Министерският съвет (МС) отчете дефицит в размер на 641 млн. лв. от националния бюджет и още 21 млн. лв. по европейските средства за първото тримесечие на 2023 г. Това съобщи правителствената пресслужба в четвъртък.
По данни на министерството на финансите за същия период през 2022 г. е отчетен излишък от 294 млн. лв. Това означава, че за период от една година бюджетното салдо се е влошило с 957 млн. лв.
Новината идва на фона на предложението на правителството за проектобюджет за 2023 г., в който беше заложен рекорден за последните години дефицит от близо 12 млрд. лв. или 6,4 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Двете най-големи формации в парламента ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната - Демократична България“ казаха, че ще отхвърлят всички предложения за бюджет, в който е заложен дефицит от повече от 3% от БВП.
Запазването на дефицит до 3% е едно от условията, които София трябва да изпълни, за да бъде приета в еврозоната. През февруари зам.-председателят на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис каза, че дефицит от 6% ще бъде пречка за приемането на еврото в България.
По данни на Министерството на финансите за първото тримесечие на 2023 г. с 2,355 млрд. лв. нарастват приходите, помощите и даренията. Това е ръст от 18,6 % спрямо 2022 г.
Това обаче се случва при увеличение и на разходите за първото тримесечие на годината с 3,265 млрд. лв. или ръст от 27% спрямо 2022 г.
Към 31 март 2023 г. фискалният резерв е в размер на 12,6 млрд. лв., а година по-рано той е бил в размер на 7,45 млрд. лв.
Две седмици преди изборите в началото на април няколко медии разпространиха данни на Министерството на финансите, които станаха повод за спекулации за предстоящ „фалит“ на държавата. Това доведе до поредица от публични изяви на членове на правителството, които отрекоха спекулациите, обявиха финансовата ситуация за „стабилна“ и казаха, че ще предложат бюджет с дефицит от 3% от БВП.
В крайна сметка в края на април служебният кабинет все пак предложи бюджет с дефицит от 6,4% от БВП, а премиерът Гълъб Донев обвини предишните два парламента за дупките в бюджета.
През декември парламентът прие законите за бюджета от 2022 г. да продължат да действат и през 2023 г. Това се случи, след като кабинетът „Донев“ отказа да внесе проект за бюджет за 2023 г., защото според него служебно правителство няма право да задава финансовата политика на страната.
