Нашата именита съгражданка и ярко талантлива жена открива на 2 май от 18 часа в зала „Петър Стайков” на КДК юбилейна изложба живопис и скулптура. Тя се представя 21 пластики – 14 бронз, 3 камък и 4 шамот, с 31 живописни платна и 5 акварела.
Елка е завършила Националната художествена академия, специалност скулптура в класа на проф. Иван Мандов. Участвала е в десетки местни, регионални и национални изложби. За първи път показва себе си пред смолянчани през 1977 г. в Общата художествена изложба „Родопа”. Тогава младата и амбициозна ваятелка се нарежда до имената на: Анастас Стайков, Светлин Русев, Любомир Самарджиев, Вълко Гайдаров, Петър Стайков, Сули Сеферов, Кеазим Исеинов, Бойчо Григоров, Михаил Карапаунов... Нейното име стои върху афиша на всички следващи изложби „Родопа” – през 1979-а, 1985-а и 1987 година, както и на афиша на три национални експозиции на учители-художници от страната.
Първата творба сътворена от ръката на Елка Василева е „Родопско момиче”, дипломната й работа в академията. Изпитната комисия я оценява с отличен, а професорите Мандов и Гондов я докладват пред Държавната комисия с препоръка да се изпълни в камък и украси двора на Средното музикално училище в с. Широка лъка. Друга емблематична нейна скулптура е „Легенда за невястата”, извисила се над Смолян, за да напомня на всички нас, че жената е способна да прави онова, което мъжете не могат.
Талантът на Елка Василева-Пашалиева е оставил безценни следи в Златоград – релеф на ген. Черевин, в Соколовци на Киряк Кехайов, в Устово на Димитър Македонски, в Смолян на Атанас Беров, Дичо Петров и Кирил Маджаров, декоративни пана в читалище „Родопска просвета” в Девин и хотел „Смолян”, керамично пано в почивна база на АЕЦ „Козлодуй” край Враца...
Елка е дългогодишен педагог, съпруга и майка, отгледала щастливо своите две дъщери, уважавана тук и в столицата, близка на Георги Чапкънов, Илия Илиев, Красимир Прахов, Димитър Серезлиев, Михаил Карапаунов, членува в Групата на художниците от 1979 година...
Творбите й изпълват залата с хубост и огнена красота. Когато човек гледа това изящество, неволно възкликва: „Благословена да е ръката ти, Елке, ръката, която обслужва безсмъртието и неутолимия творчески дух!”