Млади историци от Езиковата гимназия “Христо Ботев” почитат 150 години от гибелта на Васил Левски с авторски филм, творчески постижения и рецитал
Урок по родолюбие, в памет на Апостола на свободата и по случай 150 години от неговата смърт, бе представен на 17. февруари в актовата зала на Езиковата гимназия “Христо Ботев”.Учители, учениции представители на училищното ръководство присъстваха на богатата програма, подготвена от учителите по история и цивилизации и младите историци на гимназията. Поетически рецитал, информационен кът,авторска изложба от портрети,видео-материал и филм и награда от национален литературен конкурссамо част от инициативите на Гимназията,ще продължат и на 19. февруари, когато град Кърджали ще отбележи официално годишнината от гибелта на Дякона.
Идеята за изработване на филма „Васил Левски-вулкан от човечност“ е инициирана от ученици от 12А клас, които бяха провокирани от обявения Национален конкурс в град Котел по повод 150 години от обесването на Апостола. Филмът има за цел да представи по един нов, модерен начин образа на Левски, пречупен през призмата на ботевци. Основната идея на авторската продукция е да се пробуди интересът на младото поколение към живота на Васил Левски, като представи Апостола като личност, която никога няма да бъде забравена, следите му няма да се заличат и делата му ще бъдат продължени и в настоящето. Затова и всеки от нас си има своя Левски… Всичко това е възможно, защото днес „Ние сме Левски!“.
Учениците от 10. клас изготвиха презентация заДякона като по оригинален начин запознаха присъстващите в залата с интересни факти от живота и революционната дейност на великия българин.
Повод за гордост е постижението на Виктория Пламенова от 11В клас. Тя е член налитературен клуб „Добродетели“, ръководен от госпожа Емилия Владева. Призовото място и бронзовият медал, спечелени в Националния конкурс „Заветите на Левски“, са пример за младежите, които съхраняват в паметта си живота и делото на Апостола на свободата.
Това съобщиха от ръководството на гимназията.
Българка
16/02/2023
279
Богари Медия
От
Богари Медия
FacebookTwitter
„Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!“— Писмо-дописка на Васил Левски до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
Дали ни е нужен днес Левски? Отминаваме ли датите на неговото раждане и смърт с обичайно-рутинните чествания? Склонни ли сме да задълбочим и да се огледаме по внимателно в него?
С думите и делата си, той безспорно остава най-яркия пример за копнежа по свобода и народност! Този копнеж не бе само негов, но и на мнозина негови съвременници, които макар и да не успяха като него да го изкажат, не успяха като него да се преборят докрай със страховете си, не стигнаха до там, че да дадат и живота си за освободителното дело, но тях ги имаше!
За какво жадуваха?
Историческа истина е, че недоимъкът и стопанската бедност не бяха оная главна причина, която възбуди народното негодувание, за да се явят Левски и другите като него и да започнат народоосвободителната борба.
За да се освободи един народ, той трябва първо да се осъзнае като НАРОД! Има разлика от население поселяващо и живеещо в определени територии и НАРОД, който претендира че е такъв. Едно население става НАРОД, когато е способно да излъчи собствени лидери, които са готови да дадат живота си за неговото добруване! И обратното НАРОДА се превръща в население, когато лидерите му, за да спасят собствената си кожа, стават подвластни мижитурки на външни сили и интереси! Едно население става НАРОД, когато се обърне назад и потърси историята си, онази истинската история, а не тази която услужливи чужденци са съчинили за него! И обратното, от НАРОД става население, когато счете историята си за непотребна дрипа, захвърлена нейде из прахоляка, понеже вече не е „според новата мода“ дошла както винаги от вън, от чужбина!
Възраждането ни започна с Паисий, но трябваше да мине и през „Българският Великден“, защото едно население става НАРОД, когато си спомни и възстанови завета на отците си. Този завет, който е винаги договор между БОГ и ЧОВЕЦИ! Няма НАРОД без вяра, и вяра без пазене на завет! И обратното, изгуби ли един народ вярата си, презре ли завета на отците си, той става просто население, лозе без ограда, тъпкано и ограбвано от всеки по-силен, който мине край него!
Лидери, история, вяра, завет, собствена църква, знаме- „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“, с това се създава ДЪРЖАВА! За каква държава Левски копнее? Той ясно изразява копнежа си, не само своя копнеж, а копнежът на цял един народ: За справедлива държава, с чисти и свети закони, тъй „както е дадено от Бога“! Не за етническа държава, в която да живеят само българи, или само турци, или само евреи, но за държава основана на онези отредените от Бога верни принципи и закони, които не разделят, а обединяват не само етноси, но даже и ВЕРИ! Това е държавата на Духа! Кой ДУХ? Онзи изначален Божествен дух, който е над всичко и преди всичко, които в самото начало на битието се носеше над бездната от хаос и чрез който сам БОГ рече „Да бъде…“ и стана! Няма живот без този Дух, поканиш ли го, да владее над теб – ще живееш, изгониш ли го – без друго ще умреш!
Днес държавата ни е „СВЕТСКА“, що значи това? Бездуховна ли е? Приятели, празно няма! Отхвърлим ли Божественият Дух на доброто, на любовта и мира, неизменно идват другите духове: Легионите на мрака, на завистта, на злобата, на алчността и омразата…Тровят, обладават, лъжат, поробват….Жадни за власт над човешки души!
Ще се роди ли наново в България народ! Бог знае. Аз вярвам, че може да се роди! Роди ли се този копнеж в едно население, реши ли да се възроди като НАРОД, „другари“, никой не може го спря!
Само от Народ може да се изгради благоденстваща държава, но единствено, чрез Духа, на Оня, който е Благодаващия!
И през тези дни много от нашите държавници, политици, управници, ще говорят за Левски с патос! Ще поднасят венци, ще се снимат, ще се хвалят! Но в сърцата си никога, никак няма да направят и най-малката стъпка, и най-малкия почин и опит да го последват. В тяхната съкровена вътрешност, той – Левски си остава един луд, безумен, наивен глупак – и няма как, просто няма как, той да се вмести в тяхната философийка на страх от това „..да не се минем и да не настинем“!
„И рече им/ Господ Исус Христос на фарисеите/: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между човеците е мерзост пред Бога.“ Ев. от Лука 16:15
Мариян Данчев