Виолета Левкова получи оценка отличен 6.00 на Националната олимпиада по гражданско образование

Тя е абитуриентка и тази година завършва СУ „Проф.д-р Асен Златаров“. Получената висока оценка ѝ дава възможност да продължи образованието си по специалност в кой и да е Философски факултет в България. За да достигне до финала на олимпиадата, тя участва в проект „От хора за хора от сърце“, който след това описа и защити в последния кръг. Освен това финалистите трябваше да работят и по казус.

Теодора Кирякова: Как се случиха нещата при теб – реши да участваш в олимпиадата и затова участва в проект или след като участва в него реши, че можеш да го представиш?

Виолета Левкова:  Проектът е създаден още през 2021 г. в часовете по гражданско образование, от учениците на  11. и 12. клас. Тази година реших, че мога да представя проекта пред хората и да участвам в олимпиадата.  Питах останалите дали са съгласни и след това го оформих. Не беше трудно, защото аз от самото начало го разписвах – описвах дейностите и какво се случва.

Т.К.: Имаше ли кой да помогне?

В.Л.: Госпожа Деспина  Момчилова ме насърчи и ми съдейства да участвам в олимпиадата.

Т.К.: В какво се състоеше подготовката за участие?

В.Л.: Първо трябваше да предам разписания проект. След това беше оценен на общинско ниво, после и на областно. Там са го харесали  и така стигнах до национално ниво. Там вече познаваха проекта, но  трябваше да защитя всичко направено. За целта трябваше да подготвя презентация. В последния етап  ни зададоха  казус с обществено значение, върху който да рабтим.   Предложени ни бяха 3 казуса, аз избрах „Зъб за зъб“

Т.К.: Какво точно включваше казусът?

В.Л.: Беше свързан с бездомните кучета. Част от обществото в един град започва да се саморазправя с бездомните кучета – да ги убиват или тормозят.  Друга група от общността  се противопоставя на това. Двете групи протестират пред общината. Представих гледните точки на двете групи, трябваше да обясня защо протестират точно пред общината, какво е общото между тези две групи хора. Накрая изказах личната си позиция – насилието не е начин да се поправи коя и да е ситуация.

Т.К.: Очаквано ли беше класирането ти на националния кръг на Олимпиадата?

В.Л.: Като цяло за мен беше доста неочаквано. Това е моето първо участие на олимпиада и тази отлична оценка ми даде самочувствие. Струва си целия труд.

Т.К.: Присъства ли на защитата на другите  проекти? Имаше ли някой, който да те впечатли, някой  нестандартен?

В.Л.: Конкуренцията беше жестока. Имаше много интересни неща, но най-много ме впечатли проектът за „светлинното замърсяване“. За пръв път чух този термин и не се бях замисляла колко може да е вредна светлината нощем.

Т.К.: Ще се възползваш ли от възможността да учиш във философски факултет?

В.Л.: Още преди да участвам  знаех, че ще търся  да запиша подобна професия. След олимпиадата вече съм сигурна.

Т.К.: На олимпиадата имаше ли съпътстваща програма – срещи, дискусии, семинари?

В.Л.: Не, нямахме такава програма. Но след цялата умора и напрежение ни заведоха на екскурзия до резервата Сребърна.

Т.К.: Какво беше за теб участието ти в олимпиадата?

В.Л.: За мен беше стрес, но и много опит. За пръв път говорех пред такава аудитория – не ми беше лесно, но се справих и учудих себе си. Веднага след презентацията не можех да си спомня какво  съм говорила, но после постепенно всичко се завръщаше.

Т.К.: Би ли посъветвала другите да участват?

В.Л.: Да – това е полезен опит за всеки.

Теодора Кирякова