Цялата изминала седмица в най-старото светско училище в града - СУ „Отец Паисий“,бе посветена на Васил Левски.С поредица от инициативи паисиевци - от най-малките, до най-големите,почетоха паметта на Апостола на свободата и отбелязаха 150 години от гибелта му.
„С бесилото не бяха обесени надеждите за свободна България и вярата ни. За поколения наред Васил Левски е пример със своята преданост на народното дело. И днес, и утре ще имаме нужда от такива хора като него! Хорависини, показващи ни не път, а небе – чисто и синьо; хорамагьосници, превръщащи света в едно по – добро място. Имаме нужда от Апостола, защото много от нас днес избират материалното, а не духовното, липсват идеали; всичко това води до бездуховност, а бездуховността – до разруха. Всеки не може да бъде герой, но може да милее за родината и за бащиния си дом.“ - това е част от есето„Героят на всички Времена – Апостолът на свободата“ на Дамла Махмуд от 10.в клас, която участва с него впосветен на Дяконаконкурс. В състезанието участваха още две ученички от същия клас - Селин Мюмюн с есето си„Апостоловите очи“ иДамла Билгин със свойпортрет на Левски.
Евгения Пейкова и нейната вокална група "Звънче“ представиха програма пред паметника на Васил Левски в града. Водещ бе ученикът Георги Димитров от 8.а клас, а Михаела Солучкова от 8.а клас бе фотограф на събитието. Предприсъстващите родители, ученици и учителиталантливите паисиевци изпълниха рецитал, посветен на Апостола, възрожденски и патриотични песни, както и стихотворение за Левски, написано от най-малкия участник - Ангел Иванов от 2.г клас. Групата поднесе цветя пред паметника и почете паметта на Апостола с едноминутно мълчание. Тържеството завърши с химна на Република България.
Първокласниците на „Паисий“ организираха състезание "Лъвски скок", рецитираха стихове, пяха песни, изработиха табла и рисунки,доказвайки,че споменът за подвига на Левски се пренасят през поколенията.
„150 години безсмъртие“- под този надслов протече седмицата във 2"б"клас, който във всеки от дните провеждаше различни тематични занимания в памет на Апостола.
Мелиса Мурад, Михаела Стоянова и Александър Кючуков от 3.в класполучиха грамоти за участието си в Националния ученически конкурс рецитал "Левски-150 години в сърцето на България", организиран от Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев"-гр. Ловеч.
Учениците на Ваня Добрева - 4.г клас, изработиха информационни табла по повод годишнината от гибелта на Апостола, а децата от 5.а клас, ръководени от Тамара Борисова, изготвиха табло, посветено на Апостола - “ Велик и безсмъртен”. В него те включиха цитати на Васил Левски, снимки на родния му дом, на революционния печат, както и карта на комитетската мрежа, основана от Дякона!
Учителят по литература Веселина Кючукова и учениците от 7.а клас участваха в програмата,посветена на Левски, във Военния клуб в Кърджали.Александър АтанасовГеорги Стайков и Петър Поповрецитираха пред препълнената зала стихотворения, писани от Левски и посветени на Левски. Организатори на инициативата бяха общинския комитет "Васил Левски" и интелектуално-спортен клуб "Ахридос" към Военен клуб, Кърджали. По-късно пред седмокласниците учителите Веселина Кючукова и Вяра Петрова представиха тематичен интегриран урок по литература и история „Левски – недоизказаното за него и от него“.Целта на урока бе учениците да добият представа за личността на Апостола – от една страна да се разгледа образът му в художествените творби и от друга – историческата личност Васил Левски.Литературните произведения, историческите факти и хипотезите, представени от учениците и учителите, поставиха основите на дискусията,която превърна урока в памет за онзи, чието безсмъртие се отбелязва ежегодно от цяла България. Учениците бяха единодушни, че Левски губиживота си, за да спаси България и чене деня на гибелта отбелязваме на 18 февруари, а деня на безсмъртието на Апостола.Урокът завърши с финалните думи от есето на ученичката от 10.в класСелин Мюмюн:„И животът му приключва още там -на бесилото. Но пак оттам почва историята за неговото безсмъртие. Ще я опазим ли, ще я превърнем ли само в спомен и честване, или ще я направимсвои дълг, чест и гордост? От нас зависи!“
Това съобщиха от ръководството на училището.
