В Международен ден на музеите: интересни истории за кокошки, които кълват жито от сребърните посуда на император Лициний

    18 май е Международен ден на музеите. Пазителите на съкровища и историческата памет празнуват на този ден.

    Регионалният исторически музей в Хасково е сред тези с най-красиви и богати колекции на артефакти у нас. Някои от тях са доста редки и дори единствени в страната.

    На днешния ден няколко групи ученици разгледаха експозициите в музея и научиха още любопитни факти за праисторията, античността и по- новото време.

    В зала „Археология“ са част от най-ценните артефакти, като керамичната плочка, открита при разкопки край димитровградския квартал Черноконево. Тя е сред малкото запазени доказателства кака е изглеждало праисторическото жилище. Обикновено, когато археолозите намерят останки от такива обекти, всъщност те се натъкват само на пода на тези жилища и на техните основи или на мазилки с отпечатъци от колове, които показват, че те са били изградени от плет, измазан с глина. Керамичната плочка от Черноконево обаче показва, че покривите им са били двускатни, а това пък означава познание, по-голямо отколкото съвременните хора сме си представяли. Говори за това, че праисторическите жилища по нашите земи търпят развитие, както по отношение на формата и размерите си, така и по отношение на външното си устройство, разказва директорът на РИМ-Хасково Пенко Добрев.

    Освен този интересен артефакт, в една от витрините могат да се видят каменни тежести. Ако няма надпис в музея или професионалист не обясни точно за какво са се използвали те, то трудно посетителят може сам да се досети, че тежестите са се прилагали за изпъване на плата на вертикален стан. Това е онагледено в зала „Арлхеология“ на един от стенописите, още в началото на експозицията.

    Макар да е типичен артефакт за земите на  Троя, за българските откриватели си е истинско съкровище. Троянският тип чаша е рядкост за експозициите у нас, но музеят в Хасково разполага с такава в колекцията си от 12-13 в. пр.Хр. Тя дори е изобразена на логото му именно заради своята рядкост.

    Интересно е обаче как се е използва подобна чаша, тъй като тя няма столче, а дъното й е заоблено.

    Една от теориите е, че се е забивала в пясък, или пък питието от нея се е изпиваkо до дъно и след това чашата е оставяна обратно. Нещо подобно на съвременните шот чаши. Вероятно ползвателите на троянските чаши са ги пресушавали до дъно, затова можем да ги възприемем като първообраз на шотовете, с чувство за хумор прави съпоставката Пенко Добрев. Третата теория за предназначението на тези чаши в древността е, че те са били ритуални и са били държани с две ръце.

    Има интересна история и около посудата от съкровището на Лициний, открито край село Свирково, които са също сред интересните артефакти в хасковския музей. Те са сребърни и са принадлежали на императора. Това са възпоменателни блюда, издадени и връчени от двора на императора по повод 10-годишнина от управлението му.

    В колекцията на РИМ-Хасково две от тези сребърни блюда попадат, след като археолози, които работят в района на Сираково забелязват, че в един от дворовете на селска къща стопанинът храни кокошките си в съдове, които наподобяват цените предмети. Така се и оказва. Човекът обяснил, че ги е намерил при оран и няма представа, че става въпрос за императорски съдове, направени от често сребро, но пък му били много удобни, защото не ръждясват и ги ползва за хранилки на птиците дълги години. Така част от съкровищата на Лициний, попаднали в Тракия след битката при Кибале, когато при отстъплението си императорът взима голяма част от тях със себе си, са спасени за поколенията.  Като част от тези съкровища, в зала „Археология“ могат да се видят и лабриси. Лабрисът е  двустранна бойна или церемониална брадва, която се счита за царски символ в Средиземноморието.

    Интересна сред притежанията на музея в Хасково е и сребърна чаша, запазен от римско време с надпис, посветен на император Юстиниан и жена му. Тя е намерена край село Нова надежда, където е имало крепост. Предполага се, че е донесена по българските земи от управителя на калето, който най-вероятно е присъствал на сватбата на Юстиниан с Теодора или при провъзгласяването му за император на Византийската империя през 527 година.

    Чашата е символна, със вместимост 1 литър и по-скоро прилича на купа. Но това си има своето обяснение. Любопитен факт е, че римските чаши са в разлята форма в горната си част, тъй като според традицията при наздравица на пир, плиски от съдържанието на едната чаша трябвало да преминат в другата. Чрез това смесване на питиетата домакинът доказвал на госта си, че е добронамерен и гостоприемен, няма намерение да го отрови.

    В музейната експозиция е представено копието на Юстиниановата чаша, каквото имат и в Националния исторически музей. Оригиналът е в Хасково и е реставриран с течно стъкло, за да се запазят следите от времето по него, но и да се спрат влиянията му. Той е под специален режим на съхранение.

    Сребърна каничка с позлата от времето на траките е също сред гордостите на Музея. Тя е открита при разкопки край Симеоновград. В РИМ-Хасково е копието й, а оригиналът е в експозицията на Музейния център  до Александровската гробница. Заради фината изработка и като рядко срещан експонат, РИМ-Хасково ще се представи с нея в предстоящата изложба „Среброто на Тракия“, която организира НАИМ при БАН.

    Красимира Славова

    Източник: Haskovo.NET

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (1)

    • 1
      Хм
      хм
      1 -5
      19:53, 18 май 2023
      "Любопитен факт е, че римските чаши са в разлята ф... Виж коментара
    Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
    Последни новини