Как да оцелеят 52-те български висши училища в демографската криза, която предстои да ги засегне още по-сериозно през следващите няколко години? "Демографското състояние на България - тенденции и перспективи за развитие пред висшите училища" бе тема на анализ на Георги Стойчев от Института "Отворено общество", представен пред Съвета на ректорите и служебния министър на образованието проф. Сашо Пенов на 16 март 2023 г.

Каква картина обрисува пред ректорите Стойчев на Съвета на ректорите, проведен в Медицинския университет в Пловдив?

Капацитетът на българското висше образование е два пъти по-голям от реалния брой на студентите и продължава да нараства. Второ, през последните 10 години ние загубихме 1/5 от студентите в България. Това са близо 50 хил. студенти, или трите най-големи университета в България взети заедно.

Този удар беше понесен от някои висши училища и професионални направления много по-тежко, отколкото от други, защото спадът на студентите беше съсредоточен в определен тип професионални направления, например „Икономика“ „Администрация и управление“, докато в други видяхме нарастване на броя студенти през този период, като „Педагогика“. Студентите в „Икономика“ падат два пъти за този период, докато имаме почти двойно увеличение на студентите по педагогика.

Откъде могат да бъдат намерени нови студенти до края на това десетилетие?

Има три източника. Първия го наричам „демографски бонус“.

Демографската картина в България е доста нерадостна. Непрекъснато виждаме спад в броя на ражданията в страната. Миналата година в България са се родили почти два пъти по-малко хора, отколкото през 80-те години на миналия век.

В тази нерадостна картина има едно светло петно. То се отнася до родените в периода 2003-2009 г., когато в България имахме непрекъснато повишаване на раждаемостта в страната. През този 7-годишен период са се родили около 7% повече българи, отколкото в предходния 7-годишен период. Точно родените в този период сега им предстои да преминат през системата на висшето образование.

Ако гледаме само периода до края на десетилетието, спокойно можем да кажем, че тогава ще станем свидетели, първо, на увеличаване на приема и това вече е факт - през последните две години всяка година имаме увеличение на приема. Второ, догодина ще видим реално увеличаване и на броя на студентите.

В рамките на десетилетието ще имаме между 7 и 10% повече студенти, отколкото в момента.

Този демографски бонус е еднократно явление. След като премине тази вълна, след 2028 г. ние очакваме нов, по-дълбок и по-рязък спад в броя на студентите.

Неравенствата

Потенциален източник за увеличаване броя на студентите е свързан с неравенствата. В България има крещящи неравенства по отношение на участието във висшето образование на различните етнически групи. Висшистите сред самоопределящите се като българи са 29%, сред турците те са 8%, тоест близо четири пъти по-малко, а сред ромите те са 40 пъти по-малко – 0,8%.

Ако тези неравенства не съществуваха, в момента в системата на висшето образование в момента щяхме да имаме 20 хил. студенти повече.

Имаме удвояване на дела роми и турци, които са завършили средно образование през последните 10 години и на хората с висше образование. Ако този процес бъде подкрепен, мисля, че висшите училища ще спечелят, особено тези, които не могат да разчитат на компенсиране със студенти от чужбина.

Едно от нещата, които трябва да се направят е в системата на средното образование да се окуражат тези деца, които достигат до 12. клас, да се явят на матури и да ги вземат. Има много средни училища, от които от паралелката в 12. клас се явяват едно или две деца на матури, останалите – не и оттам пътят им към висшето образование е затворен.

Привличане на студенти от чужбина

Има висши училища и професионални направления, при които е мираж идеята, че загубата на студенти от България може да бъде компенсирана със студенти от чужбина. Но не при всички е така.

Като източник светът е голям и можем да привличаме оттам студенти колкото си искаме. Там ограничения няма. Всичко зависи от нашите способности. През последните 10 г. делът на чуждестранните студенти се удвои и в момента е 8%. 8% е точно средното ниво за страните членки на ЕС. Ние сме достигнали този европейски стандарт.

Достатъчен ли е? Отговорът е НЕ, защото България продължава да бъде нетен износител на студенти. Българските студенти в чужбина са около 25 хил., чуждестранните в България са около 16 хил. Тоест има отрицателен баланс от около 7000, 8000 студенти.

