Уважаеми читатели по време на земетресението в Р Турция през 1999 г.екип от кърджалийския радиоклуб "Портолагос" се отзовава на помощ,за да осигури връзка между България и нашите изселници.Предоставяме ви откъс от книгата "Мостът" на журналиста Георги Кулов:

 Турция:Машала комшулар!

“Айшуние почина. Аз сестра ми и детето сме живи”.

„Почина и Кадрие Неджиб от град Ялова”

„Осман е тежко ранен. Намира се в университетската болница”

„Къщата пострада , но сме здрави!”

Това са само част от десетките радиограми долетели до България преди двадесет години по време на катастрофалното земетресение в Турция. Изпращат ги радиолюбителите от клуб „Портолагос” в Кърджали. Те се притичат на помощ на комшиите и осъществяват радиомост между Турция  и България. Телефонните връзки са прекъснати и намесата на радиолюбителите се оказва безценна. Десетки хиляди български турци са потресени от трагедията и чакат информация за своите близки в южната ни съседка.

  Силен трус ме събуди в 3 часа сутринта на 17 август 1999 г. Аз  и много радиолюбители от балканските страни се свързахме, за да научим повече подробности за земетресението. Колеги от Одрин предадоха тъжната радиограма, че Турция е пометена от бедствието. ”Измит гори положението е трагично”, предаваха други радиолюбители, спомня си  ветеранът Добри Щерев. Първите новини  по  радио”Хоризонт” са за катастрофалното земетресение. Информацията, че има хиляди жертви потриса България. Десетки кърджалийци се опитват да се свържат със своите близки в Турция. Телефоните са прекъснати. Обръщат се към тогавашния кмет Расим Муса за съдействие.

  Още на 17 август 1999 г. по инициатива на членовете на Радиоклуба, антените на ретранслатора на „Стръмни рид” бяха ориентирани към Турция с надеждата за установяване на радиовръзка с турски любители, припомня секретарят на клуба Жеко Жеков.

 На 18 август 1999 г. Добри Щерев се свързва с колегата си Неджиб Помак. Той му съобщава телефони на Националния кризисен център в Истанбул, от който български граждани могат да получат информация за близките си.

 На 20 август Мустафа Акъз от Националния кризисен център в Истанбул се свързва с българските радиолюбители: „Изпитвайки остра нужда от хора, необходими за изграждането на комуникации с пострадалите райони, по молба на радиолюбители, от името на Председателя на Турската федерация на радиолюбителите /TARS/ г-н Бахри Качан, както и от свое име Ви умоляваме по спешност от Кърджали да бъде изпратена група от десет души, оборудвани с късовълнова и ултракъсовълнова апаратура, антени, палатки, храна и вода. Незабавно да потеглят за Турция.” Лично посланикът на южната ни съседка се разпорежда светкавично посреднощ да бъдат издадени визи. За Истанбул заминават Добри Щерев - ръководител на групата, Костадин Евстатиев, Мария Авренлиева, Бончо Гогов, Тодор Георгиев, Галина Авренлиева, Февзи Халил. В Кърджали е създаден Оперативно информационен център с ръководител Жеко Жеков. Цялата операция се подпомага от кмета на общината Расим Муса. Средства предоставя председателя на клуба, бизнесменът Васил Байданов. Групата е оборудвана с микробус, палатки, храна и вода и потегля за Турция.

 Костадин Евстатиев си спомня, че екипът тръгва на 24 август. Митническите процедури са облекчени. От турска страна е осигурен полицейски екскорт до Истанбул. Малко след полунощ пристигат в Националния кризисен щаб. Посрещнати са сърдечно. Дремват два часа  и тръгват за квартал „Авджилар”, в който живеят много български изселници. Разпъват палатка и започват да предават за България.

 Нашенци като виждат българска кола сами идват. Издирват се един друг, носят и сведения за техни близки. От съображения за сигурност радиотехниката е настанена в щаба на местната Гражданска защита. Предоставен е УКВ-канал. Турските радиолюбители отстъпват на своите колеги от България с предимство ползването на връзка.

 Групата от Кърджали се пръска, като обикаля градовете Измит, Ялова, Адапазаръ, Гьолджук. Сблъскват се с покъртителна картина на разрушения, на убити, осакатени и удавени хора.

Предадени са над 40 радиограми за повече от 100 семейства. Приятно бе да предаваме сведения за оцелели и живи хора. Сълзи напираха в очите ни, когато идваха съобщения за смърт, спомнят си днес участниците в екипа.

 Интересът  към работата на българските радиолюбители е голям. Непрекъснато ги навестяват турски колеги. Често се чува „ Машала комшулар! ”. Над двадесет турски радиолюбители идват от засегнатите райони за среща с българските си колеги. Нашенци са във фокуса на вниманието на медиите. Дават интервюта за „Ройтерс”, радио „Дойче веле”, ”Дарик радио”, Турската национална телевизия. Интервю с радиста Костадин Евстатиев директно от Истанбул прави и българското радио „Хоризонт”. На 27 август 1999 г. кметът на Кърджали Расим Муса осъществява радиовръзка с нашия екип в Истанбул.

 Българските радиолюбители се завръщат от Турция  на 30 август 1999 г. Посрещнати са като герои. Получават специална грамота от турското правителство и много благодарности от турските си колеги.

  В знак на признателност за помощта вървят радиопредавания на турски радиолюбители. Те напомнят за приятелските връзки установени с българите.

 Георги Кулов