Правната комисия в парламента обедини предложенията за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Правната комисия в парламента обедини предложенията за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според правилника за работа на Народното събрание (НС), когато на първо гласуване е приет повече от един законопроект в същата материя, водещата комисия изготвя един общ. След това народните представители може да правят писмени предложения по общия законопроект, но след съобщаването му от председателя на НС.
Председателят на комисията Радомир Чолаков обясни, че днес не може да има гласуване на второ четене на промените в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. Той изрази учудване по повод на изказвания на министъра на правосъдието Крум Зарков, който, според Чолаков, прави манипулативни твърдения. Учуден съм, че колегата Зарков, който уж беше добър юрист, не обяснява на обществото, както трябва, и създава очаквания, които са манипулативни, спекулативни и представляват груб натиск върху Народното събрание, каза Чолаков.
Направени са четири предложния за НПК и две за ЗСВ, посочи председателят на комисията. Общите доклади ще бъдат съобщени в пленарната зала и тогава започва да тече срокът за допълнителни предложения между първо и второ четене. След това трябва да бъде насрочено ново заседание на комисията, каза Чолаков. По думите му всичко друго е груб ажиотаж и изнасилване на Конституцията. Не може парламентът да бъде "гумен печат" на Министерския съвет, коментира Чолаков.
Надежда Йорданова от "Демократична България" посочи, че в това Народно събрание имаше двоен стандарт. Някои закони минаваха много бързо, други с удобна скорост и бяха бавени, каза тя и даде пример с промените в Избирателния кодекс (ИК).
Милен Матеев от "Продължаваме Промяната" отбеляза, че ако бяха направени докладите на експертите, днес можеше да има гласуване на второ четене. Това НС показа, че за законите, за които има политическа воля, могат да бъдат прегазени всякакви срокове, каза той и също напомни гласуването на ИК. В момента няма шанс да бъдат гласувани промените в ЗСВ и НПК, каза Матеев.
Вчера служебният министър на правосъдието Крум Зарков публично призова депутатите: „Направете го. Приемете този закон. Направете и невъзможното, но го приемете!“. Призивът е по повод законопроекта, който създава механизъм за разследване на главния прокурор. Законопроектът е особено важен, подчерта Зарков в сутрешния блок на bTV. Според него има много малка технологична възможност той да бъде приет до края на мандата на 48-ото Народно събрание. За целта веднага правната комисия трябва да се събере и да подготви общия законопроект за разглеждане в пленарна зала на извънредното заседание, насрочено за вторник, обясни правосъдният министър.
В петък отиващото си 48-о Народно събрание гласува на първо четене четири от общо пет проекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, предвиждащи различни механизми за разследване на главния прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Текстовете, голяма част от които явно противоречащи на Конституцията, бяха приети по принцип на първо четене. Правната комисия трябваше от четирите проекта да скалъпи един, който да се гледа на второ четене.
Приемането на механизъм за разследване на главния прокурор е ключов ангажимент на България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). То е препоръчано и поощрено от редица международни организации.
За да влезе в сила механизмът за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор, той трябва да бъде приет на второ четене в парламента. Дали това ще стане обаче, не е ясно, с оглед на обстоятелството, че на 3 февруари президентът ще разпусне парламента.
Какви промени бяха предложени
Единият от текстовете е предложен от Костадин Костадинов („Възраждане“) и група народните представители. С него се цели постигане на по-обективен, бърз наказателен процес в досъдебната фаза. Разширява се правото на обвиняемия да обжалва повечето прокурорски актове в досъдебната фаза. Създава се възможност разследващите полицаи да могат да започват, да преценяват започването и образуването на досъдебно производство, като се запазва и задължението им те незабавно да сигнализират за това наблюдаващия прокурор.
На първо четене бяха гласувани и двата законопроекта, предложени от Министерския съвет. С единия се създава механизъм за разследване на главния прокурор. Образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип между съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, с ранг съдия във ВКС. Предлага се този съдия да бъде назначен временно на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура. Измененията предвиждат още решението на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което се прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на главния прокурор, да се приема с мнозинство не по-малко от 13 гласа, т.е. намаляване на изискуемото в момента мнозинство от 17 гласа.
С втория законопроект, внесен от кабинета, се транспонира европейска директива и се въвеждат общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство.
Внесеният законопроект от Бойко Рашков („Продължаваме Промяната“) също бе приет. Текстовете също целят постигане на процесуална бързина. С тях се предоставя възможност на разследващите органи да могат да внасят искане за освидетелстване, за разрешение за претърсване и изземване пред първоинстанционния съд, както и да представят за одобрение от съда на протокола за извършеното действие в условията на неотложност. Предложено е да се разшири възможността за използване на специални разузнавателни средства спрямо свидетел, дал съгласието си за това, за тежки умишлени престъпления. Промените предвиждат възможност разследващите полицаи да провеждат досъдебни производства срещу магистрати.
Парламентът отхвърли промените, внесени от Надежда Йорданова („Демократична България“). Със законопроекта се предлагаше делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, да са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд.
