Смятам, че е напълно нормално и е достигнато времето, в което всички платформи, които предоставят стрийминг услуги на територията на България, би трябвало да плащат отчисления към фонд „Българско кино“. Това коментира изпълнителният директор на Националния филмов център (НФЦ) Петър Тодоров по време на седмия форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия, който се състоя в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
„Идеята е от абонаментните такси, които те събират на територията на България, да отделят процент, който в различните европейски държави е между един и шест процента, за произвеждане на локално съдържание, в случая – българско. Доста държави от Европейския съюз го въведоха, последно Румъния преди около два месеца, където процентът е четири процента“, коментира пред БТА Тодоров. По думите му, подобна инвестиция в локално съдържание води до развитие на професионалисти и екипи.
Изпълнителният директор на НФЦ посочи, че средствата от фонда могат да бъдат насочвани към малки грантове, постпродукция на филми или развитие на сценарий. „Има няколко пътя, които смятаме, че ще можем да направим заедно“, допълни той.
Заповед за събиране на работна група във връзка със създаването на фонд „Българско кино“ Тодоров очаква да може да бъде издадена в НФЦ до края на месец март. Тази работна група ще бъде до десет човека с представители на Министерството на финансите и на Министерството на културата, каза той. В нея ще бъде направен анализ на опита на всички европейски държави, които вече са въвели тази схема и ще се търси решение, което да е подходящо за българската филмова индустрия, коментира още Тодоров.
„Това е инструмент, познат в цяла Европа. Над 250 фонда функционират в Европейския съюз и на национално ниво, и паневропейски, и регионални общински и от тази гледна точка това е една мярка, която закъсня с 30 години в рамките на българската филмова индустрия“, каза пред БТА д-р Диана Андреева от центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика при УНСС.
На форума тя представи данни за развитието на българската филмова индустрия в периода от 2008 до 2021 г. „Можем да кажем, че с изключение на преките чуждестранни инвестиции, за разглеждания период имаме трицифрен ръст“, посочи д-р Андреева.
Според нея, кризата около пандемията е повлияла в много голяма степен основни показатели като добавена стойност, оборот и преките чуждестранни инвестиции. По отношение на добавената стойност, основен двигател през 2021 г. е не филмопроизводствената дейност, а техническите услуги, или постпродукцията, допълни д-р Андреева.
„В различни периоди филмовата индустрия или филмовите дейци влизаха в регистъра на независимите артисти, в други – не бяха отчитани и се считаше, че няма нужда те да влизат в рамките на независимите артисти“, разказа тя и допълни, че съсловието на българската филмова индустрия е първото, което излезе на свободния пазар. От тази гледна точка, и заетите, и наетите следва да влизат в регистъра на независимите артисти, каза д-р Андреева. По думите й, в края на месец май ще бъде предложена концепция за закон за статута на артиста. Той би регламентирал, на основата на ковид кризата и проблемите, които имаше в най-голяма степен за независимия сектор, социални и фискални мерки такива, каквито са познати от страните членки на Европейския съюз.
Според данните, представени на форума в УНСС, едно домакинство в България е отделяло средно по 6 лв. за кино, театър и концерти през 2021 г. На територията на София тази сума достига до 13 лв.
Над 60 процента от населението е посочило, че през 2022 г. не е ходило нито веднъж на кино през 2022 г., показва проучване, представено по време на събитието от Янина Танева от „Фабрика за идеи“. Такъв отговор са дали над 83 процента от анкетираните, които са на възраст над 55 години.
На седмия форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия присъстваха още заместник-министърът на културата Марина Василева, заместник-ректорът на УНСС проф. Матилда Александрова, продуцентът Галина Тонева, Виктор Божинов, Стефан Командарев, Лъчезар Велинов и др.
