаняху и центристката партия "Кахол Лаван" (Синьо-бяла) на Бени Ганц подписват на 20 април 2020 г. сделка за "извънредно национално правителство". Това е опит да се сложи край на продължила повече от една година политическа парализа, в която три поредни парламентарни избора (април и септември 2019 г. и 2 март 2020 г.) завършват без формиране на правителство. Последният вот е в самото начало на пандемията от COVID-19, която прави още по-наложително да има стабилно управление.

Преговорите продължават седмици наред и завършват с договореност, включваща:

• ротация на премиерския пост след 18 месеца
• по 50% от министерските места за всеки от партньорите (ако съотношението е различно, трябва да има ясен механизъм за гласуване при взимане на решенията)
• описание на основните вътрешни и външни политики
• съгласие да бъдат приети едновременно бюджетите за настоящата и следващата година.

За целта реализирането му е подготвен специален закон, с който да се фиксира този статут в Конституцията, тъй като мнозина не вярват (вкл. 41% от израелците; други 31% вярват, 23% не знаят отговора дали "Ликуд" ще спази договореното), че Нетаняху ще го изпълни доброволно.

Към този момент израелското законодателство не предвижда ротационно премиерство. Такъв прецедент в историята на страната има през 80-те години, но тогава всичко се основава на доброволната оставка на първия министър-председател в уговорения момент.

Както е обяснено на сайта на израелския парламент 35-ят кабинет на Израел се основава на следните принципи: "Целта на правителството на паритета от този тип е да се изисква двата блока в него да се ангажират с диалог и да постигат компромиси и споразумения, тъй като единият блок не може да взима решения без съгласието на другия".

В закона за ротационното правителство се определя, че кой може да е премиер, както и че първият и "алтернативният" премиери полагат клетва едновременно. Описано е точно при какви обстоятелства става смяната: прекратяване мандата на министър-председателя, оставката му от поста, ако почине, след изтичането на 100 дни от момента, в който премиерът е обявен за неспособен да изпълнява задълженията си поради здравословни причини, оставка на премиера от парламента, осъдителна присъда за действащия премиер. Само ръководителят на коалиционния блок може да сменя министрите от своята квота и всеки партиен блок има право на вето върху решения на ръководителя на другия блок.

Срокът, в който законът е дебатиран на 3 четения и приет, е предварително определен на деня, в който изтича законния срок парламентът да излъчи правителство (7 май, т.е 18 дни след сделката). Сред хаотичната работа на Кнесета (парламента) законът и части от коалиционното споразумение са обжалвани неуспешно пред Върховния съд.

Нетаняху, който е управлявал по това време повече от 10 години и действащ премиер е (бел. ред. - страната няма институцията служебно правителство) е първият по ред и става министър-председател за 18 месеца. Той е в доста по-силна позиция и защото по това време президент е Доналд Тръмп, с когото има силни лични отношения.

В този момент срещу него има три разследвания за корупция, измама и злоупотреба с доверие, първото от което трябва съвсем скоро - на 24 май 2020 г. - да стигне до съд. Нетаняху настоява на преговорите за коалиция да има повече власт при назначаването на магистрати.

Бени Ганц, бивш началник на щаба на армията, става министър на отбраната с право на вето върху повечето законодателни и политически въпроси. Но компромисът е съдбоносен удар по политическата и личната му репутация.

В предизборната кампания той се кълне, че няма да служи под ръководството на премиер с повдигнати криминални обвинения. Но после прави компромис с обяснението, че огромното предизвикателство на пандемията изисква спешно кабинет на националното единство.

Решението му разгневява мнозина от политическите му съюзници (някои от тях са известни имена в политиката) и те се отделят от партията и минават в опозиция в парламента, групата намалява от 33 на 15 депутати и вече дори не е втората по големина. Един от тях (Яир Лапид) казва ,че "не можеш да се бориш с корупцията отвътре, защото тогава си част от нея" и определя случващото се като "най-лошият акт на измама в историята на тази страна".

През есента на 2020 г. Ганц вече говори пред съпартийци, че не вярва и не е вярвал нито ден, че Нетаняху доброволно ще си тръгне. Работата на кабинета е блокирана от спора за бюджета за следващата година. Израелският закон определя, че ако до 23 декември не е одобрен новият бюджет, парламентът автоматично се разпуска и се отива на нови избори, като през това време Нетаняху (отметнал се от коалиционното споразумение) продължава да е премиер.

Тогава в Синьо-бялата партия спорят дали да не си тръгнат веднага, за да не бъдат изоставени от избирателите си, или да останат, за да не допуснат съюз между Нетаняху и крайнодесни националисти. Партията Ликуд на Нетаняху реагира на новината за тези спорове с призив, че сега е време за единство е не за политиканстване. Не се споразумяват за бюджета, на 23 декември 2020 г. парламентът е разпуснат, Бени Ганц така и не става премиер на 17 ноември 2021 г., както е било договорено.

