Русия обвини Украйна, че е извършила удар с дрон срещу Кремъл на 3 май. Разпространените на 3 май в социалните мрежи кадри показват как дрон се взривява близо до мачтата за знаме на върха на сградата на Сенатския дворец на Кремъл в Москва, докато двама неидентифицирани души се изкачват по купола на сградата.
Това се посочва в дневния анализ на ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната (ISW).
Кремъл обвини Украйна, че е организирала "планирана терористична атака" с цел убийство на руския президент Владимир Путин, и уточни, че по време на атаката Путин не е бил в Кремъл и поради това не е пострадал.
Украински официални лица, включително украинският президент Володимир Зеленски, подчертаха, че Украйна не е извършила нападението.
Русия вероятно е организирала това нападение в опит да привлече вниманието на руската общественост към войната и да създаде условия за по-широка обществена мобилизация. Няколко показателя сочат, че ударът е бил вътрешно дирижиран и целенасочено инсцениран.
Руските власти наскоро предприеха стъпки за увеличаване на вътрешните възможности за противовъздушна отбрана, включително в самата Москва, и поради това е изключително малко вероятно два безпилотни самолета да са могли да пробият няколко слоя противовъздушна отбрана и да се взривят или да бъдат свалени точно над сърцето на Кремъл по начин, който да осигури впечатляващи изображения, уловени добре от камерата.
Геолокални изображения от януари 2023 г. показват, че руските власти са разположили системи за противовъздушна отбрана "Панцир" в близост до Москва, за да създадат кръгове за противовъздушна отбрана около града.
Удар, който избегне откриването и унищожаването на такива средства за противовъздушна отбрана и успее да порази толкова престижна цел като Сенатския дворец в Кремъл, би бил сериозен срам за Русия.
Незабавната, последователна и координирана реакция на Кремъл на инцидента предполага, че атаката е била вътрешно подготвена по такъв начин, че планираните политически ефекти да надхвърлят смущението.
Кремъл незабавно обвини Украйна в извършване на терористична атака, а руските официални реакции бързо се обединиха около това обвинение.
Ако нападението с дрон не беше вътрешно подготвено, то щеше да бъде изненадващо събитие. Много е вероятно официалната руска реакция първоначално да е била много по-неорганизирана, тъй като руските официални лица са се борили да създадат последователен разказ и да компенсират реторичните последици от явния информационен срам.
Кремъл не успя да създаде своевременен и последователен информационен отговор на други военни унижения, които не бяха по негова вина, включително падането на Балаклия и Херсон през септември и ноември 2022 г.
Бързото и последователно представяне на официалния руски разказ за удара подсказва, че Русия е организирала този инцидент в непосредствена близост до празника на 9 май - Деня на победата, за да представи войната като екзистенциална за местната публика.
Кремъл може да използва удара, за да оправдае отмяната или по-нататъшното ограничаване на празнуването на 9 май - действия, които вероятно ще засилят информационните усилия, представящи войната в Украйна като пряко застрашаваща руското отбелязване на почитани исторически събития. ISW вече е оценявала, че Русия използва редица мерки, за да представи войната в Украйна като екзистенциална за вътрешната си аудитория и да се подготви за по-широка обществена мобилизация.
Някои руски националистически военни блогъри се възползваха от удара на Кремъл с дрон, за да призоват Русия за ескалация на войната, въпреки че в момента тя не разполага с необходимия военен потенциал за това.
Много провоенни блогъри, включително пламенният националист и бивш руски офицер Игор Гиркин, разкритикуваха Кремъл, че е позволил на Украйна да премине множество руски "червени линии" без адекватни ответни мерки, и призоваха Русия да ескалира в отговор, включително като се насочи към украинския президент Володимир Зеленски и други украински ръководители.
Тази секта от военни блогъри подчертава собственото си смущение от удара в Кремъл, сравнявайки го с унижението на един германски граждански пилот, който през 1987 г. приземи малък самолет близо до Кремъл.
Други руски милблогъри, включително такива с близки до Кремъл връзки, критикуваха високата степен на възмущение в руското информационно пространство.
Тези военни блогъри до голяма степен се застъпваха срещу ответната военна ескалация с мотива, че този удар не променя оперативната или стратегическата ситуация във войната, като вместо това призоваваха за предпазлив отговор, признавайки укора на смущението от удара.
Тези съобщения от прокремълските военни блогъри биха могли да подкрепят оценката, че целта на тази атака под фалшив флаг е била по-скоро да оправдае засилените мобилизационни мерки, отколкото някакъв вид ескалация.
Възможно е Кремъл да планира провеждането на други операции под фалшив флаг и да увеличи дезинформацията преди украинската контраофанзива, за да увеличи вътрешната подкрепа за войната. На 2 май Центърът на украинската съпротива съобщи, че руските сили в Брянска и Курска област са получили украински униформи, за да проведат операция под фалшив флаг в пограничните райони.
