80 години се навършиха от спасяването на българските евреи. По този повод историците д-р Веселина Узунова и Милен Вълчев от Регионалния исторически музей в Хасково дадоха пресконференция пред медиите, по инициатива на БТА, която провежда прояви в цялата страна в пресклубовете по повод историческото събитие. В тази връзка в много хасковски училища са организирани различни мероприятия – изложи, конференции.

„Еврейското население е придошло в нашия град още през средните векове, още преди Възраждането, когато се образува еврейската махала „Хавра“ с всички постепенно прилежащи учреждения на консисториума, като изградената по-късно синегога, учреденото еврейско училище „Атиква“, по-късно има еврейска детска градина и т.н.“, разказа д-р Узунова. Тя заяви, че евреите в нашия град в края на 19-и и в началото на 20-и век са били около 600 души. Най-много на брой са били по време на интернирането на евреи от столицата и по-големи градове в Хасково, което става след приемането на Закона за защита на държавата. Така тук са придошли 1000 евреи, които предимно са настанени в домове на техни роднини евреи, а останалите са настанени в тютюнев склад. Еврейското население се е занимавало с търговия, занаятчийство, с афинитет към стопанския живот. Не са били отделяни или дискриминирани, били са наред с българите и турците, всички са работели заедно. Дружали са заедно, с изключение на смесените бракове. Има един единствен случай на смесен брак до 1944 г. Той е между дъщерята на един от най-богатите хасковски евреи Бохор Камхи, която се казва Софи и известният банкер Кирил Калинов – директор на популярна банка. Двамата бягат, защото баща й я обещал за жена на втория й братовчед в София. Тя отказва да се омъжи, защото се е влюбила в Кирил. Тя приема православното християнство и се прекръщава на София. Женят се, но баща й никога не признава този брак и няма позитивно отношение към потомството на семейството. Бохор Камхи напуска Хасково 1936 и 1939 г.

„Ако се върнем назад в европейската история, ние ще видим, че това противопоставяне между евреи и другите етноси, в България го няма“, каза Милен Вълчев. Антиеврейски настроения е имало в Руската империя, през 19-и век във Франция, Австро-Унгария, Германия. Тук това го няма, но все пак има някакви тежнения, които са под влиянието на това, което се случва най-вече в Нацистка Германия. Има Българи, за които това, което се случва в Германия на Хитлер е пример за тях и те смятат, че това може се приложи и в България. Това намира отражение и в местната преса през декември 1940 г.

„Законът за защита на нацията в България също е приет пак под натиск на Германия. Имало е противопоставяне в българския парламент“, заяви още Милен Вълчев. Историкът допълни, че в началото законът не се е изпълнявал толкова стриктно. Същинското му спазване започва през 1942-43 г. Тук се въвеждат определени ограничения, например в Хасково евреите е трябвало да пазаруват до 9:00 часа или след 17:00 часа. Можело да се къпят в баня всеки ден без петък.

Можело е да посещават само едно заведение в Хасково, това е сладкарница „Чарлстон“. Във всички други заведения не допускат и не сервират на евреи. Те са носили са звездата на Давид на ревера си, която трябва да е зашита от външната страна, за да се вижда. „Много от тях са я пришивали от вътрешната, като са кавали, че им е студено и затова са завъртали ревера навътре, за да не се вижда, че са евреи. Те са глобявани“, разказа д-р Веселина Узунова. Не е ясно колко глоби са били наложени. Тя заяви, че отношението към децата в училищата не е било особено дискримативно

Законът за защита на нацията и приетите репресивните мерки карат една част от евреите да се настроят противодържавно. Това обяснява факта, че много от тях олевяват и се включват в противодържавни актове, защото те смятат, че тази власт е несправедлива. Има няколко случая в Хасково на евреи, които участват в лявата съпротива, като някои от тях загиват.

Любопитен факт е, че в Хасково е бил интерниран Нисим Меворах – бащата на известния български писател Валери Петров, за който знаем, че юристът е автор на Закона за народния съд. Нещата се променят за гражданите от еврейски произход. 92% от евреите напускат България от 1945 до 1949 г. 52 000 евреи напускат България и остават едва 8000 души. До 1964 г. остават около 5000-6000 евреи да живеят в България.

„В Хасково няма прояви на насилие или физическа саморазправа с евреи“, каза д-р Узунова.

Вече след 9-и септември има много случаи на смесени бракове между българи и евреи, българи и турци.