Забавяне на икономическия растеж до 1 на сто през 2023 г. и възможен краткосрочен спад на БВП на тримесечна база (спрямо предходно тримесечие) прогнозира Институтът по икономика и политики към Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съобщиха от висшето училище на интернет страницата си.
Годишният доклад на изследователското звено предвижда ускоряване на растежа на БВП до 2,6 на сто през 2024 година, но само при условие, че значителните външни и вътрешни рискове не се реализират. В същото време се очаква инфлацията да остане висока, но в рамките на едноцифрени темпове и от 13 на сто през 2022 г. средногодишната й стойност през 2024 г. да е 7,5 на сто.
Сериозно внимание изискват структурните проблеми в икономиката, заради които тя рискува да губи все повече своята конкурентоспособност под натиска на ниската си ефективност. Освен високата енергоемкост и ресурсоемкост, демографската криза и свитото предлагане на труд водят до двуцифрен растеж при трудовите възнаграждения, а това заплашва българското производство да достигне ценови равнища, при които няма да е конкурентоспособно на международните пазари, предупреждават от Института.
"Прогнозираме растежът на реалния БВП на България през 2023 г. да се забави до 1 на сто (спрямо 3,3 на сто през 2022 г.), което ще се определя от преустановяването на тенденцията към натрупване на запаси в икономиката и формирането на отрицателен принос на нетния износ, докато вътрешното търсене ще продължи да допринася положително. Фактори, които ще влияят в посока отслабване на стимулите за поддържане на високи наличности от запаси, са оскъпяването на кредитния ресурс, подобряването на функционирането на глобалните вериги за доставки и понижението на цените на основни суровини. Отрицателният принос на нетния износ ще се дължи на прогнозирания по-висок темп на растеж на вноса спрямо износа на стоки и услуги", сочи един от изводите в документа.
Други изводи на доклада са:
Очаква се през 2023 г. бюджетният дефицит да достигне 7 на сто от БВП (при 3 на сто максимално допустим праг за еврозоната) или близо 12 млрд. лв., ако не се вземат мерки за ограничаване на разходите и увеличаване на приходите; Грешки във фискалната политика на последното редовно правителство доведоха до по-скъпо финансиране на бюджетния дефицит; България не би могла да влезе в еврозоната през 2024 година, дори ако към нея се приложат същите компромиси, които се направиха спрямо Хърватия. Отклонението на инфлацията спрямо страните с най-добра ценова стабилност е много по-голямо.
На какво се основава прогнозата?
Институтът е разработил индикатор за ранно предупреждение, който включват 5 основни индикатора за навременна информация какво е състоянието на икономиката. Това са верижните темпове на изменение на индексите на производство в промишлеността, строителството и услугите; индикатор за икономическите нагласи в икономиката, съставян от ЕК; равнището на безработица по данни на агенцията по заетостта; PMI индекс за еврозоната (бел. реп. индекс, измерващ общата бизнес активност), която е основен търговски партньор на България. Тези индикатори се използват за обясняване и прогнозиране на развитието на верижния темп на изменение на реалния БВП. Точно на база на тяхната динамика и представянето им към края на месец януари 2023 г. се извежда прогнозата за 50 на сто вероятност икономиката да навлезе от фаза на "висок растеж" в такава на "нисък растеж". Същевременно се отчита и повишение на вероятността реалният БВП да отбележи спад на верижна база в краткосрочен период.
Пазарът на труда
Несигурност пред прогнозата произтича също от задълбочаване на спиралата между заплатите и цените, което е предпоставка за създаване на инфлационна инерция, по-ниска покупателна способност на домакинствата и възможна загуба на ценова конкурентоспособност на експортно ориентираните фирми спрямо търговските партньори на България, посочват от института. По-бързият растеж на компенсацията на един нает спрямо производителността на труда доведе до нарастване на разходите за труд на единица продукция с 14,9 на сто на годишна база.
По-дългосрочно действащите фактори оказват трайно негативно влияние върху пазара на труда. Демографското развитие показва постоянно намаляващ брой на населението на страната, което се съпътства с все по-малък брой хора в трудоспособна възраст. Отрицателният естествен прираст (значително по-висока смъртност спрямо раждаемост) се съчетава с миграция на населението най-вече към страните от Европейския съюз (но също така Великобритания и Съединените щати).