България е страната в ЕС с най-голям дял (30 на сто) на хората, определящи като нещо изключително важно за успяването в живота това да си се родил в богато семейство. Заедно с още 54% от българите, смятащи това за "важно", групата, привърженик на разбирането, че успяващите около тях го дължат предимно на произхода, а не на образованието или качествата си, достига 84%.

Тези данни от проучване "Евробарометър" бяха представени по-рано, но след публикуването на подробните въпросници от "Дневник" проверява къде и кои са българите с подобни разбирания. Както и доколко те са свързани с удовлетворението на хората от живота в страната.

Оказва се, че най-масово така мислят тези в Поколението Z, т.е. родените след 1997 г. При тях като "най-важно" определят за успеха си да си родиш в богато семейство почти четирима (37%) от десет младежи. Това е възрастовата група 15-24 години, или българите, които са предимно ученици в гимназия, млади работещи или студенти.

След спад с 12 пункта до 25% в следващата възрастова група (25-34 години) отново този показател се качва на 31% при 35-44-годишните и 30% при 45-54-годишните, т.е. при родителите на Поколението Z. При всички генерации това убеждение остава относително високо, като най-ниско (27%) е то при Поколението Х (1965-1980).

Колко смятате, че е важно да идваш от богато семейство за успеха в живота? (общо за всички възрастови групи)

Като "много важно" го определят 20%, а като "доста важно" - други 25% от младите българи до 24 години. Няма разбивка по пол в тази възрастова група, общият показател за всички анкетирани показва, че отговора "изключително важно" са избрали 32% от мъжете и 28% от жените.

• Обикновено се казва, че то е свързано с нивото на образование, като учещите в колежи или университети по-високо оценяват възможностите, които по принцип би трябвало да дава по-високата степен на обучение. България опровергава подобно клише. Общо 42% от приключилите с ученето до 15-ата си година казват, че е важно да си от богато семейство, за да успееш, а този дял се покачва до 53% при завършилите гимназии и до 60% при учещите след 20-ата им година.

• Не че българите не вярват в образованието като средство да се напредва в живота - като цяло 32% смятат, че това е изключително важно, плюс 35% "много важно" и още 22% "доста важно". При младите (15-24 години) групата на вярващите в изключителната важност на това да се учи достига 49%, но бързо пада до 30% в следващата група (25-39 г.) и 28% при тези на 40-54 години.

Същата е тенденцията по показателя семейно положение и брой деца. Най-убедените, че в живота успяват идващите от богати семейства, са 57% при семейните, но този дял рязко пада на 44-45% при тези, които живеят в съжителство, сами или разведени. Ако домакинството е по-голямо - двама и повече възрастни с деца - отново 57% смятат така (за сравнение - 50% от живеещите самостоятелно без деца).

Друг любопитен факт показва самоопределянето на анкетираните по политически симпатии, защото се оказва, че над половината от привържениците на ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО смятат така (най-високият показател от 64% е за последните).

Попитани за усилната работа - друг традиционен фактор за успяване в живота, 38% от всички анкетирани казват, че това е изключително важно. Заедно с другите степени на одобрение общият дял достига 92%.

Колко смятате, че е важна усилената работа за успеха в живота? (общо за всички възрастови групи)

Това е почти толкова (общо 93%), колкото смятащите, че нивото на доходи в България е несправедливо. Категорично са съгласни с това 62%. Макар повечето от 15-24-годишните българи в анкетата да не работят, и при тях 60% са абсолютно убедени, че е така, и още 34% - че вярват в това.

Последен от парадоксите, регистрирани в България, е, че младите българи едновременно вярват, че успяват родените в богати семейства, както и че държавата трябва да взима повече от богатите, за да дава на бедните. В страна, която не е особено прочута като добре управляваща публични средства, 82% смятат, че това е съществена част от мисията на правителството. Водещи са "милениълите" (родените през 1981-1996 г.) с 81% и българите от Поколението Z - при 15-24-годишните на това мнение са 70% от анкетираните.