Има хора, които приличат на дом – присядаш кротко до тях и душата ти се прибира у дома. На тях можеш да кажеш всичко, да споделиш скритите си мисли и страхове, да изплачеш болките си. знаеш, че тези хора ще те разберат и няма да предадат доверието ти.

Има хора, които приличат на храм – те са убежище и вяра. Те запалват искрата, когато вече е угаснала. Те ви връщат надеждата, че всичко е възможно. Те ви подават ръка и ви помагат да се изправите, за да продължите напред.

Има хора, които са ангели – без да подозират. Те съществуват чрез добротворчеството си. Те носят светлина у себе си и разпръскват светлина на другите.

Тези хора задължително трябва да срещнеш в живота си. Срещнеш ли ги, направи всичко възможно да ги запазиш. Те са като пътеводна светлина, ваша опора и упование, светлина и далечен фар в необятния хоризонт. Те винаги ще ви привеждат през мрака и няма да очакват отплата за това.

Има хора, без които трябва да продължим напред. От тях взимаме уроците и посланията, които да ни направят по-силни и по-мъдри. Ако е трябвало да са с нас, ще ни настигнат.

Не се обръщайте назад. Отсявайте познанствата и приятелствата си – на едни хора им липсват усмивките – подарете им; на други им липсва надеждата – дайте им от своята; на трети им липсва душата – подминете ги.

Животът е като пъзел, а хората в него сме изгубените парчета. Не се опитвайте да намерите насила сродните си души – ще разберете, щом ги срещнете и парченцата пъзел ще паснат веднага и с лекота.

Не пропускайте ценните мигове и безценните хора.