Българка
16/02/2023
279
Богари Медия
От
Богари Медия
FacebookTwitter
„Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!“— Писмо-дописка на Васил Левски до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
Дали ни е нужен днес Левски? Отминаваме ли датите на неговото раждане и смърт с обичайно-рутинните чествания? Склонни ли сме да задълбочим и да се огледаме по внимателно в него?
С думите и делата си, той безспорно остава най-яркия пример за копнежа по свобода и народност! Този копнеж не бе само негов, но и на мнозина негови съвременници, които макар и да не успяха като него да го изкажат, не успяха като него да се преборят докрай със страховете си, не стигнаха до там, че да дадат и живота си за освободителното дело, но тях ги имаше!
За какво жадуваха?
Историческа истина е, че недоимъкът и стопанската бедност не бяха оная главна причина, която възбуди народното негодувание, за да се явят Левски и другите като него и да започнат народоосвободителната борба.
За да се освободи един народ, той трябва първо да се осъзнае като НАРОД! Има разлика от население поселяващо и живеещо в определени територии и НАРОД, който претендира че е такъв. Едно население става НАРОД, когато е способно да излъчи собствени лидери, които са готови да дадат живота си за неговото добруване! И обратното НАРОДА се превръща в население, когато лидерите му, за да спасят собствената си кожа, стават подвластни мижитурки на външни сили и интереси! Едно население става НАРОД, когато се обърне назад и потърси историята си, онази истинската история, а не тази която услужливи чужденци са съчинили за него! И обратното, от НАРОД става население, когато счете историята си за непотребна дрипа, захвърлена нейде из прахоляка, понеже вече не е „според новата мода“ дошла както винаги от вън, от чужбина!
Възраждането ни започна с Паисий, но трябваше да мине и през „Българският Великден“, защото едно население става НАРОД, когато си спомни и възстанови завета на отците си. Този завет, който е винаги договор между БОГ и ЧОВЕЦИ! Няма НАРОД без вяра, и вяра без пазене на завет! И обратното, изгуби ли един народ вярата си, презре ли завета на отците си, той става просто население, лозе без ограда, тъпкано и ограбвано от всеки по-силен, който мине край него!
Лидери, история, вяра, завет, собствена църква, знаме- „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“, с това се създава ДЪРЖАВА! За каква държава Левски копнее? Той ясно изразява копнежа си, не само своя копнеж, а копнежът на цял един народ: За справедлива държава, с чисти и свети закони, тъй „както е дадено от Бога“! Не за етническа държава, в която да живеят само българи, или само турци, или само евреи, но за държава основана на онези отредените от Бога верни принципи и закони, които не разделят, а обединяват не само етноси, но даже и ВЕРИ! Това е държавата на Духа! Кой ДУХ? Онзи изначален Божествен дух, който е над всичко и преди всичко, които в самото начало на битието се носеше над бездната от хаос и чрез който сам БОГ рече „Да бъде…“ и стана! Няма живот без този Дух, поканиш ли го, да владее над теб – ще живееш, изгониш ли го – без друго ще умреш!
Днес държавата ни е „СВЕТСКА“, що значи това? Бездуховна ли е? Приятели, празно няма! Отхвърлим ли Божественият Дух на доброто, на любовта и мира, неизменно идват другите духове: Легионите на мрака, на завистта, на злобата, на алчността и омразата…Тровят, обладават, лъжат, поробват….Жадни за власт над човешки души!
Ще се роди ли наново в България народ! Бог знае. Аз вярвам, че може да се роди! Роди ли се този копнеж в едно население, реши ли да се възроди като НАРОД, „другари“, никой не може го спря!
Само от Народ може да се изгради благоденстваща държава, но единствено, чрез Духа, на Оня, който е Благодаващия!
И през тези дни много от нашите държавници, политици, управници, ще говорят за Левски с патос! Ще поднасят венци, ще се снимат, ще се хвалят! Но в сърцата си никога, никак няма да направят и най-малката стъпка, и най-малкия почин и опит да го последват. В тяхната съкровена вътрешност, той – Левски си остава един луд, безумен, наивен глупак – и няма как, просто няма как, той да се вмести в тяхната философийка на страх от това „..да не се минем и да не настинем“!
„И рече им/ Господ Исус Христос на фарисеите/: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между човеците е мерзост пред Бога.“ Ев. от Лука 16:15
Мариян Данчев