В днешния си брой в. "Вашингтон пост" подробно се спира на двете знакови речи на президентите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин, произнесени в навечерието на първата годишнина от войната в Украйна, в които двамата лидери "демонстрираха крайно противоположни светогледи".
Президентът Байдън отново призова световните нации да се ангажират с единна защита на Украйна, като заяви, че световната демокрация е поставена на карта и обвини Русия в извършване на престъпления срещу човечеството чрез "отвратителните" си действия срещу цивилни. Американският президент си служеше с помпозни изрази, за да представи войната като един от фронтовете в световната борба между автокрацията и демокрацията, пише "Вашингтон пост".
Няколко часа по-рано руският президент Путин за пореден път нападна "неонацисткия режим" в Украйна, и драматично обяви, че Москва суспендира участието си в "Нов СТАРТ" - последното останало в сила споразумение между Русия и САЩ, касаещо ядрените оръжия.
Посещението на американския президент във Варшава е значимо събитие за поляците. Полските лидери са притеснени, че победата на Русия в Украйна може да окуражи Москва да се насочи и към тяхната страна, отбелязва американското издание.
Решението на Байдън да произнесе знаковата си реч именно във Варшава е ключова тема и в сп. "Политико". Почти през целия предишен двувековен период Полша се намира точно там, където сега се намира Украйна - на фронтовата линия на решаващия за Европа сблъсък между автокрацията и либерализма, воден със силата на идеите, а често и с войски и оръжия, пише изданието.
През по-голямата част от това време Полша е била на губещата страна. Нейната съдба остава нерешена, докато преди около две десетилетия тя не се озова в така наречения Запад и не стана член на елитните му клубове НАТО и ЕС.
Навремето "полският въпрос" е разкъсвал Европа. Когато поляците започват въстание срещу Русия през 1830 г., след като едно поколение по-рано страната им е била заличена от от картата на Европа, цар Николай Първи поставя въпроса: "Или Полша или Русия трябва да загине". Свободна Полша и авторитарна Русия не могат да съществуват заедно. Николай Първи потушава полското въстание, като обрича Русия, както пише руският писател Пьотър Чаадаев, на "собственото си поробване и поробването на всички съседни народи".
Оттогава насам Полша се превърна в кауза в западните страни по същия начин, по който и Украйна през изминалата година. А днес приликите с Украйна са стряскащи. Националните химни на Полша и Украйна започват с едни и същи думи - че народът им "все още не е загинал".
САЩ и техните съюзници бързо се мобилизираха, за да подкрепят украинците. Щедростта и продължаващото единство на Европа и Америка по отношение на Украйна със сигурност изненадаха Путин. Но "украинският въпрос" остава до голяма степен нерешен. Дискусиите във Вашингтон, Берлин и Киев са обхванати най-вече от въпроса какви оръжия да се предоставят или какви допълнителни санкции да се наложат.
Докато не се намери отговор на "украинския въпрос" с недвусмислено формулиране на крайните цели, последвано от решителни действия, е трудно да си представим траен мир в Европа. Този път крие сериозни рискове за Европа и нейния американски покровител, но алтернативата може да се окаже по-непривлекателна, предупреждава сп. "Политико".
В. "Ню Йорк таймс" поставя акцент върху обявеното вчера решение на Путин да суспендира участието на Русия в договора "Нов СТАРТ". Шансовете на Русия и САЩ да намерят начин да седнат на масата и да преговарят за заместващ договор бързо намаляват. Путин обяви решението си в критичен момент, тъй като Китай ясно заяви, че е решен да изгради ядрен арсенал с размерите на тези на Вашингтон и Москва. Международните инспектори вече откриха нови доказателства, че Иран постига бърз напредък в производството на ядрено гориво, близко до това, необходимо за направата на бомба. През уикенда Северна Корея проведе изпитания на собствена междуконтинентална балистична ракета. Всички признаци показват, че светът може би е на прага на нова ера на ядрен пробив.
Британският в. "Дейли мейл" поставя един важен акцент от европейската обиколка на Байдън – докато американският президент беше на изненадваща визита в Киев, Русия е извършила тест на междуконтинентална балистична ракета. Информацията бе оповестена вчера два източника на Си Ен Ен, отбелязва изданието, като пояснява, че Русия е тествала междуконтинентална балистична ракета "Сармат", известна и като "Сатана II". Москва е предупредила Вашингтон предварително, а американски длъжностни лица заявиха пред Си Ен Ен, че не смятат това за ескалация и че ракетните изпитания са били неуспешни, допълва "Дейли мейл".
Политикът от германската партия "Левите" Сара Вагенкнехт определи оповестеното суспендиране на участието на Русия в договора "Нов СТАРТ" като страшно и опасно, но въпреки това счита, че преговорите с Владимир Путин за прекратяване на войната за реалистични, пише "Зюддойче цайтунг". "Путин произнесе "военна реч", но последните сигнали, подадени от Байдън са "също толкова опасни", каза тя пред телевизия Цет Де Еф. От страна на САЩ няма никаква дипломатическа инициатива, никакво предложение. По този начин все по-голямата нестабилност се поражда и от двете страни. Но свят, пълен с ядрени оръжия, това е недопустимо, заяви Вагенкнехт.