На 3 май Центърът на украинската съпротива съобщи, че руските сили могат да симулират вземане на заложници, и отбеляза, че в Иванивское в Курска област и Ямное в Брянска област са пристигнали отряди "Щурм" на руския 13-и гвардейски танков полк (4-а гвардейска танкова дивизия) и 1-ви мотострелкови полк (2-ра гвардейска мотострелкова дивизия) на 1-ва гвардейска танкова армия от Западния военен окръг.
13-и гвардейски танков полк претърпява огромни загуби в началото на войната в Черниговска област и през есента на 2022 г. по време на украинската контраофанзива в Харковска област.
Това съобщение, че елементи от 13-и гвардейски танков полк се намират в Брянска или Курска област, предполага, че полкът не е в Украйна и не е готов да се върне в битката. Руските военни блогъри засилиха твърдението на държавната медия RT, че украинските сили подготвят провокация срещу Приднестровието и ще се опитат да влязат в Приднестровието между 9 и 15 май.
По-рано Кремъл се опитваше да представи Украйна като екзистенциална заплаха за териториалната цялост на Русия и да предупреди за предполагаеми украински провокации, които ще бъдат проведени в Молдова.
Финансистът на групата "Вагнер" Евгений Пригожин неоснователно заяви на 3 май, че украинската контраофанзива вече е започнала, вероятно за да използва тревогите в информационното пространство и да призове за увеличаване на руската военна подкрепа за офанзивата на "Вагнер" в Бахмут. В аудиозапис, публикуван на 3 май, Пригожин казва, че според него Украйна вече е започнала контранастъплението си, и цитира увеличаване на украинската активност "по периметъра" на фронта "Бахмут".
Пригожин също така твърди, че фланговете на Вагнер, които в момента се държат от конвенционалните руски въздушнодесантни войски (ВДВ), "не са в най-добро състояние", и заявява, че няма да спекулира доколко те са надеждни, за да запази "вежливост".
Коментарът на Пригожин за състоянието на фланговете вероятно е тънко прикрита критика към руското Министерство на отбраната (МО) и способността му да помогне на Вагнер да удържи Бахмут и навежда на мисълта, че Пригожин обвинява МО, че не е в състояние да удържи украинските локални контраатаки в Бахмут. Пригожин заключи, че очаква през следващите няколко дни да започне по-"активна фаза" на контраофанзивни действия.
Вероятно Пригожин използва това твърдение, за да се възползва от продължаващите опасения в руското информационно пространство относно украинска контраофанзива и да лобира за увеличаване на подкрепата за Вагнер на фона на продължаващите молби към руското МО да предостави на Вагнер повече боеприпаси за настъплението му към Бахмут.
ISW не е забелязала допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията на Пригожин и не смята, че около Бахмут е започнала украинска контраофанзива.
През нощта на 2 срещу 3 май руските сили нанесоха удар по Украйна с безпилотни самолети Шахед-131/136. На 3 май украинският генерален щаб съобщи, че руските сили са атакували украинската територия от Брянска област и югоизточния бряг на Азовско море с 26 ирански безпилотни самолета Шахед-131/136 и че украинската противовъздушна отбрана е свалила 21 от 26-те самолета.
Военната администрация на Киевска област заяви, че руските сили са атакували Киевска област за трети път в рамките на шест последователни дни.
Южното оперативно командване на Украйна съобщи, че безпилотни самолети Shahed са били насочени и към Кировоградска и Николаевска област.
Основни изводи
- Русия обвини Украйна, че е извършила удар с дрон срещу Кремъл.
- Русия вероятно е инсценирала това нападение в опит да привлече вниманието на руската вътрешна аудитория към войната и да създаде условия за по-широка обществена мобилизация.
- Бързото и последователно представяне на официалния руски разказ за нападението предполага, че Русия е организирала това нападение в непосредствена близост до празника на 9 май - Деня на победата, за да представи войната като екзистенциална за своята вътрешна аудитория.
- Някои руски националистически военни блогъри се възползваха от удара на Кремъл с дрон, за да призоват Русия за ескалация на войната, въпреки че в момента Русия не разполага с военни възможности за това.
- Възможно е Кремъл да планира провеждането на други операции под фалшив флаг и да увеличи дезинформацията преди украинската контраофанзива, за да увеличи вътрешната подкрепа за войната.
- Финансистът от групата "Вагнер" Евгений Пригожин неоснователно заяви на 3 май, че украинската контраофанзива вече е започнала, вероятно за да използва тревогите в информационното пространство и да призове за увеличаване на руската военна подкрепа за офанзивата на "Вагнер" в Бахмут.
- През нощта на 2 срещу 3 май руските сили нанесоха удар с безпилотен самолет Шахед-131/136.
- Руските сили продължиха ограничени наземни атаки в района на Кременна.
- Руските сили продължиха да постигат успехи във и около Бахмут и продължиха да провеждат сухопътни атаки по линията Авдиевка-Донецк.
- Руските сили нанесоха тежки въздушни и артилерийски удари по западния (десния) бряг на Херсонска област.
- Руските власти продължават да стимулират военната служба, като предоставят социални помощи на семействата на участниците във войната.
- Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) заяви, че е предотвратила "терористична" атака срещу трима кримски служители.