Кърджали е нов град.Първите стъпки на урбанизация на малкото селце на река Арда започват още с освобождението му през 1912 г.Реално обаче първият строителен бум и целенасочена урбанизация са регистрирани през тридесетте години на миналия век,когато градчето се превръща в административен и стопански център на Източните Родопи и когато в него се установяват стотици бежанци от Беломорска Тракия.Тогава се построяват както обществени и индустриални сгради,така и много домове.Тези домове отдавна ги няма.Последните бяха заличени с настоящият бум на строителството ,който бележи поредната урбанизация на града.

Кърджали  загуби голяма част от ранното си архитектурно наследство през последните две десетилетия. В централната част на града не останаха къщи ,свидетели на урбанизация  от тридесетте години на миналия век. Пропуснахме да имаме и етнографски комплекс, обособен като улица на занаятите. Вместо това се издигат нови кооперации.Вярно е, че придават модерен облик на града,но  той загуби строителните свидетелства от миналото.

  Последният етап на урбанизация бе предшестван в навечерието на прехода ,когато бяха съборени по класово-партийни съображения  домове на заможни българи,включително  къщата на индустриалецът Руси Русев.Тя бе съхранена заедно с мебелите и пердетата.Русев бе човекът пуснал електрическо осветление на града.Но това не помогна.

След демократичните промени държавата абдикира от тежката и отговорна задача по опазването,поддръжката и реставрацията на архитектурните паметници в градовете.Националният институт за недвижимо културно наследство води  регистри но с ограничени правомощия..Формално на собствениците на къщи,паметници на културата се позволява да печелят от тях,като късат билетчета.Те обаче трябва да поддържат имотите.Това на практика се оказва непосилно,особено при повече наследници.

 Въпреки това предприемчиви хора в близкия на Кърджали  Златоград успяха да създадат етнографски комплекс.И Кърджали имаше този шанс.От Националния институт на паметниците на културата,предшественик на НИНКН бяха заснели архитектурно 17 къщи по пътя за Енчец.Планираше се там да стане улица на занаятите.Така вместо на бордеи в ромската махала туристите щяха да се наслаждават на архитектурен резерват.

 Днес не е ясна съдбата на документацията на тези 17 къщи.Тя се съхраняваше в Регионалния исторически музей.По наша информация тя е пострадала при течове на покрива.По повод публикуваното директорката на Регионалния исторически музей Даниела Коджаманова поясни,че документацията от архитектурните заснемания на старите къщи ,депозирана от бившия Национален институт за паметниците на културата се съхранява надлежно.

Георги Кулов

Снимки:Къща от тридесетте години на миналия век в центъра на Кърджали

       Новопостроена кооперация на нейно място.