50 тия конгрес на БСП остана в историята. Юбилеен, исторически, той наистина ще бъде запомнен. Защото беше драматичен и защото за кратко време- само за един ден донесе промени, които дълго ще чертаят пътят на БСП.
Беше приета платформа за местните избори ,започна подготовката за извънредните парламентарни избори. Представена беше концепция за но Устав на БСП , както и модерна лява програма на партията. Важни въпроси, основополагащи за бъдещето на БСП. За това и редовите членове на партията все още недоумяват как този конгрес успя да се изроди в обикновена махленска свада. Как боричкането кой да вади бащина дружина успя да измести всичко останало и разколеба стотици хора с ляво мислене, готови да подкрепят на предстоящите избори БСП.
Не може конгресът на една партия, която е с амбицията да ръководи държавата, да заприличва на обикновена махленска свада. Поне с такова впечатления останахме тези, които следяхме работата на конгреса по медиите. За това и искам да споделя, че така наречената „вътрешна опозиция“ нанесе огромна щета, която трудно ще бъде възстановена. Направи се опит за вътрешнопартиен преврат, опит да нерегламентирана промяна на устава, оспори се прекия избор и мандатността на Председателя на БСП.
Дълго време сърцето ми, разума ми не можеше да възприеме това, което се случи не само в залата, но и на вратите пред нея. Хора, на които аз дълги години съм вярвал и съм гласувал доверие се държаха така, сякаш им беше заповядано да унищожат БСП. Хора, които се кълняха че са демократи и че са част от най-демократичната в момента българска партия се опитаха чрез екстремизъм да се наложат над волята на мнозинството. Те не се съобразиха с партийните норми и дисциплина и изпраха пътя на пряка конфронтация вместо конструктивния дебат. И така нанесоха вреда и на партията, и на себе си. Жалко.
Пиша всичко това с огорчение, защото много политически анализатори години наред пишеха, че БСП е обречена да загине, защото партията се отдалечава от интересите на своите избиратели и от лявата политика. Сега, в последните Народни събрания БСП имаше само 25 депутати. И въпреки това в условията на противоречива и сложна коалиция успя да наложи политически решения за увеличаване на минималната работна заплата до близо 850 лева, безплатни детски ясли и градини за всички деца на България, помощ от по 300 лева за всеки ученик до 4 -ти клас, безплатни учебници, увеличение на добавките, на пенсиите, на майчинството. И още, и още. Питам се кога БСП е провеждала толкова лява политика? И точно този курс на ръководството на партията ли е виновен за конфликта в партийния елит? Дали вместо обединение и конструктивен дебат за бъдещето на България , за нейното управление и за Бъдещето на БСП ние бяхме свидетели на най-грозното явление. Озъбена схватка за лични интереси и лична кариера. Падане на маските на уж племенните трубадури на интересите на левите хора , за да лъснат физиономиите на кариеристи, на хора без принципи в гонене на личното благоденствие на гърба на левите хора.
Не ми се иска да вярвам ! Сърцето ми няма сили да приеме такава истина!
И аз, най-вече след Димчо, съм имал не малко разочарования от отношения на *другари* в Партията. В моят близо половин век членство в БСП съм имал сериозни причини да реагирам бурно на неща противоречащи на моите партийни разбирания, на правдата, задкулисието, лицемерието на някои *другари* и днес, на надигащият се от време на време уклон в Партията – крайно десен консервативен национализъм, но не съм си позволявал емоционалните ми преживявания, макар и правдиви, да надделеят разума. Разума побеждава и сега! Бил съм ощетяван и морално, и организационно, и по други начини, пак от мои *другари*.
Братя и сестри, социалисти. Приемете скромното мнение на един човек, изживял живота си с радостите и надеждите, с болките и разочарованията на нашата, социалистическата партия. Смирете се пред България. Забравете тежките думи и кривите погледи. От днешната политическа криза най-много губят обикновените български семейства. Те плащат с глад , все по-голяма мизерия и със страх за идващия ден политическите безумия на шарлатани и авантюристи. Безродници, които танцуват по широката политическа сцена. Широка, защото там я няма БСП. Това е цената на кризата в лявото пространство.
Много писаха, че 50 тия конгрес на БСП бил предсмъртния дъх на партията. Аз не вярвам в това. Знам, че партията ни ще намери сили да тръгне по пътя на разширяване на своето влияние като изразител на истинските интереси на българския народ.
Аз вярвам, че сегашното ръководство има силите да започне този оздравителен процес. Вярвам в силата на прекия избор на ръководителя на партията. И в спазването на партийния устав. Но това е моят избор. А на всички, които мислят като мен и на всички, които са с друго виждане искам да кажа : „Братя и сестри, социалисти, смирете се в името на България“.
Назми Мюмюн, бивш член на Висшия съвет на БСП