На 18 ти февруари се навършват осем години от смъртта на Димчо Михалевски. Една от знаковите фигури не само за БСП, но и за Източните Родопи. Като заместник министър на регионалното развитие и като народен представител той остави след себе си огромно наследство. Но не от политически обещания, а от конкретни дела – стотици километри нови водопроводи, десетки километри новоасфалтирани улици, десетки спасени пътища от свлачища и падащи скали, ново осветление на много градове и села. Огромни инвестиции в инфраструктурата, които наистина промениха за по-добро живота в нашия край. Водното огледало. И най-важното – пътя за Гърция през прохода Маказа.
Осем години, откакто Димчо го няма. Влизам в клуба на БСП и виждам неговия портрет. Жените са се погрижили и навсякъде е чисто и подредено. Има цветя и много светлина. Изгряват спомени от предизборните кампании, когато Димчо ръководеше щаба. А тук, в червеното сърце на Кърджали и бивш клуб „На всеки километър“ беше пълно с хора. Имаше много шум, много работа, много радост. Беше пълно с младежи, които вярваха в бъдещето на България и работеха за него. Чисти и невинни, като всички деца. Спомням си Стефан Данаилов, спомням си другарите, които вече ги няма и тези, с които все още се поздравяваме. Спомням си за клуб„На всеки километър“, имаше реален партийно-политически живот. Срещи, срещи с хората истинските стопани на Кърджали. Имаше сверяване на часовника.
Гледам портрета на Димчо. Тук, в червеното сърце на Кърджали е чисто, светло и подредено. Пак идват избори, а в душите ни няма радостта от битката и волята за победата. Сякаш цари само примирението пред неминуемата загуба, че няма да бъдем начело.
Затварям очи и виждам нощта, в която биеха камбаните. Когато едно момиче – твоята дъщеря, развя знамето на България и поведе хорото на червената победа. Вярно, после Стефан Данаилов не можа да стане депутат от Кърджали, но това хоро, зад което стояха 18 хиляди гласа , го играхме всички.
Днес времената са други – мътни и разделни. Казват, че онова слънчево момиче – твоята дъщеря, вече не е при нас, в БСП. Не искам да вярвам. А ,и ако е вярно, зная, че ще е за кратко.
Осем години без Димчо. Мисля си колко е различен света. Той показа как човек трябва да работи за родния си край и за родната държава. Дошлите след него политици от Кърджали така и не научиха този урок. За това и бързо ще бъдат забравени.
Гледам върволицата коли, тръгнали за Маказа. И си мисля, че има неща, за които си струва да живееш. Вярвам, че доброто остава. Вярвам, нашият клуб, червеното сърце на Кърджали пак ще се напълни. Това е, братко. Повече не мога да ти кажа.
Назми Мюмюн
