Инициативна група от Дрангово с поход до границата


След близо тримесечна зимна пауза Инициативната група „По стъпките на миналото – към бъдещето на Дрангово“ възстанови посещенията на исторически, културни и природни забележителности в землището на Дрангово. Първият пролетен поход се състоя тази неделя. На сборния пункт до Ловния дом в местността Римския мост се събраха около шестдесет души, като една трета от тях бяха деца. Пристигнаха от Дрангово, Бенковски, Златоград, Кърджали, Рудозем и от други населени места. За първи път се включи група туристи от Кърджали. Най-младият участник беше седемгодишният Джордж Демирев, второкласник в Средно училище „Петко Р. Славейков“ в Кърджали, а най-възрастният – жена на 70 години от махала Куцовска, която живее в Бенковски. Тя беше дошла с трите си дъщери, двамата си зетя и внуците. Имаше и други семейства от Дрангово, Бенковски, Златоград и Кърджали.
Първоначално походът беше обявен до местността Синия вир край Махала Джангаловска, където се намира едноименния вир. Той е част от река Дранговска, която в горната част хората я наричат Семова ряка. Когато групата стигна до там тя реши да продължи до границата. Според някои маршрутът, който беше пълен с изненади, е бил към единадесет километра. На места се наложи във водата в реката да се слагат камъни, по които да се минава, както и да се използват други способи за безопасност по време на дългия преход.
От Римския мост до Куцовския магазин групата се придвижи с автомобили. От там тя пое пеша по маршрута. Водач бе Росен Хаджиев от махала Карафезовска, който живее в Бенковски. Той се оказа добър познавач на района и всички останаха доволни от помощта му. Най-напред групата се спря да Куцовската воденица, от която са останали само руини. След това продължи към училището в махала Куцовска, което се намира над воденицата. Тук в ролята на екскурзовод влезе Валери Ковачев от Инициативната група. Той запозна накратко присъстващите с историята на закритото училище, което е създадено през 1939 г. Първият учител в него е бил Дочо Шипков от Ловеч, който след това става партизанин и виден български комунист, герой на социалистическия труд.
От училището групата се насочи към Джангаловската воденица, от която също са останали само руини. От там тръгна по десния бряг на Семова ряка към Синия вир. Водопадът, чистота и ромоленето на водата плениха всички. Насядаха около него да се полюбуват на красотата му и девствеността на природата. Чуха се разни митове и легенди, че във вира има заровено злато, че от Синия вир към Голямата чука имало галерия, от която в миналото са копаели златна руда.
Следващата спирка беше местността Бесения бук. Твърди се, че там е имало голям бук, на който разбойници са бесели хора, които са се връщали от пазар Гюмюрджина, като първо ги ограбвали. Бесеният бук е бил поразен от гръмотевица и вече го няма. Но са останали други вековни букови дървета, които са били до него.
Вместо назад групата реши да продължи напред към паметника, издигнат в чест на признателност за героичния подвиг на граничарите антифашисти, организатори на въстанически групи през Септемврийското въстание 1923 година, който се намира на самата граница. Въпреки стръмния и трудно проходим терен, обрасъл с дървета и храсти, тя пред нищо не се спря. Изкачи върха, където усети силата и студа на вятъра. Мнозина останаха разочаровани, че плочата не се поддържа, трудно разчетоха какво пише на нея. Много по пролетни цветя по пътя и ливадите – минзухари, синчец, иглика и особено естествените находища от кокичета в планината край самата граница повдигаха настроението на участниците в похода.
От там групата поде по пътя към граничната застава край махала Арабаджийска. Преди да тръгне Аксиния Баткаджова – Енчева и дъщеря й Джулияна изпълниха на върха песента „Я кажи ми, облаче ле бяло“, а по пътя подхванаха китка родопски песни. Към тях се присъедини и другата дъщеря на Аксиния – Алехандра. Включиха се и още родопски гласове.
Когато пристигнаха на заставата участниците в похода още веднъж се сблъскаха с разрухата – разкапващи се сгради.
И този път беше спазена традицията. В края на похода на всички деца, участвали в похода, получиха Лист на родолюбеца. След всеки поход на всяко дете се връчва такъв лист.
Кърджали бг вести
 

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Случаен виц

Последни новини