Ако искаме да балансираме изтичащите студенти с внос на студенти, трябва да се стремим да постигнем 12%, 13% дял на чуждестранните студенти в България. Според мен това е една напълно оправдана национална цел. Ние към момента нямаме национална цел. Имаме една стихийна политика, тоест дори нямаме политика по отношение привличането на чуждестранни студенти.

Има страни в региона, които постигат този резултат: Унгария, Чехия, Прибалтийските републики.

Трябва да се отбележи с гордост, че България е №1 на Балканите по този показател.

Откъде може да привлечем чуждестранни студенти

Нашите чуждестранни студенти идват основно от Гърция, Великобритания, Украйна, Германия и въобще от Европа. 88% от чуждестранните ни студенти идват от ЕС или други страни в Европа, 12% идват извън Европа. Тоест ние сме много силно евроцентрична образователна система.

Какъв е проблемът с това?

Проблемът е, че и Европа, както и България, е със стагниращи пазари. Населението и в Европа, и в България намалява, докато населението на света расте. Студентите от света растат, но ние почти не участваме на глобалния пазар.

Много често използваме израза: „Мястото на България е на европейския образователен пазар“. Според мен е време да направим редакция на този израз и да говорим за мястото на България на глобалния образователен пазар. Вижте структурата, когато сравним чуждестранните студенти в България с тези в ЕС: докато при нас близо 90% идват от Европа, в Европа над половината идват от други места на света.

Индия и Китай формират най-голямата група чуждестранни студенти. Например във Великобритания 1/3 от чуждестранните студенти идват от тези две държави. В Латвия – близо 1/3 идват от Индия. В Украйна преди войната има 80 хил. чуждестранни студенти, една трета от тях са от Индия.

Чуждестранните студенти от Индия в България са 3%, от Китай – под 1%. Тоест ние отсъстваме от този пазар. Може би разумна бъдеща политика е диверсифициране на пазарите, от които привличаме чуждестранни студенти и ориентиране към глобалния пазар, а не толкова към европейския.

В кои направления привличаме чуждестранни студенти

Разбира се, "Медицина" доминира като дял на студентите общо в съответното направление. Най-много чуждестранни студенти имаме в "Медицина", "Стоматология" и "Ветеринарна медицина".

Но ако погледнем дела на студентите в отделните направления от чуждестранните студенти в страната като цяло, виждаме, че икономика се нарежда на трето място с 5%.

Ако погледнем чуждестранните студенти в "Икономика", "Администрация и управление" и "Туризъм", ще видим, че всеки 10-и чуждестранен студент е в тези направления.

България има много изкривена картина на чуждестранните студенти по отношение на профила им. Ние привличаме огромно количество чуждестранни студенти в медицина, 58% от всички чуждестранни студенти са в направления, свързани със сектора на здравеопазването. Средното за ЕС е 13%. България е абсолютният лидер в ЕС по концентрация на чуждестранни студенти по медицина. Заради тази висока концентрация страната държи 4% от европейския пазар на чуждестранните студенти по медицина, въпреки че като цяло, и като население, и като студенти сме под 1% от общото количество, тоест ние сме на 9-о място в Европа по абсолютен брой на чуждестранни студенти в направление „Медицина“. Изпреварват ни държави, които са много по-големи от нас като население и образователна система.

В Европа направлението с най-много чуждестранни студенти е „Бизнес и администрация“.

Празните места за студенти с българска народност и от Северна Македония

Сега две трети от тези места остават незаети.

Какво да направим с тях?

Ресурс за финансиране на тези места има в бюджета. Има две възможни алтернативи. Едната е да проявим солидарност с Украйна и да приемаме украински студенти на тези места. Втората е, ако няма възможност по технически, политически причини, тези места, които остават незаети, а те са около 1200, да бъдат дадени на висшето образование и в тях да бъдат приети български студенти по държавна поръчка.

В заключение

До края на това десетилетие има реалистичен шанс броя на студентите в България да нарасне със 7-10%, което означава 10-15 хил. студенти повече от тези, които имаме в момента. Напълно реалистично е да преследваме целта за увеличаване дела на чуждестранните студенти до към 12%, за да балансираме тези, които излизат от страната и тези, които влизат. И би била разумна цел да диверсифицираме типа чуждестранни студенти и пазарите, от които привличаме чуждестранни студенти, за да не оставаме толкова зависими от Европа.