Израелците продължават да настояват на експеримента с ротационно правителство и след четвъртите предсрочни избори, като основната обединяваща идея е, да не бъде допуснат Нетаняху до властта. Партиите на Нафтали Бенет и Яир Лапид сключват още едно такова споразумение, като първият от двамата става министър-председател за половин мандат. И този опит е неуспешен - мнозинството оцелява по-малко от половин година. Нетаняху се върна отново, този път с правителство с крайни националисти.

Как се размениха в Ирландия

Примерът от тази островна държава още е в развитие, но там поне има успешна размяна на премиерите. На 17 декември миналата година Лео Варадкар се върна на премиерския пост в момент, безпрецедентен за ирландската история и политика. Той смени Микаел Мартин съгласно сделка от 2020 г. при формирането на управляващата коалиция.

Ротационното правителство в Дъблин е доказателство, че политиката е изкуство на възможното и този принцип може да се използва ефективно. Въпросът е каква бе мотивацията за уникалната сделка. А тя е, че втората и третата по представителство партии не искаха да допуснат до властта най-популярната партия Sinn Féin.

Разликата между трите първи партии бе малка - 24.5%, 22% и 21%, т.е. балансът в парламента е съвсем различен от този в България сега.

След 100-годишна вражда партиите Fianna Fáil и Fine Gael загърбиха различията си, привлякоха Зелената партия като трета в управляваща коалиция и се договориха да се редуват на премиерския пост. Двете партии с времето са станали по-скоро центристки и анализаторите казват, че помежду им има повече сходства, отколкото различия, поради което коалирането им изглежда логично.

Деликатният въпрос кой да е министър-председател е решен с ротационния метод, който никога не е тестван, но донася на Ирландия стабилно правителство с обещания за ефективна работа, в която участниците в сделката се възползват от оформилият се дух на компромис.

В конкретния случай смяната става с оставка на премиера и на цялото правителство. След това се избира нов министър-председател, искащ вот на доверие за своя кабинет.

Протоколните изисквания включват няколко посещения при президента на републиката за връчване на оставка, получаване на мандат, встъпване в длъжност... Моментът е деликатен от политическа гледна точка, но парламентарното мнозинство се оказва достатъчно стабилно, за да се премине през него без напрежение.

С наближаването му логично се засилват спекулациите за смяна на министри и надеждите на потенциални кандидати за постове. Лео Варадкар предварително разговаря по въпроса с лидерите на трите партии с идеята по-скоро да се намали администрацията в името на ефективността, вместо да се разширява в името на конкретни претенденти.

Така е договорено, че Майкъл Макграт от Fianna Fáil, например, ще е нов финансов министър, а Паскал Донахю от Fine Gael ще е министър за публичните разходи и реформите (и ще запази ролята си в ЕС на председател на групата на финансовите министри). Отиващият си премиер Мартин поема поста министър на външните работи и на отбраната (бел.ред. - страната е военно необвързана) - пост, който вече е заемал в предишно управление на своята партия, а Ирландия има нужда от неговия опит заради продължаващи спорове с Лондон след Брекзит.

Размяната през декември 2022 г. създава и рамка за започване на предизборна кампания на управляващите за местните и европейските избори през 2024 г., както и относително спокойно движение към редовните парламентарни избори през 2025 г. От една страна управляващата коалиция може да се представя като пример за стабилност, диалог и готовност за компромиси. От друга, опозиционната Sinn Féin получи шанс да смени основния си наратив и да атакува двете партии, че са се "гушнали" в името на властта след повече от век вражда.

Което в крайна сметка е знак, че политическата сцена на Ирландия е изпълнена с динамика и традиционните партии на власт са подложени на атаки, както никога преди. Една от тези критики е, че премиерът на страната и правителството са сменени без да се мине през парламентарни избори, което може да се тълкува като неуважение към избирателите. Само че електоратът не само в Ирландия е показал, че не се вълнува особено от това какъв ще е механизъм за смени по върховете, стига да има положителен ефект за хората от това.

Бизнесът също е поставен в различна среда, тъй като, от една страна, по средата на управлението смените в министерствата може да създадат несигурност и да забавят процедури и политики. От друга, моделът не позволява на предприемачите да се успокояват, че са си изградили контактите във властта и до следващите избори няма за какво да се вълнуват. Напротив, те трябва непрекъснато да следят действията на властта и да работят за това гласът им бъде чут в правителството и в обществото.

Румънският случай

В момента в Румъния наближават момента, в който премиерът трябва да се оттегли по следата на правителствения мандат. Коалиционното споразумение от есента на 2021 г. предвижда бившият генерал и министър на отбраната Николае Чука да се оттегли след 18 месеца на премиерския пост.

Той трябва да бъде наследен от премиер, излъчен от Социалдемократическата партия, който да ръководи кабинета до редовните парламентарни избори през 2024 г. "Голямата коалиция" е с подкрепата на малка партия на етническите унгарци, като заедно с Националлибералната партия на сегашния министър-председател трите партии контролират около две трети от 466 места в парламента.

Сделката бе сключена след месеци на политическа криза, последвала вота на недоверие към либералния премиер Флорин Къцу. Коалиционните му партньори го обвиниха в непрозрачно уволняване на един от министрите, изразиха загриженост от управлението на фондовете за регионално развитие и напуснаха коалицията.